Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6 1309_10_dec_290gpc_kt.doc Р Е Ш Е Н И Е № 386 С., 31.10.. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1309 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 03.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 35 /2010 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., в частта му, с която е оставено в сила решение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 1622 /2007 г. на Горнооряховския районен съд, с което са уважени искове на Г. Т. Й. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и чл.128 КТ в размер на 1,305 лева и жалбоподателят е осъден за разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 469 /30.03.2011 г. по процесуално-правния въпрос: когато само един от ответниците е надлежна страна, а другите нямат такова качество, приложима ли е разпоредбата на чл.116 ГПК (чл.87 ГПК (отм.) – това не води ли до заобикаляне на императивна правна норма; и по материално-правните въпроси: дали волята на работодателя може да бъде изведена от контекста на предизвестието и от клаузите на трудовия договор; законността на предизвестието или тази на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е предмет на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ; отказът работникът да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително ли трябва да бъде отразен върху самата заповед или може и в отделен протокол; задължително ли е свидетелите да бъдат работници, трябва ли да могат в съдебно заседание да възпроизведат съдържанието на заповедта дословно, които са обусловили извода на въззивния съд за това дали работодателят е спазил изискванията на закона за прекратяване на трудовото правоотношение, който е обуславящ изхода от спора и по двата предявени иска, за които е прието, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и осъществяват основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касационните оплаквания са за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост, които ще бъдат разгледани по-долу. Г. Т. Й. оспорва касационната жалба. Исковете на Г. Т. Й. срещу А. П. К. и Д. С. С. (по чл.226 КТ) не са били предмет на спора във въззивното производство и не са предмет на касационното производство, тези двама ответници не са страна в касационното производство. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че : Хипотезисите на чл.87 ГПК от 1952 г. (отм) и чл.116 ГПК предвиждат предявяване на искове срещу повече от една надлежни страни. Правилното приложение на диспозициите изискват наличието (посочването от ищеца) на поне два ответника – надлежни страни. Дали страната е надлежна следва от твърденията на ищеца, съдът следи служебно за процесуалната легитимация – доколкото страна по делото е надлежна, а доколко е страна по материалното правоотношение, отговаря с решението. Поради това извод за липса на материална легитимация не води до заобикаляне на правната норма на чл.87 ГПК от 1952 г. (отм.) (чл.116 ГПК). Волята на работодателя подлежи на тълкуване като всяко изявление с оглед установяване на точния му смисъл; цели се установяване на несъмнено изявената воля. Предмет на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ е дали работодателят е упражнил законно потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника / служителя. Законът (чл.335 КТ) не предвижда изискване отказът на работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства. Законът (КТ и ГПК) не предвиждат изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно, важно е да могат да установят пред съда (да възпроизведат) изявлението на работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата. По обжалваното решение : Производствата пред двете инстанции по същество са проведени по реда на ГПК от 1952 г. (отм.). Ищецът Г. Т. Й. основава иска си по чл.344,ал.1,т.1 КТ на твърдения, че ответникът е прекратил незаконосъобразно трудовото правоотношение с него на основание 328,ал.1,т.3 КТ (поради намаляване на обема на работа), като не му е връчил писмено предизвестие за това, нито заповед. Претендира и заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.01. до 17.05.2007 г. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е установено, че ответникът е връчил на ищеца срещу подпис предизвестие от 01.02.2007 г. на същата дата, от предизвестието обаче не се установява воля за прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. в предизвестието не е посочено за какво е връчено то, за какво работодателят предизвестява работника, написано е само „във връзка с намаляване на обема на работа във фирмата от 01.02.2007 г. започва да тече едномесечното Ви предизвестие”; наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.03.2007 г. също не е основание да се приеме, че с издаването и е прекратено трудовото правоотношение, т.к. от заповедта не е видно да е връчена на ищеца, от протокол от 01.03.2007 г. е видно, че на ищеца в присъствието на свидетелите Д. С. и В. К. е представена заповед за прекратяване на трудовия му договор с [фирма], като е посочено, че лицето е отказало да получи заповедта и е напуснало фирмата, което обстоятелство е удостоверено с подписите на присъствалите Д. С. и В. К., но от протокола е видно, че в него не е посочено коя конкретна заповед, от коя дата и номер е връчена на лицето, а и отказът не е отразен в самата заповед, а и имало данни, че една от подписалите протокола на 01.03.2007 г. – Д. С. вече не била на работа при ответника, В. К., която свидетелства за връчването твърди, че подписът е неин, видяла е заповедта, но не знае как изглежда, но твърди, че се говорело, че Й. ще бъде освободен от работа. Така съдът е приел, че трудовото правоотношение не е било прекратено на посоченото основание – чл.328,ал.1,т.3 КТ поради намаляване на обема на работа на 01.03.2007 г.. Съдът е приел също, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение, поради което и този иск е бил уважен съгласно изчисления в заключение на вещо лице. По наведените касационни основания и по съществото на спора (по основателността на иска): Д. за недопустимост поради това, че е нарушена местната подсъдност, като исковете срещу жалбоподателя със седалище С. са разгледани от Горнооряховския районен съд, вместо от СРС, и после от ВТОС, е неоснователен, т.