Р Е Ш Е Н И Е № 111 С. 31.05.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав : П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5535 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. Р. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 107 от 10.06.2015г. по в.гр.д. № 1513/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изцяло отменено решение № 1546 от 25.07.2014г. по гр.д. № 2549/2013г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което е уважен иска, като е осъдена да заплати на [фирма] К., представлявано от управителя М. сумата от 358 671.73лв., представляваща сбор от парични суми, получени без правно основание от Р., от името и за сметка на дружеството, изтеглени от сметка на [фирма] в [фирма] за периода 1.04.2008г. – 3.08.2010г., ведно със законната лихва, считано от 9.08.2013г. Искането на касаторката е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседание от страните лично се явява само касаторката. Двете страни се представляват от процесуални представители, които съответно поддържат и оспорват подадената жалба. Подробно развиват съображенията си в представени писмени бележки. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : По делото няма спор, че ищецът е упълномощил ответницата /негова бивша съпруга/ с три пълномощни от 5.01.2007г., 25.03.2008г. и 12.05.2010г. да извършва от негово име и за негова сметка „всички действия, свързани с откриване, закриване, внасяне и теглене на суми, извършване на разплащания, заплащане на банкови такси и други, отнасящи се до негови лични влогове и банкови сметки, както и такива на собствените му търговски дружества, регистрирани в РБългария”, да го представлява в качеството му на управител на управлявани от него дружества, да участва в заседанията на Общото събрание на дружествата при вземане на решения /включително за придобиване, разпореждане, управление на недвижими имоти/, да го представлява по всички сделки по закупуване, продажби и замени на недвижими имоти, в качеството му на управител и представляващ [фирма], безусловно да определя всички условия по сделките, както по възмездни сделки да получава или заплаща цените по тях. С нотариална покана № 2973, връчена на ответницата на 9.08.2010г., ищецът е уведомил ответницата, че оттегля всички предоставени й пълномощия. Не се спори, че за процесния период от 1.04.2008г. до 3.08.2010г. ответницата /по силата на изричното й овластяване с горепосочените пълномощни/ е изтеглила от банкови сметки на ищеца в [фирма] претендираната сума от 358 671.73лв. Ищецът е сезирал съда с искане да бъде осъдена ответницата да „върне на [фирма] сумата 358 671.73лв., представляващи получени от името и за сметка на упълномощителя”. В уточнителна молба с вх.№ 25480 от 16.09.2013г. /на л.128 от делото/ ищецът е заявил, че твърди, че ответницата „без основание е задържала” посочената сума, която „не е предала”. Изрично е посочил, че не поддържа твърдението, съдържащо се в исковата молба, че е използвала процесните суми за свои собствени нужди, с което е нанесла вреда на дружеството упълномощител в особено големи размери”. Така предявеният иск, въззивният съд /подобно на първоинстанционния/ е квалифицирал по чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД. Не е констатирал проблеми при извършеното с определение № 3078 от 28.10.2013г. разпределение на доказателствената тежест /лист 334 от делото/, съгласно което в тежест на ищеца е да докаже, че е имал открита банкова сметка в [фирма] и че от същата са изтеглени от ответницата 358 671.73лв., а върху „ответницата лежи тежестта да докаже наличието на правно основание за извършеното имуществено разместване и че сумите, получени от нея са вложени в закупуване на строителни материали и заплащане на СМР за извършваната от [фирма] строителна дейност, поради което не дължи тяхното връщане”. Противно на първоинстанционният съд, въззивният е преценил иска като основателен и го е уважил с довода, че ответницата не е установила да е внесла в касата на дружеството процесната сума, изтеглена от нея въз основа на предоставените й пълномощни. Мотивите му са, че представените 57 броя квитанции към приходни касови ордери със съдържание : „внесени в касата”, съдържат само нейния подпис, оспорени са и достоверността им не е установена и че от заключението на приетата пред въззивната инстанция експертиза не следва извод, че процесната сума е надлежно осчетоводена и изразходвана за покриване на задължения на ищеца. Липсва тъждество между теглените от ответницата суми от банкови сметки на ищеца и установените и зачетени от данъчни ревизии плащания на доставчици на дружеството – ищец, както и със сумите по разходните касови ордери, представени от трето за процеса лице – свидетеля К.. Липсата на доказателства, че безспорно изтеглените от ответницата суми са внесени в касата на дружеството и изразходвани за неговата дейност е решаващият мотив на въззивния съд да уважи иска, квалифициран от него като такъв по чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД. С определение № 1234 от 28.12.2015г. ВКС е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос, касаещ субсидиарното приложение на института на неоснователното обогатяване тогава, когато отношенията между страните са уредени на друго основание, по който е констатирано противоречие с ППВС № 1/1979г. По въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното : Съгласно цитираното ППВС, фактическият състав на чл.55 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Въз основа на това, съдебната практика приема, че предпоставките за уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса на установено основание. В хипотеза като настоящата, когато е установено, че е получено нещо на валидно основание /изрично упълномощаване да се теглят пари от сметка/, иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД не може да бъде уважен. Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия. Когато упълномощаването е за извършване на действия, свързани с откриване, закриване, внасяне и теглене на суми, извършване на разплащания, заплащане на банкови такси и други, отнасящи се както до лични влогове и банкови сметки, така и на търговски дружества, ангажиментът на представителя приключва с осъществяването на действието. Упълномощаването, само по себе си, не е предложение за сключване на договор за мандат, а правна сделка със собствени последици. Възможно е при упълномощаването /в зависимост от предмета и обема му/, с конклудентни действия да се счете, че е налице приемане на предложение за сключване на договор за мандат, но при липса на изрично сключен в този смисъл писмен договор – наличието на такъв сключен договор подлежи на доказване от този, който твърди, че е налице. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт е постановен по нередовна искова молба. При разглеждане на исковете, съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него квалификация. Съгласно гореописаните твърдения на ищеца в исковата му молба за неизпълнение на задължение от страна на ответницата да предаде получената сума, както и на тези, съдържащи се в представените писмени бележки пред настоящата инстанция за „липса на отчетна сделка”, съпътствани с представена практика по чл.284 ал.2 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че е възможно – в случая ищецът да е претендирал, че в резултат от упражнената представителна власт ответницата се е обвързала с договор за мандат, вследствие на което за нея е възникнало задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да даде сметка и предаде всичко което е получил. В обстоятелствената част на исковата молба, обаче изрично, такива твърдения не са направени. Единствените съображения, които са развити, са свързани с извършеното упълномощаване, което както вече беше посочено представлява самостоятелна правна сделка. Така предявената исковата молба е нередовна, поради наличие на противоречие между съдържанието на обстоятелствена част и направеното искане, свързано с неоснователно обогатяване. Съгласно установената практика /например постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 362 от 4.05.2010г. по гр.д.№ 780/2009г. на ІV г.о./- когато фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, съдът следва да го квалифицира като такова, а не по общия текст. Констатираната нередовност на исковата молба е съществена, защото рефлектира върху правото на защита на страната. Поради крайният извод на съда, че предявеният иск не е с правно основание чл.55 ЗЗД, решението постановено по него е недопустимо и следва да се обезсили. Делото следва да се върне за ново разглеждане, при което съдът следва да остави без движение исковата молба, да даде указания на ищеца да конкретизира и изясни претенцията си, след което да бъде дадена коректна правна квалификация и обезпечено правилното приложение на материалния закон като се дадат указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и се укаже необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 107 от 10.06.2015г. по в.гр.д. № 1513/2014г. на Пловдивски апелативен съд, на когото ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.