Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 134

София 05.11.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова

при участието на секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 489 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на дружеството “С. С.” ЕООД гр.София, с искане за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на влязлото в сила съдебно решение от 11.01.2010г., постановено по т.дело №2269/2008г. на СГС, търговско отделение, VІ-4 състав. Молителят се позовава на нарушение на процесуалните правила за призоваване и на лишаването му от възможността да участвува в процеса. Твърди се, че констатациите на служебното лице по връчване на призовките, че на адреса гр. София, бул. “Ц. шосе” №113 А е невярно, че дружеството се намира на този адрес от 26.03.2007г. Поддържа, че дружеството не е получавало призовки, както не е намерено уведомление разлепено по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Искането му е за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание са приети писмени доказателства.
Ответникът по молбата “Х.” ООД заяви становище в съдебно заседание за отхвърляне на молбата за отмяна като неоснователна, тъй като по делото са представени достатъчно доказателства, че молителя не е намерен на посочения от него адрес.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение прие за установено следното:
С определение № 49 от 1.06.2010г., постановено по настоящото дело, молбата за отмяна на “С. С.” ЕООД е допуснато до разглеждане.
Искането на молителя за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СГС е основана на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Основанието за отмяна означава, страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е лишена от възможността да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретният случай молителят се позовава на първата хипотеза- нарушаване на правилата за призоваване – чл.50, ал.2 и чл.47, ал.1 ГПК.
Молителят – ответник по делото е призоваван на адреса по регистрация на дружеството : гр. София, бул. “Ц. шосе” №113А. Към делото са приложени две съобщение за връчване на книжа на ответника, върнати със забележка, че на посочения адрес няма такава фирма, липсват знаци и табели, не е позната на служителите на други фирми по сведение на В. П. – портиер та И. “Р.”. На второто обявление е поставена резолюция на съдията, ответника да се счита призован по чл.50, ал.2 ГПК. До спиране на производството по делото с определение от 14.05.2008г., призовките до ответника са прилагани на основание чл.50, ал.2 ГПК. На стр. 53 от делото е приложено съобщение до ответника, върнато със същата забежка от длъжностното лица по призоваване и поставена резолюция от съдията дружеството да се счита за призовано по чл.50, ал.2 ГПК.
Като доказателства по делото, че дружеството се намира на посочения в исковата молба адрес, са приети два броя трудови договори със страни “С. С.” ЕООД и Е. И. Г. и И. Н. Котзаколис, сключени съответно на 22.04.2008г. и 29.08.2007г., в които като адрес на работодателя е посочен гр. София, бул. “Ц. шосе” №113А.
Призоваването и връчването на съдебни книжа на търговци, какъвто е молителя, става по правилата на чл.50 ГПК. Когато лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /чл.50, ал.2 ГПК/. В чл.50, ал.4 ГПК е уредена хипотезата на връчване на призовки когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай съдът трябва да разпореди връчването на съобщението да се извърши чрез залепване по реда на чл.47, ал.1 ГПК. От тълкуването на двете разпоредби следва извода, че законодателя прави разлика между “напуснал” адреса и “липсата на достъп” до канцеларията. В случая неправилно съдът е приложил чл.50, ал.2 ГПК, след като с удостоверението за актуално състояние е удостоверено вписването на адрес на ответника: гр. София, бул. “Ц. шосе” №113А и не е констатирано от длъжностното лице по призоваване, че дружеството е напуснало адреса. При липсата на констатация, че адресът не е бил напуснат или че в регистъра е вписан нов такъв приложение намира правилото на чл.50, ал.4 ГПК. Съдът е следвало в този случай да разпореди залепване на съобщение по реда на чл.47, ал.1 ГПК за да бъде изпълнена процедурата за редовно призоваване на ответника. Нарушаването на чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК при призоваването на ответника е лишило страната от участие в процеса, основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
С оглед на изложеното и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 11.01.2010г., постановено по т.дело №2269/2008г. на СГС, търговско отделение, VІ-4 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: