Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                № 299                                              гр.София, 06 юли 2009 год..                              В   ИМЕТО  НА   НАРОДА                    Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 юни две хиляди и девета година, в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                БЛАГА ИВАНОВА       при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 302/09 година                                                          Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. С. И. срещу въззивна присъда № 190 от 16.04.2009 год. по в.н.о.х.д. № 3007/08 год. на Софийски градски съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани основанията по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд,като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С въззивния съдебен акт е отменена присъда от 25.06.2008 год., постановена по н.о.х.д. № 3837/03 год. на Софийски районен съд и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия З за извършено престъпление по чл.157, ал.1, пр.І-ро НК и му е наложено наказание при условията на чл.54 НК - лишаване от свобода една година и шест месеца”условно”, с тригодишен изпитателен срок и „обществено порицание”. С първоинстанционната присъда, подсъдимият З. С. И. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.157,ал.1,пр.ІІ-ро НК.   Жалбата на подсъдимия И е неоснователна. Касационната инстанция намира,че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати, изтъкнатите в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. На касатора е осигурен справедлив и безпристрастен процес, съгласно изискванията на чл.6 от ЕКПЧОС. Въззивната инстанция, в съответствие със задължението си по чл.305,ал.3 НПК, е посочила обстоятелствата, които са приети за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и правните съображения за взетото решение. Изтъкнати са съображения, за противоречието в показанията на разпитаните свидетели, относно правно значимите факти по делото. Този довод е изтъкнат и пред въззивната инстанция и правилно е отхвърлен като неоснователен. Събраният,по предвидения процесуален ред доказателствен материал,е подложен на съвкупна и внимателна преценка. При непротиворечиво установената фактическа обстановка,на базата на събрания доказателствен материал, законосъобразен е изводът на решаващия съд,че с деянието си подсъдимият И е осъществил както от обективна,така и от субективна с. състава на чл.157, ал.1, пр.ІІ-ро НК. Наложеното на подсъдимия И наказание не е явно несправедливо, по смисъла на чл.348,ал.5 НПК. Решаващият съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в тяхната взаимна връзка и обусловеност, високата степен на обществена опасност както на деянието, извършено от него, ниската на дееца. За постигане целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК,определеният размер на наказанието лишаване от свобода е в достатъчен обем и по - голямо снизхождение не може да се проявява. Липсват законовите предпостави за индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55 НК-нито смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни,нито едно от тях има изключителният характер,изискващ се от закона. Не е налице и кумулативно предвидената предпоставка-и най-лекото,предвидено наказание да е несъразмерно тежко. Съобразена е и настъпилата законодателна промяна в хода на продължителния наказателен процес. В санкционната част на правната норма е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години, а с изменението й с Д.в.бр.92/02 год.-от две до осем. Въззивният съд е взел предвид това и индивидуализирал наказанието при условията на чл.2,ал.2 НК.   Водим от горното и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК,Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 190 от 16.04.2009 год. по в.н.о.х.д. № 3007/08 год. на Софийски градски съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: