Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 275

гр.София, 05.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 4596 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 368 от 22.4.2019 г, постановено по гр.дело № 4596/2018 г на ВКС Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на решение № 1224/17.5.2018 г по в.гр.дело № 340/18 г на Софийски апелативен съд, с което са уважени искове по чл.74 ЗЧСИ, предявени от „Спектрон“ ЕООД, [населено място], против частен съдебен изпълнител Б. И. Б., рег./№/, в регистъра на КЧСИ, с район на действие-Софийски градски съд за сумата 5 731, 73 лв, съставляващи обезщетение за имуществени вреди от превалутиране и начисляване на банкови такси, както и сумата 35, 21 лв- съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от неправилно изчислена и удържана такса по изпълнението.Поради обусловения му характер касационно обжалване на решението е допуснато и в частта, с която е уважен предявеният от ответника частен съдебен изпълнител Б. И. Б. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД обратен иск за сумата от 5357, 89 лв, съставляваща застрахователно обезщетение по договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, както и в частта за съдебните разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло, както и по въпроса допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута, при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума.Прието е, че по така повдигнатите въпроси, обуславящи изхода на делото по претенцията за вреди от превалутиране на събрани от длъжника суми, няма установена съдебна практика.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.74 ЗЧСИ, съединен с обратен иск предявен от ЧСИ Б. Б. срещу застрахователното дружество-трето лице-помагач по делото и ответник по обратния иск.

Установява се от доказателствата, че изпълнително дело /№/ по описа на ЧСИ Б. Б. е било образувано въз основа на издаден от САС, ГО в полза на „Берг ББВ“ ЕООД срещу „Спектрон“ЕООД изпълнителен лист от 28.7.2010 г за сумата от 520 617, 34 щ.д, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.4.2004 г до окончателното плащане на главницата.Със запорно съобщение от 30.7.2010 г са наложени върху вземанията на длъжника по всички притежавани от него левови и валутни банкови сметки в „Уникредит Булбанк“АД, като за превод на сумите са посочени специални банкови сметки на ЧСИ в лева и в щатски долари.

В поканата за доброволно изпълнение е вписано, че задължението на длъжника по изпълнителното дело включва сумите : главница 520 617, 34 USD, ведно със законната лихва, която възлиза на 433 790, 61 USD, адвокатски хонорар в размер на 16 172 лв, разноски по изпълнението в общ размер на 38 660, 44 лв, която сума включва таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 38 540, 44 лв и авансова такса в полза на взискателя от 120 лв.Видно от протокол от 18.8.2010 г, обективиращ извършени изпълнителни действия, ЧСИ Б. е постановила постъпилата по специалната сметка сума 524 068, 02 USD да се превалутира в евро и да се преведе по посочена от взискателя сметка, като след приспадане на 206 евро-такса за банков превод, на гърба на изпълнителния лист да се отрази плащане в размер на 404 792, 47 евро, което в действителност е сторено, видно от извършеното отбелязване.

В мотивите на въззивното решение е прието, че в изпълнение на наложения запор по сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, на 6.8.2010 г банката е превела наличните суми, които не са били достатъчни, за да покрият пълния размер на посочените вземания, като е превалутирала част от наличния по валутната сметка на длъжника авоар в размер на 7599, 23 щ.д, за да изплати дължими в лева суми по запорното съобщение.Сумите са били преведени по пера, съобразно чл.76 ал.2 ЗЗД, като след постъпването им по специалните сметки на ЧСИ, ответницата е извършила вътрешно разпределение, при което са погасени задълженията в лева /дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ/, а остатъка е превалутирала в щатски долари с цел погасяване на задълженията по изпълнителния лист в посочената в него валута.Установено е, че взискателят е поискал дължимата сума за разноски по изпълнителното дело да бъде изплатена на процесуалния му представител, а останалата сума да бъде преведена по банковата му сметка в евро, което наложило събраната сума в размер на 524 068, 02 щ.д. да бъде превалутирана в евро.По отношение на иска за вреди, понесени вследствие на превалутиране на сумите съдът е приел, че удържаните от банката комисионни не е следвало да бъдат отнесени за сметка на длъжника.Прието е, че съдебният изпълнител е съобразил поредността на погасяването на отделните пера от задължението, съобразно чл.76 ал.2 ЗЗД и е извършил разпределението правилно-първо са били погасени задълженията на длъжника в лева, а остатъкът е превалутиран в щатски долари с оглед погасяване на задълженията по изпълнителния лист.В нарушение на закона обаче разноските за третото превалутиране на събраните по делото суми в евро са били отнесени по реда на привилигированите вземания по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД-тези разноски не са имали качеството на разноски по изпълнението /разходите за изплащане на вземането в евро е било по искане на взискателя в отклонение от посочената в изпълнителния лист валута/, поради което неправилно са били поставени в тежест на длъжника, вместо с тях да се погаси част от дължимата от него главница.Така извършеното вътрешно разпределение на сумата е нанесло имуществена вреда на длъжника в размер на 5731, 73 лв, която сума включва и начислените банкови такси и комисионни по превалутирането.Предявеният иск за вреди е приет за основателен и за сумата 35,21 лева, съставляваща недължимо събрана такса по т.26 ТТРЗЧСИ, с която също е следвало да се погаси част от дължимата главница.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД [населено място], срещу когото е уважен предявения от ответника ЧСИ Б. обратен иск за сумата от 5357, 89 лв, съставляваща застрахователно обезщетение по договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, с период на покритие от 15.10.2010 г до 14.10.2011 г.

