Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр. София, 25.09.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 291 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Н. С. против въззивно решение № 524/16.12.2016 г. на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 1093/2016 г. с изтъкнати и поддържани пред ВКС доводи за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. Претендира се изменение на въззивния акт в тази му част чрез замяна на лишаването от свобода с пробация при условията на чл. 55 от НК или намаляване размера на това наказание до справедлив минимум, както и на кумулативното по чл. 343г от НК. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват с изключение на Н. Г.. Повереникът на всички тях моли жалбата да не бъде уважавана. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2369/27.04.2016 г., постановена по НОХД № 367/2014 г., Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Б. Н. С. за виновен в това, че на 29.03.2014 г., около 18-18.30 ч., на пътя [населено място] – [населено място], км. 70-ти, в района на бензиностанция „Лукойл”, при управление на собствения си лек автомобил м. “М.” с рег. ......, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (движейки се със скорост 98 км/ч.) и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Оправдал е същия по обвинението да е управлявал автомобила със скорост 103-104 км/ч. и за нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 5 и изр. 2 от ЗДвП. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години. На основание чл. 68, ал. 2 от НК е постановил подсъдимият да не изтърпява наложеното му наказание по НОХД № 74/2012 г. на Благоевградския окръжен съд в размер на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, първоинстанционният съдебен акт е бил изцяло потвърден. Касационната жалба е частично основателна: В писмената жалба, поддържана пред ВКС лично от подсъдимия, доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК са били мотивирани с неправилна оценка на обема и значението на наличните по делото смекчаващи обстоятелства, довело до потвърждаване на наложеното му от първата инстанция наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, както и на кумулативното по чл. 343г от НК в размер на 4 години. Според касатора лишаването от свобода е несъразмерно тежко предвид спецификата на случая, значителния принос на пострадалия за настъпване на инцидента, поведението на подсъдимия след деянието, изразеното съжаление и самокритичност, данните за неговата млада възраст и житейска реализация, които са обуславяли налагането на наказание пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. ВКС намира, че при потвърждаване на присъдата в частта относно наказанието, включително за размера на лишаването от свобода, въззивният съд поначало правилно е очертал броя на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В тази връзка правилно в обхвата на смекчаващите обстоятелства са били включени направените от подсъдимия признания, изразено съжаление, неговата млада възраст и статусът му като студент. Оправдано в категорията на отегчаващите е било отчетено предходното му осъждане за тежко умишлено престъпление – по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, видно от приложената по делото справка за съдимост (на л. 140 от ДП). Неправилно обаче като такова обстоятелство е било съобразено наличието на висящо дело за същото престъпление. Единствената информация по този въпрос се е съдържала в представено от прокурора извлечение от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБ (на л. 103 от НОХД № 367/2014 г.), от което е видно, че на 06.03.2015 г. срещу Б. С. е било образувано дознание в СДВР – София № 65/2015 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 , пр. 4, алт. 1 от НК. При внимателна проверка досежно действителното наличие на такова повдигнато обвинение (което не личи да е направено), както и предвид неизвестността относно неговия изход (съобразно който лицето би могло както да бъде осъдено, така и оправдано), посочените данни биха могли предпазливо да бъдат използвани само при оценката за личността на дееца, но не и да бъдат отчитани като самостоятелно отегчаващо отговорността му обстоятелство. Извън всичко това, макар въззивният съд да е маркирал данните за по-ниската степен на обществена опасност на деянието с оглед неговата специфика и значителния принос на пострадалия за настъпване на инцидента, то недостатъчно е оценил тяхната относителна тежест. Независимо, че с оглед приетата фактология, въззивната инстанция е приела, че ударът поначало е бил предотвратим, ако подсъдимият своевременно е реагирал на опасността на пътя (отчетена да е възникнала при потеглянето от бензиностанцията, а не при навлизане на автомобила в очертанията на платното за движение, сигнализирано с предимство за попътно движещите се в посока П. – Кулата), то несъмнено е установено, че пострадалият е извършил непозволена маневра – завой наляво, включващ напречно пресичане на пътя с предимство, вместо надясно, което е било единствено допустимо. Съответно, с това свое поведение, той е допринесъл за настъпване на удара практически в същата степен, колкото и подсъдимия, който своевременно нито е регистрирал потеглянето му от бензиностанцията като опасност за движението, нито е реагирал до настъпване на сблъсъка, продължавайки да се движи със скорост от 98 км/ч. ВКС намира, че тази специфика на инцидента и степен на съпричиняване от страна на пострадалия, разгледани заедно с останалите установени смекчаващи обстоятелства, обуславят необходимост от смекчаване на наказанието лишаване от свобода до размера от една година, както и на кумулативното наказание лишаване от правоуправление – до размера от 3 години. По този начин в най-голяма степен ще се постигне съответствие между извършеното от подсъдимия деяние и следващото се за него наказание, както и успешно реализиране на всички цели по чл. 36 от НК. Не са налице условията за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Формираната съвкупност от смекчаващи обстоятелства, в която нито едно от тях не е изключително, както и негативните данни за личността на дееца с оглед предходното му осъждане, а също и санкциониране с НП и фишове за множество нарушения по ЗДвП, които го характеризират като недисциплиниран водач, не оправдава заключение за несъразмерна тежест на най-лекото предвидено в закона наказание (което с оглед нормата на чл. 343а, ал. 1, б. „б” от НК е лишаване от свобода от 3 месеца поради липсата на предвиден най-нисък предел и максимум от 4 години). С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 525/16.12.2016 г. на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 1093/2016 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Б. Н. С. наказание лишаване от свобода на 1 (една) година, както и кумулативното наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС – на 3 (три) години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.