Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 01 февруари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1090 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по протест на Плевенска окръжна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Плевенски окръжен съд № 48 от 18.09.2018 г, по ВНОХД № 392/18, с която е отменена присъда на Плевенски районен съд № 55 от 26.03.2018 г, по НОХД № 2856/17, и подсъдимата Н. П. Н. е признат за невинна в това, че за периода от месец май 2008 г до края на месец февруари 2011 в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: „Ръководител сервизна база”, [населено място], към [фирма], [населено място], е присвоила чужди пари, сумата 8 628, 20 лв, собственост на [фирма], [населено място], връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимата Н. е призната за виновна в това, че за периода от месец май 2008 г до края на месец февруари 2011 в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: „Ръководител сервизна база”, [населено място], към [фирма], [населено място], е присвоила чужди пари, сумата 8 628, 20 лв, собственост на [фирма], [населено място], връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, с оглед на което и на основание чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл.66 НК, за срок от три години. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: неправилен е изводът относно това, че обвинението по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК е недоказано, въззивният съд е приел, че подсъдимата е получила инкриминираната сума 8 628, 20 лв, които не е отчела по съответния ред, а в същото време е отбелязал, че, доколкото не е установена липса в дружеството, извършеното не съставлява длъжностно присвояване, неправилно е прието, че е възможно сумата да е постъпила в касата на дружеството, но да не е отразена счетоводно, не са взети предвид изводите на Съдебно-счетоводните експертизи, че, в инкриминирания период, по повод ремонта на асансьора в[жк], бл. /номер/, вх. „вход”, св. Д., св. С. и св. М. не са получили допълнително трудово възнаграждение, осъждането на подсъдимата е надлежно доказателствено обезпечено, а с нейното оправдаване е допуснато нарушение на материалния закон. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимата не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: От фактическа страна по делото е установено следното: Подсъдимата Н. е ръководител на регионалното звено на [фирма], [населено място], находящо се в [населено място]. В качеството си на „Ръководител сервизна база”, [населено място], тя съвместявала и длъжностите касиер и счетоводител. Съгласно длъжностната й характеристика, носела отговорност за счетоводното отчитане на приходите и разходите. Дружество [фирма], [населено място] е регистрирано по ЗДДС. За извършените услуги е задължено да издава данъчни фактури, съгласно чл. 114 ЗДДС, и да води подробна счетоводна отчетност. Същото изискване се отнасяло и до счетоводното отчитане на сделките, сключвани от регионалното подразделение на дружеството в [населено място], което разполагало с две бази, намиращи се на различни адреси. В първата база МОЛ била подсъдимата, а във втората, св. М., която изпълнявала длъжността „касиер”. Подразделението на дружеството в [населено място] реализирало приходи от абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби. Имало установена практика да се плаща ежемесечна такса за абонаментно обслужване от живущите в съответния блок. Таксата се плащала на служител на дружеството / асансьорен техник / или постъпвала в офиса на някоя от базите. При нужда от ремонт се изготвяла оферта, която се предавала на живущите, които събирали сумата и я предавали, спазвайки създадената практика за разплащане. В периода от месец май 2008 г до края на февруари 2011 г подсъдимата предприела друг подход при счетоводното отчитане на сделките, като вместо оригинални данъчни фактури, изискуеми от ЗДДС, за част от приходите, започнала да издава квитанции от ПКО, опростени фактури, в които не бил включен ДДС, и проформа фактури. Тя разпоредила и на св. М. да издава такива документи. Това създало условия част от получените парични средства, собственост на дружеството, да не се отразят счетоводно и да не се обявят пред Централното управление в [населено място]. По този начин, в рамките на посочения период, подсъдимата получила 8 628, 20 лв, но не ги внесла в касата на звеното, нито ги депозирала по банковата сметка на дружеството. Тази сума не била отразена в дневника за продажби и не била вписана в изискуемите справки-декларации по ЗДДС, както и не фигурирала в отчетите, които подсъдимата изпращала в счетоводството на дружеството в [населено място]. При тези факти въззивната инстанция е счела, че липсва престъпление по чл. 201 НК и подсъдимата следва да бъде оправдана, за което са изложени следните съображения: Плевенският окръжен съд е посочил, че, за да е съставомерно деянието по чл. 201 НК, следва да е установена липса на материални ценности. Приел е, че дори при установена липса, това автоматично не води до извода, че е налице присвояване, а следва да е изяснено, че липсата се дължи на неправомерно