к. ищецът е предявил искове срещу няколко ответника при условията на чл.87 ГПК от 1952 г. (отм.), двама от които - А. П. К. и Д. С. С. (ответници по искове по чл.226 КТ) са с посочено местожителство в Горна О.. Неоснователен е и доводът за недопустимо произнасяне по непредявен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ, доколкото ищецът е навел като основание на иска твърдения за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника и е поискал от съда (в исковата молба и молба – уточнение – л.28) да признае за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение и да го отмени. Доводите за неправилност на обжалваното решение са основателни: При дадените по-горе отговори на изведените въпроси настоящият състав приема, че ответникът е връчил на ищеца на 01.02.2007 г. писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение (л. 106 по делото на възз. съд). Ищецът е оспорил подписа си върху предизвестието, но със заключение на съдебно-почеркова експертиза (л.128) е установено, че е положен от него, при тълкуване на съдържанието на отразеното в предизвестието изявление на работника, следва да се приеме, че ищецът е направил отразеното в него изявление, че документът му е връчен на 01.022007 г. При тълкуване на съдържанието на изявлението на работодателя, отразено в документа, следва да се приеме, че от изявлението се установява по несъмнен начин изразената воля на работодателя до работника за отправяне на едномесечно предизвестие, считано от 01.02.2007 г., за прекратяване на трудовото правоотношение с работника поради намаления обем на работа. Следва да се добави, че самите твърдения на ищеца в исковата молба (основание на иска) са за това, че е бил уведомен за прекратяване на трудовото му правоотношение, той не твърди, да е имал съмнение относно изявлението на работодателя за това. На основание чл.335,ал.1 и ал.2,т.1 КТ следва да се приеме, че трудовият договор е прекратен законосъобразно с изтичане на срока на едномесечното предизвестие на 01.03. 2007 г. При дадените по-горе отговори на изведените въпроси, настоящият състав приема, че е основателен и доводът на жалбоподателя, че прекратяването на трудовото правоотношение е доказано и с представената по делото заповед за прекратяването на трудовото правоотношение от 01.03.2007 г. (л.97 по делото на Г.) с посоченото основание – чл.328,ал.1,т.3 КТ - поради намаляване на обема на работа, с протокола от същата дата за отказ на работника да приеме връчената му заповед за прекратяването на трудовото правоотношение (л.35 по възз. дело) и със свидетелските показания за условията, при които е съставен протокола на свидетеля В. К. (л.143 по възз. дело), която е подписала протокола, тя заявява, че потвърждава това, което е записано в протокола, категорична е, че е присъствала на опита за връчване и на съставянето на протокола, че ищецът отишъл да си получи заповед, защото имал предизвестие, спорил е и отказал да получи заповедта и да се подпише, разговорът бил за това, че ищецът ще бъде освободен със заповед за прекратяване на трудовия договор, свидетелят видяла заповедта. Основателен е доводът на жалбоподателя, че е издал само една заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, който пък твърди, че няма нито една такава, поради което от протокола и свидетелските показания не може да следва извод за връчването на друга. От извода за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение следва, че искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен, както и искът за заплащане на трудово възнаграждение е неоснователен за периода от 01.03. до 17.05.2007 г. Настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че с представения констативен протокол от СУ СО при НОИ (л.37 и сл., л. 123 и сл. и л. 149 и сл. (оригинал)по възз. дело), съставен от контролния орган на основание чл.108 КСО, в който е отразено, че според представените разплащателни ведомости брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.01. до 28.02.2007 г. е в размер на 580 лева и е изплатено, представлява доказателство за това. Доказателство е и един от двата представени от работодателя разходни касови ордери (този на л.108 по делото на възз. съд), от който се установява заплащането на ищеца на сумата 150 лева на посочено основание ФРЗ, което означава фонд работна заплата, за м. І (месец януари) 2007 г.. С него се установява заплащане на трудово възнаграждение. Отразеният в протокола размер на трудовото възнаграждение за месеците януари и февруари 2007 г. съответства на изчисленията на вещото лице (л.124 по делото на Г.) и в тази част съдът кредитира заключението, но поради отразеното в протокола и в единия РКО не го кредитира в частта, с която се твърди необосновано (без посочване на никакви основания за изводите), че трудовото възнаграждение не е изплатено. Поради което следва да се приеме, че искът по чл.128 КТ е неоснователен и за периода от време от 01.01. до 28.02.2007 г.. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, както и частта от потвърденото с него първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което двата иска да бъдат отхвърлени. С оглед изхода от спора ответникът в това производство следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в касационното производство разноски в размер на 86.10 лева за държавни такси и 300 лева за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 03.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 35 /2010 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., в частта му, с която е оставено в сила решение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 1622 /2007 г. на Горнооряховския районен съд, с което са уважени искове на Г. Т. Й. срещу [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и чл.128 КТ в размер на 1,305 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете и [фирма] е осъден за разноски във въззивното производство. Вместо това постановява: Отхвърля исковете на Г. Т. Й. с ЕГН [ЕГН], ОТ Горна О., [улица], срещу [фирма] със седалище С. и адрес на управление район Л., [улица], [жилищен адрес] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие от 01.02.2007 г. и с правно основание чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2007 г. до 17.05.2007 г. в размер на 1,305 лева. Осъжда Г. Т. Й. да заплати на [фирма] със седалище С. разноски за касационното производство в размер на 86.10 лева за държавни такси и 300 лева за процесуално представителство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.