Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                           № 10   гр.София, 28.01.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на осемнадесети  януари  две хиляди  и десета година, в състав :                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                                                                                                 ОЛГА КЕРЕЛСКА   при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №943 по описа за 2009год.                      И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК . Образувано е по молба на „Н” О. гр. Пловдив ” за отмяна на влязло в сила решение , постановено по гр.д. № 3634/2007 год. на ВКС, V Г. О, в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд,VІІІ гр. с., по гр.д. № 3079/2006 год. , с което „Н” О. , гр. П. е осъден да заплати на Д. Х. И. от гр. А. обезщетение в размер на 1005,96 лв. за времето, през което е останал без работа през периода от 27.04.2006 год. до 27.10.2006 год., ведно със законната лихва от деня на падежа на всяко вземане до окончателното му изплащане. Молбата за отмяна е подадена на осн. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК като молителят счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства , които не са били известни на молителя при решаване на делото и които са от съществено значение за решаването на спора. Ответникът по молбата Д. Х. И. от гр. А. оспорва същата. Излага съображения , че посочените в молбата обстоятелства не са нови или новооткрити , както и че страната е могла да се снабди с тях своевременно. Молбата за отмяна е неоснователна. За да обоснове наличието на основанието за отмяна на влязлото в сила решение молителят се е позовал на справка от Националната агенция по приходите / НАП/от която се установява, че в рамките на срока, за който на ответника по молбата му е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за оставането му без работа поради незаконно уволнение, същият е работил по трудов договор съответно от 12.09.2006 год. до 26.07.2007 год. при работодател „П” и от 04.07.2006 год. до 03.08.2006 год. при работодател „В”. Тези обстоятелства безспорно имат значение за правилното решаване на спора относно дължимостта и размера на обезщетението по чл. 225,ал.1 КТ. Същите са нови по смисъла на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК, доколкото са открити след приключване на делото с влязло в сила решение. Независимо от това хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнена , доколкото не е налице комулативното условие тези обстоятелства да не са могли да бъдат известни при решаването на делото. Данните от Националната агенция по приходите имат публичен характер и за страната не имало пречка да се снабди тях и да ги предостави на съда за да бъдат съобразени при постановяване на решението по чл. 225,ал.1 КТ. Същата не е проявила активност, поради което съдът е постановил своето решение само въз основа на данните намиращи се в трудовата книжка на ответника. Недопустимо е по пътя на извънредният способ на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, страната да търси пререшаване на решения вече правен спор с влязло в сила решение след като не е положила необходимите усилия за решаването на този спор при пълнота на всички относими към него доказателства. По изложените съображения молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Н” О. , гр. П. за отмяна на Решение №795/2008 от 23.05.2008 год. по гр.д. №3634/2007 год. на ВКС, Vг.о. в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд,VІІІ гр. с., по гр.д. № 3079/2006 год. , с което „Н” О. , гр. П. е осъден да заплати на Д. Х. И. от гр. А. обезщетение в размер на 1005,96 лв. за времето, през което е останал без работа през периода от 27.04.2006 год. до 27.10.2006 год., ведно със законната лихва от деня на падежа на всяко вземане до окончателното му изплащане. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: