Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
София, 28.08.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 18.04.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 834 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. А. Г., Л. А. Г. и А. А. Г., чрез пълномощника им адв. Н.А., против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1754 от 09.11.2015г., по в.гр.д.№ 1568/2015 г., с което след отмяна на решението на Пловдивския районен съд № 1028 от 24. 03.2015 г., по гр.д.№ 14482/2011 г. е уважен предявения от [фирма], гр.Д. срещу настоящите касатори, като наследници по закон на починалия в хода на делото ответник- б.ж. на [населено място], А. Л. Г., иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 20 580 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на пазарния наем за ползваната приживе от наследодателя им движима вещ – товарен автомобил „ШКОДА”, рег.№ ТХ 63-94 МХ с товарно бордово ремарке ДК № ТХ 00-26 ЕХ , в периода 21.09.2009 г.- 28.02.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и деловодни разноски за двете инстанции в общ размер от 3 246.76 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Основно касаторите възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че ползването на тази вещ от общия им наследодател приживе е било обективно възможно, като считат същия за изграден при необосновано игнориране на довода им, че поради отказ на КАТ да регистрира процесния товарен автомобил и ремарке, заради наложен запор от АДВ за неплатени публични задължения на ищеца, моторните превозни средства не са могли да бъдат регистрирани. Следователно те нито са могли да бъдат полезни, съобразно предназначението си, нито източник на приходи, за да е налице осъществено от ползвателя спестяване на разходи за чужда сметка, каквото изисква института на неоснователното обогатяване в общия му фактически състав.
Касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е допуснато с определение на ВКС,ТК № 51 от 23.01.2017 г. на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивната инстанция разрешение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос: „Налице ли е хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД, ако ответникът не е ползвал реално вещта, собственост на ищеца, лично или чрез другиго по причина, зависеща единствено от последния или поради обективна невъзможност, с оглед въведен специален регистрационен режим за същата?”, със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/79 г. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 1933/2013 г. на ІV г.о.; № 252 ат 23.01.2015 г., по гр.д.№ 2858/2014 г. на ІІІ г.о.; № 35 от 28.02.2012 г., по гр.д.№ 652/2011 г. на ІІІ г.о.; № 204 от 05.09.2013 г., по т.д.№ 1158/2010 г. на ІІ т.о..
Ответникът по касационната жалба оспорва основателността на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, излагайки подробни писмени съображения, които поддържа и в проведеното по делото съдебно заседание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да уважи предявената субсидиарна искова претенция до размера на присъдената сума, въззивният съд, след анализ на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД - обогатяване на ответника, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон, за сметка на ищцовото търговско дружество, в резултат на ползваната приживе чужда движима вещ без правно основание, обедняване на последното, поради пропускане на иначе сигурно увеличение на имуществото му чрез пазарната наемна цена на вещта за исковия период и изискуемата се от закона връзка между обогатяването и обедняването на страните по спора. Позовавайки се на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1854/13.10.2010 г. на ПОС, с което по реда на чл.108 ЗС е признато за неоснователно ползването на процесната съставна вещ от б.ж. на [населено място] Г. в периода, предхождащ смъртта му 21.10.2009 г. - 28. 02. 2011 г. и принадлежността и в собственост на ищцовото събирателно дружество решаващият състав на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил защитното възражение на ответника, че ползването е осъществено на годно основание, изключващо приложното поле на неоснователното обогатяване, тъй като същата вещ му е възложена на осн. чл.382, ал.1 ГПК/ отм./ с постановление от 05.04.2005 г. на СИ при Д. по изп.д.№ 333/2001 г. на с.с., обявено за влязло в сила на 21.06.2007 г., по преобразуваното изп.д.№ 282/06 на ЧСИ С. С. с рег.№ 739 на КЧСИ. Като ирелевантно за успешното провеждане на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД, е преценено и следващото релевирано възражение на ответника - за отсъствие на реално осъществено ползване на чуждото съставно МПС, поради лошото му техническо състояние и създадена от ищеца обективна невъзможност за реализиране на функционалното му предназначение – наложен запор от публичния изпълнител и обусловен от него отказ на КАТ да бъде съответно регистрирано. Счетено е, че за успешното реализиране не иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД не е от значение начина на ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника - държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за ползването и. По съображения, че ответникът по предявен и успешно проведен ревандикационен иск за собственост всякога дължи доброволно и без изрична покана предаване владението на вещта Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като неоснователно и възражението на наследодателя на настоящите касатори, че забавеното връщане на процесния товарен автомобил и ремарке е поради неоказано съдействие от собственика им - ищцовото СД, посочвайки и недоказването му в процеса. При определяне конкретния размер обезщетение - нереализирана полза от която собственикът на вещта е лишен, дължимо от конституираните в хода на делото законни наследници на б.ж. на [населено място] –А. Л. Г. в съответствие с наследствените им права, решаващият състав на въззивния съд е възприел изцяло заключението на изслушаната втора съдебно- техническа експертиза, изготвено въз основа на пазарния наем на процесната комбинирана вещ за исковия период в съгласие с метода на пазарните аналози и техническото и състояние, отразено в предавателен протокол от 30.08.2007 г., по изп.д.№ 282/2006 г. на ЧСИ , рег.№ 739 КЧСИ, за предоставянето и на починалия в хода на делото ответник, в качеството му на взискател. Отричайки предполагаемият остатъчен полезен живот на вещта да е база за определяне размера на обезщетението при неоснователно обогатяване, поради неговия необективен характер ПОС мотивирано е игнорирал първоначалната изслушана съдебно- техническа експертиза, базирана на същия.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 1/ 28. 05.1979 г. неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание. Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал приходи от същата е правноирелевантно за успешното провеждане на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, когато е установено, че ответникът я ползва без правно основание, а ползването обективно е било възможно. Задължението да обезщети собственика и, произтича от създадената възможност той да спести наема, който би плащал за ползването, а обедняването на собственик се съизмерява със същата сума – пазарният наем за процесното имущество за съответния период. Възприетото разрешение е възпроизведено и доразвито и във формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, част от която цитирана и от касатора. Същата е в см., че с разпоредбата на чл.59 ЗЗД е създадена възможност при неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Имуществените блага имат материално естество, оценими са в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на получателя на облагата - чрез придобиване на една вещ или на едно право, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В тази последна хипотеза, според правната доктрина и приетото в решение № 252 от 23. 01.2015 г., по гр.д.№ 2858/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, спестяването на разходи води до обогатяване, но в случай, че те са били необходими и ответникът по иска, основан на чл.59, ал.1 ЗЗД, е следвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Следователно правно - релевантното обогатяване по см. на чл.59, ал.1 ЗЗД всякога е свързано или с придобиване на нови имуществени блага за обогатения, или с избягване на иначе необходимо изразходване на налични, включени в патримониума му блага, като за общия фактически състав на неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се реализира обогатяването. Съществено условие е, обаче, то да е станало за сметка на друго лице. Поради това отсъствието на последното условие прави невъзможно прилагането на чл.59, ал.1 ЗЗД, дори и да е налице обогатяване на дадения субект.
По същество на касационната жалба.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло разрешенията, възприети във формираната задължителна практика по приложението на чл.59, ал.1 ЗЗД, като ги счита за изцяло относими към поставения правен въпрос, по който касационното обжалване е допуснато. С оглед дадения с тях отговор и приложените по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели А. и М., които последни въз снова на преките си впечатления установяват състоянието на вещта, намира, че в конкретния случай необходимите предпоставки на закона за пораждане на вземане от неоснователно обогатяване по см. на чл.59, ал.1 ЗЗД за ищцовото търговско дружество не са осъществени.
Страните по делото не спорят относно релевантните за предмета на спора факти, установени от въззивния съд и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани, така както са изложени, но неправилно е приложен закона. Видно от доказателствения материал по приложеното делото изп.д.№ 282/2006 г. на ЧСИ С.С. с рег.№ 739 на КЧСИ, преобразувано на 13.06.2006 г. от изп.д.№333/2001г. на СИ при Д., поради неплатени публични задължения на ищцовото СД, върху процесната вещ – товарен автомобил и ремарке е наложен запор с постановление на АДВ-РД В. №[ЕИК]/07.06. 2007 г. - за товарния автомобил и на ТДД [населено място] за товарно бордово ремарке № 570/ 29. 06. 2004 г., но за период, предхождащ исковия. Представеното в тази вр. писмено доказателство/ л.64 ПРС/ – писмо с изх.№ 6616 /27.08.2009 г. на Областна дирекция на МВР П., адресирано до б.ж. на [населено място] А. Г. - официален документ по см. на чл.179, ал.1 ГПК, сочи, че поради наложения изпълнителен запор на публичния изпълнител запорираната вещ, възложена на адресата по реда на чл.382, ал.1 ГПК/ отм./ обективно не е могла да бъде пререгистрирана. Съгласно чл. 143, ал.9, във вр. с чл.145 ЗДвП и чл.8, ал.3 от Наредба № І-45/ 24. 03. 2000 г. на МВР за регистрацията, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган. Следователно, предвид въведеното от наследодателя на ответниците възражение, спорно пред въззивната инстанция е било дали при специалния режим на регистрация на процесното имущество и правните последици на запора, наложен върху същото от публичния изпълнител, преди възлагането му от ЧСИ С. на взискателя по изп. д. № 282/2006 г., осъщественото от последния държане без основание е довело до създаване на възможност за неговото обогатяване за сметка на ищцовото търговско дружество.
