Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                            № 61                                         гр. София, 23 февруари 2009 година                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова                            ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова                                                                                        Капка Костова                                                                                   при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Стефка Бумбалова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 784/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения А. А. Ч., чрез защитника му адв. Г, за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 104 от 23 октомври 2007 година на Пловдивския районен съд, 9 състав, постановена по нохд № 712/2007 година и изменена в наказателно-осъдителната й част с решение № 336 от 17 октомври 2008 година на Пловдивския окръжен съд, по внохд № 1087/2008 година по описа на този съд. В искането е заявено като отменително основание единствено допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила при осигуряване участието на защитник на осъдения, като това е направено в нарушение на забраната на чл. 91, ал. 3, т. 3 от НПК, а това ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание осъденият Ч. участва лично и с назначения му от съда служебен защитник адв. Д, който поддържа искането при заявеното в него основание за възобновяване на делото. Осъденият лично възразява и тежестта на ангажираната му наказателна отговорност. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на А. А. Ч. за това, че в края на м. юни 2006 година, в местността „В”, в землището на с. Ч., Пловдивска област, е извършил полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Й. Т. Н. , като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 157, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на две години, единадесет месеца и двадесет и девет дни лишаване от свобода, като е определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 11. 10. 2007 година. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения Ч. В производство по жалба на същия, въззивният съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал извършеното от Ч. престъпление по основния състав на чл. 157, ал. 1 от НК, при съображения за приложение на закона, в сила по време на извършването му съгл. чл. 2, ал. 1 от НК и при преценка за „по-благоприятния закон” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Наред с това, съдът е намалил наложеното на осъдения наказание на една година, единадесет месеца и двадесет и девет дни. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Решението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. Искането на осъдения Ч. е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Единственото направено с него възражение касае заявено участие на един и същи защитник – адв. А, едновременно на страната на осъдения и на пострадалия Н. , с което е нарушена забраната на чл. 91, ал. 3, т. 3 от НПК и е накърнено основно негово процесуално право – да има защитник за оказване на правна помощ и съдействие за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в негова полза. Заявеното в искането на осъдения Ч. основание за възобновяване на делото не е налице. Правата на страните в процеса са тези и толкова, които законът посочва и чрез различните процесуални институти гарантира тяхното реализиране. Правото на подсъдимия да има защитник, при спазване на законовия регламент за това, несъмнено е едно от основните и гарантирани от закона права, чието осъществяване в пълен обем съдът е длъжен да осигури. В случая, правото на осъдения да има защитник, който да отговаря на изискванията на чл. 91, ал. 1 от НПК и да не попада в някое от ограниченията по ал. 3 на нормата, не е нарушено. Заявеното в искането съвместяване на защитата на осъдения и на пострадалия от един и същи защитник – адв. А, вероятно се дължи на не съвсем коректен прочит на доказателствата по делото. От началото на извършваните по отношение на осъдения Ч. процесуално-следствени действия на досъдебната фаза на процеса, като негов защитник е участвал адв. П, назначен с постановление на разследващия орган (л. 42 от сл. д.) и участвал при привличането на Ч. в качеството на обвиняем, проведените разпити и предявяването на разследването (протоколи на л. л. 44, 55, 57, 59 от сл. д.). След връщане на делото за допълнително разследване, за защитник на Ч. е назначена адв. Г(постановление на л. 63 от сл. д.), която е участвала в това си качество до приключване на разследването. Съдебното производство по делото първоначално е образувано като нохд № 1732/2006 година, като по него е проведено едно единствено съдебно заседание – на 01. 12. 2006 година, в което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснато на досъдебната фаза на процеса. За това съдебно заседание като служебен защитник на Ч. , по искане на съда, от НБПП е посочена адв. А от АК – гр. П., която се е явила в заседанието, за което адв. П, с писмена молба, е заявил невъзможност за участие. В същото съдебно заседание, както бе посочено, съдът е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на РП – гр. П., без да назначава адв. А като служебен защитник на подсъдимия и без същата да е изразявала каквото и да било становище по процедурата и по прекратяването на производството (протокол на л. 30 от делото). При следващо внасяне на делото в съда (нохд № 203/2007 година), като защитник на подсъдимия се е явила адв. Г, но в първото и единствено насрочено съдебно заседание на 19. 03. 2007 година, съдебното производство отново е прекратено и делото върнато на Районна прокуратура. Едва в съдебното производство по делото, завършило с атакуваната сега пред ВКС присъда, адв. А е назначена като особен представител на малолетния тогава пострадал Й. Н. (протокол от с. з. от 24. 09. 2007 година). В същото съдебно заседание осъденият Ч. е участвал лично и със защитника си адв. Г. При тези данни по делото не би могло да се приеме, че е нарушена по отношение на осъдения забраната на чл. 93, ал. 3, т. 3 от НПК. Адвокат Апкарян практически никога не е била негов защитник и не е извършвала каквито и да било действия в рамките на осъществяване на защитата му. Инцидентното й явяване в съдебното заседание по делото на 01. 12. 2006 година, като резултат от посочването й за служебен защитник на Ч. с писмо на НБПП от 29. 11. с. г., не й придава качеството на такъв защитник без изричното произнасяне на съда за назначаването й, липсата на каквото се установява от съдържанието на протокола от съдебно заседание. Още повече, от него се установява и това, че адв. А не е изразила каквото да било становище по делото, съобразно липсата на надлежното й конституиране като страна по същото. Така че, по делото не са налице данни за осъществено от адв. А...консултиране, представляване и защита...” на осъдения Ч. , както се твърди в искането. Но дори и ако такова „консултиране” би било налице, то по-скоро би могло да бъде отнесено към осъществяването на представителството на пострадалия Н. , което обаче е в друго процесуално качество, а не като негов защитник. В отговор на направеното от осъдения Ч. възражение срещу тежестта на наложеното му наказание, следва да се отбележи, че индивидуализацията му и начинът на неговото изтърпяване са извършени от съда при отчитане на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК и съображения за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Наказанието е определено при условията на чл. 55 от НК с оглед проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и в изпълнение на императива по чл. 373, ал. 2 от НПК. Определянето на наказанието непосредствено под предвидения в закона минимум има своите аргументи в конкретната обществена опасност на деянието и в изпълнението на целите му, подробно обсъдени от въззивния съд на стр. 5 - 6 от решението, като направените в тази насока констатации няма причини да не бъдат споделени. При изложените съображения, направеното от осъдения Ч. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, следва да бъде преценено като неоснователно и да бъде оставено без уважение.   Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Ч. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 104 от 23 октомври 2007 година на Пловдивския районен съд, 9 състав, постановена по нохд № 712/2007 година и изменена в наказателно-осъдителната й част с решение № 336 от 17 октомври 2008 година на Пловдивския окръжен съд, по внохд № 1087/2008 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.