По първия въпрос.

Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.По предявения иск съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и причинната връзка между тях.При упражняване на правомощията си по осъществяване на действия по принудително изпълнение ЧСИ прилага процесуалните норми, като отклонението от тях се квалифицира като процесуална незаконосъобразност.Съгласно установената съдебна практика пряката вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител.

В изпълнителното производство длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото.Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед интереса на първия, като например превеждане на събраната сума по банкова сметка, във валута, различна от валутата на дълга, длъжникът не отговаря за тези разноски.Същите следва да останат за сметка на взискателя.Налице е пряка вреда от неправилното отбелязване на гърба на изпълнителния лист на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло, когато ЧСИ в нарушение на процесуалните правила е поставил в тежест на длъжника сумите по превалутирането, които не следва да бъдат отнесени в реда на привилигированите вземания, като разноски по изпълнението, защото те нямат характера на такива.Вредата е налице, тъй като с тези суми е следвало да се погаси част от пасива.

По втория въпрос.

Валутният курс е цената на паричната единица на една страна, изразена в паричната единица на друга страна.В България той не е административно определен и не може да бъде определян едностранно.Съгласно чл.12 ал.1 от Валутния закон, Българската народна банка котира ежедневно курсовете на отделни чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и статистически цели.Обявеният в чл.29 ЗБНБ фиксиран курс на еврото към лева се отнася и намира приложение само в отношенията между БНБ , в качеството й на централна банка, от една страна и физическите и юридически лица, от друга страна.Единствено за централната банка възниква задължението да подържа пълна конвертируемост на лева към еврото като резервна валута по фиксиран в ЗБНБ курс.Всички останали правни субекти не са адресати на тази разпоредба, поради което могат да уговарят курса на еврото в лева.Следователно котираните и обявени от БНБ курсове/фиксиран към еврото и плаващ към други валути/са приложими само за счетоводни и статистически цели, като няма основание за прилагането им в облигационните отношения, по които централната банка не е страна, освен в случаите, когато законът или договорът препращат към тях.В подкрепа на горното е и фактът, че търговските банки и обменните бюра свободно определят курсовете „купува/продава“, различни от котировките на централната банка, вкл. и по отношение на резервната валута-еврото.Законодателят препраща към фиксинга на БНБ в изрично уредени хипотези, каквато не е настоящата.

С оглед отговора на поставените въпроси и по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд намира следното :

Правилни и съобразени със закона са изводите на въззивната инстанция, че разходите за превеждане на сумата в евро, направено по желание на взискателя и в отклонение от валутата, в която е възникнало задължението по изпълнителния лист неправилно са поставени в тежест на длъжника, вместо с тях да се погаси част от дължимата от него главница по изпълнителния лист.Правилни са и изводите, че както сумата 35, 21 лв- неправилно изчислена от ЧСИ и удържана такса по изпълнението е в повече от законово дължимата, поради което е причинила на длъжника вреда.Причинна връзка е налице, тъй като претърпените вреди са последица от неправомерните действия на ЧСИ и не биха настъпила без тях.Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата, а предявеният иск за имуществени вреди е доказан по основание.Относно размера му.

В противоречие с отговора, даден на втория от поставените въпроси САС е приел, че имуществената вреда се изразява в разликата между сумата 524 068, 02 щ.д и сумата 404 792, 47 евро- отбелязана като дълг на гърба на изпълнителния лист, изчислена по курса на БНБ към момента на извършване на превалутирането-18.8.2010 г.Размерът на вредата следва да се изчисли не по курса на БНБ, а по този на превеждащата банка.Следва да се вземат предвид и начислените банкови такси и комисионни по превалутирането на дълга, както сумата 35, 21 лв, удържана в повече такса по изпълнението.По този начин ще се установи общия размер на претърпяна от ищеца вреда, в резултат на неправилните действия на ЧСИ, като за целта следва да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза.

На основание чл.293 ал.3 ГПК се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяна на въззивното решение, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе и по разноските, сторени пред ВКС.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1224/17.5.2018 г по в.гр.дело № 340/18 г на Софийски апелативен съд, с което са уважени искове по чл.74 ЗЧСИ, предявени от „Спектрон“ ЕООД, [населено място], против частен съдебен изпълнител Б. И. Б., рег./№/, в регистъра на КЧСИ, с район на действие-Софийски градски съд за сумата 5 731, 73 лв-съставляващи обезщетение за имуществени вреди от неправилно отчитане на суми от превалутиране и начисляване на банкови такси, както и за сумата 35, 21 лв, съставлавляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неправилно изчислена и удържана такса по изпълнението, както и в частта, с която е уважен предявения от ответника ЧСИ Б. Б. срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД обратен иск за сумата 5357, 89 лв, съставляваща застрахователно обезщетение по договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, и в частта на решението, с което е уважен предявения от ответника ЧСИ Б. Б. срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД обратен иск за сумата 5357, 89 лв, съставляваща застрахователно обезщетение по договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези му части.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.