Несъмнено е, че от запора, наложен като обезпечителна мярка за парични притезания или като изпълнително действие при събиране на парично вземане, произтичат и значими за длъжника процесуалноправни и гражданскоправни последици. Последните са предмет и на законова регламентация в нормата на чл.345, ал.1 ГПК/ сега отм./, действаща към релевантния за спора момент. Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че при определени предпоставки последиците на запора могат да обусловят и обективна невъзможност за ползване на вещ – МПС, поради въведения със ЗДвП регистрационен режим. Разглежданият случай, обаче, не попада в сочената хипотеза. Видно от разпореждане на ЧСИ, с рег. № 739 КЧСИ по приложеното изп.д.№ 282/2006 г.по описа на същия н и писмо изх.№ 9899/24.08.2009 г. на ОД на МВР , [населено място], сектор „ПП-КАТ”, наложеният от съдебните органи запор върху процесната движима вещ – товарен автомобил и ремарке със съответната индивидуализация е отменен, считано от 21.08.2009 г.. Следователно за претендирания с исковата молба период запор върху процесната движима вещ отсъства, поради което правилно въззивната инстанция е отхвърлила направеното в тази насока защитно възражение, макар по други съображения.
Позовавайки се на извършения самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото необосновано, обаче, е отрекла основателността на следващото защитно възражение - отсъствие на обективна възможност за реално използване на чуждото съставно МПС, поради лошото му техническо състояние. Според показанията на свидетелите А. и М., останали необорени в процеса, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, които няма законово основание да не бъдат кредитирани, процесната вещ, макар формално да е била в движение, е била „в окаяно състояние”, както при докарването и от [населено място] до [населено място], така и през есента на 2008 г., като въпреки извършените от наследодателя на ответниците ремонти не е могла да бъде използвана по никакъв начин. Следователно препятстването на собственика - ищец да я ползва в съответствие с нейното функционално предназначение и в обема на притежаваните от него права лично или да реализира от нея имуществени блага по друг начин за визирания в исковата молба период, не е по причина държането и без правно основание от б.ж. на [населено място] Л. Г., за да намери приложение законовото правило на чл.59, ал.1 ЗЗД.
Доколкото постъпването на чужда вещ във фактическата власт на дадено лице, дори и без основание, само по себе си не е достатъчно, за да възникне обогатяване по см. на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, нито е равнозначно на увеличаване на имуществото на получателя, освен ако той обективно може да използва вещта за свои нужди или да придобива плодовете върху нея каквито доказателства по делото отсъстват, исковата претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД неправилно е уважена от ПОС, като основателна.
С оглед допуснатото нарушение на закона обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено. Решаващият състав на въззивния съд не е допуснал процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на исковата претенция за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на пазарния наем за ползваната приживе от наследодателя на касаторите движима вещ – товарен автомобил „ШКОДА” с ДК № ТХ 63-94 МХ с бордово ремарке с ДК № ТХ 00-26 ЕХ, в периода 21.09.2009 г.- 28.02.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане, по изложените по- горе съображения за отсъствие на елемент от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД.
Що се касае до доводите на пълномощника на ищеца, свързани с незаконосъобразни действия на ЧСИ, които са обусловили твърдяната обективна невъзможността за ползване на вещта и за непроявена приживе от наследодателя на ответниците дължима грижа да охрани интереса си, чрез изплащане задълженията по публичната продан, предвид качеството на Държавата на присъединен взискател, то те, при множеството отхвърлителни съдебни актове, постановени по жалби на СД срещу действията на съдебния изпълнител, са лишени от основание в закона и доказателствата по делото, но тъй като не са предмет на настоящето производство не следва да бъдат подробно обсъждани. Единствено за пълнота следва да се посочи, че елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД не изискват нито принос на собственика за лишаването му от ползване на вещта, респ. за създаване на обективна невъзможност да бъде използвана по предназначението си, нито виновно поведение на лицето, което я ползва без основание.
Касаторите са претендирали деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция , приложения списък по чл.80 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК следва да им бъдат присъдени общо в размер на сумата от 411.60 лв.- реално заплатена държавна такса за касационното производство. В останалата му част искането е неоснователно. Разпоредба на чл.5, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, на която касаторите се позовават, възпроизвежда създадената с ч.38, ал.1, т.2 ЗА правна възможност адвокатът да оказва безплатна правна помощ при наличие на посочените предпоставки, но не го оправомощава сам да определя размера на следващото му се за нея възнаграждение, което е в изключителна компетентност на решаващия съд, при съобразяване на установете с цитирания вътрешноведомствен акт минимални размери. Б. характер на конкретната правна защита и съдействие , обаче, като елемент от съдържанието на договора за мандат следва да бъде изрично договорен между страните - доверител и довереник, каквито доказателства въобще липсват по делото. Поради това и претендираното на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 2000 лева за касационното производство не следва да бъде присъдено.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 1754 от 09.11.2015г., по в.гр.д.№ 1568/2015 г., по описа на с.с. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от [фирма], гр. Д. срещу М. А. Г., Л. А. Г. и А. А. Г., в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на производството по делото б.ж. на [населено място] Л. Г., иск за сумата 20 580 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на пазарния наем за ползвана приживе от наследодателя им движима вещ – товарен автомобил „ШКОДА” с рег.№ ТХ 63-94 МХ с товарно бордово ремарке ДК № ТХ 00-26 ЕХ , в периода 21.09.2009 г.- 28.02.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА . [фирма], гр. Д. да заплати общо на М. А. Г., Л. А. Г. и А. А. Г. сумата 411.60 лв.,/ четиристотин и единадесет лева и шестдесет стотинки/, деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|