разпореждане със съответните материални ценности. Отбелязал е, че, в случая, не е установена липса на парични средства, а и липсата не следва от нарушения на счетоводната отчетност. Посочил е, че инкриминираната сума не е постъпила в касата на дружеството, който факт косвено установява наличието на липса, но в същото време е отбелязал, че е възможно сумата да е постъпила в касата на предприятието или по сметка на дружеството, но да не е надлежно осчетоводена. По-нататък, въззивният съд е приел, че е възможно с тази сума да са закупени материали за ремонт или да е изплатено възнаграждение на служители от звеното в [населено място]. Отбелязал е, че приходите, разходите и наличността на материални ценности в клона на дружеството в [населено място] си съответстват. Ползвал е Съдебно-счетоводната експертиза, изслушана във въззивното производство, че, към момента на изготвяне на заключението, не може да се установи липса / не се съхраняват счетоводните документи за изтеклия период /, респективно, от извършените инвентаризации не е констатиран излишък или липса на материали, каквато констатация е била направена и в периода, в който счетоводните документи са били налични. Въззивната инстанция е отбелязала, че Централното управление на „Асансьорни сервизи” в [населено място] не е констатирало липса в инкриминирания период и не е предявило имуществени претенции към подсъдимата. Кредитирала е обясненията на подсъдимата, че инкриминираната сума е вложена за закупуване на материали за ремонт на асансьорни уредби и за заплащане труда на работили на обекта техници. Като правни изводи е счела, че подсъдимата е получила инкриминираните 8 628, 20 лв, но, след като тези пари са похарчени за нуждите на звеното в [населено място], липсва престъпление по чл. 201 НК. Настоящата инстанция намира, че правните изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Деянието е съставомерно по чл. 201 НК, когато длъжностно лице присвои чужди пари, връчени в това му качество или поверени да ги пази или управлява. Присвояването може да се осъществи, както с фактическо разпореждане, така и с юридическо такова. Достатъчно е да се установи, че деецът е променил отношението си към повереното му имущество от такова, което е чуждо, и му е поверено за пазене или управление, в такова, което третира като свое. Възможно е при длъжностно присвояване да е налице липса, която се дължи на присвояване, но е възможно да се касае за присвояване и без да е констатирана липса/например, при съзнателно отклоняване на парични средства, които не се осчетоводяват и не се включват в патримониума на собственика, в която хипотеза той не разбира за тяхното съществуване /. Ето защо, въпросът налице ли е липса и на какво се дължи, ако има такава, е фактически въпрос, който се решава по конкретния казус, но отсъствието на липса не може да се счита за сигурен белег, че не е извършено престъпление по чл. 201 НК. В случая, инкриминираната парична сума е получена от подсъдимата, но не е внесена в касата на дружеството и не е станала част от приходите на дружеството. Като отчетник, длъжностно лице, тя е била длъжна да осчетоводи получените парични средства и да ги направи част от патримониума на дружеството, но тя е укрила факта, че ги е получила, като не е подала информация в тази насока и на Централното управление в [населено място]. Отделен е въпросът, че е допуснато нарушение на ЗДДС, като не е подадена вярна информация за сделките и постъпленията от тях в инкриминирания период. Вярно е, че дружеството не е предявило имуществени претенции към подсъдимата, но това е така, защото не е узнало, че е реализиран такъв приход. Ако версията на подсъдимата, изводима от обясненията й, че е разходвала получената сума за нужди на звеното в [населено място], е подкрепена от събраните доказателства, тя би могла да разколебае обвинението, но, в случая, това не е така. Изяснено е, че при извършени инвентаризации не е установена липса или излишък на материали, тоест, не би могло да е вярно, че е закупила материали с получените пари. Не е вярно и другото й твърдение, че е заплатила допълнителни възнаграждения на служители, работили по ремонтните дейности, тъй като е изяснено, че, в инкриминирания период, такива възнаграждения не са изплащани / в тази насока е допуснатата и приета Съдебно-счетоводна експертиза /. С оглед на изложеното, ВКС намери, че при оценката на доказателствата е допуснато нарушение на процесуалните правила, като оправдаването почива на обясненията на подсъдимата, които са опровергани от събраните доказателства. Ето защо, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. На следващо място, налице е основанието и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това е така, защото е постановена оправдателна присъда при извършено престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, с което се е стигнало и до нарушение на материалния закон. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Въззивната присъда следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда на Плевенски окръжен съд № 48 от 18.09.2018 г , по ВНОХД № 392/18, и ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: