Р Е Ш Е Н И Е №212 гр. София, 04 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №541 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №1233/2013 г., по описа на СГС, НО, ХVII въззивен състав, с което е потвърдена присъда от 10.10.2012 г., постановена по НОХД №4995/2011 г., по описа на СРС, НО, 8 състав, с която П. К. Н. е призната за невиновна в това, че на 30.09.2009 г., около 20 часа, в [населено място], при управление на моторно превозно средство- трамвайна мотриса с инв. №430, по трамвайно трасе на бул. „Цар Борис III“ на спирка ул. „Планинец“, е нарушила чл.20, ал.2, чл.25, ал.1, чл.116, и чл.123, ал.1 ЗДвП и чл.76 ППЗДвП и е причинила по непредпазливост тежка телесна повреда на П. Л. Б.- осакатяване на дясна ръка, като В. е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 НК. В искането се поддържа, че въззивния съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва неизпълнението на процесуалните задължения на съда да изясни релевантните за изхода на делото факти и да провери механизма на причиняване на процесното увреждане на пострадалия Б.. Твърди се, че съдът неправилно е приел за действителен, оценен от него като „вероятен“, механизъм на произшествието, като незаконосъобразно е основал съдебния си акт на предположение. Посочено е, че с непълното и неточно изясняване на релевантните факти съдът е допуснал и съществено нарушение на материалния закон, изразило се в погрешното оправдаване на П. Н.. Предлага се приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа искането, като твърди, че не е проверена достоверността на показанията на подсъдимата, не е допусната и назначена комплексна експертиза с участие на специалисти инженер, физик и медик и не е установен начина на причиняване на вредоносния резултат. Установеният механизъм на настъпване на произшествието е възприет при несигурност и колебание на решаващия съд, което е довело и до неправилното оправдаване на Н.. На тези основания се предлага искането да бъде уважено. Защитата моли искането да не бъде уважавано, като се поддържа, че са проверени и изяснени всички релевантни за изхода на делото факти и е постановен законосъобразен съдебен акт. Привлечената към наказателна отговорност Н. поддържа становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №1233/2013 г., по описа на СГС, НО, ХVII въззивен състав е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо. То се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Решаващите първоинстанционен и въззивен съдебни състави са направили подробен и верен анализ на доказателствените материали и са изяснили правилно релевантните за изхода на производството факти. Не може да бъде възприета тезата на държавното обвинение, че въззивният съд не е изяснил в достатъчна степен механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, което е довело до причиняване на съставомерното увреждане на пострадалия Б.. В хода на развилото се въззивно производство съдът е провел допълнително съдебно следствие, като е изслушал експертите, изготвили заключението на допълнителната комплексна медико- автотехническа експертиза, провел е допълнителен разпит на пострадалия Б. и е приобщил по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1 НПК депозираните от него показания на фазата на досъдебното производство. Въззивният съд правилно е преценил, че механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и причиняване на увреждането е в достатъчна степен установен. Законосъобразно съдът не е кредитирал изцяло показанията на пострадалия Б., като не ги е възприел в частта им, относно положението на тялото му и мястото на удара. Направен е задълбочен анализ на обективно установените факти и правилно е преценено, че същите не кореспондират с тези, отразени в обвинителния акт. Решаващият въззивен съд вярно е приел, че към момента на удара пострадалият не се е намирал пред трамвая, управляван от Н., а е бил до него и ударът е настъпил при досег на тялото му с успоредно движещата се трамвайна мотриса. Изводите на съда, че естеството и местоположението на причинените от произшествието увреждания не позволяват да се приеме предложения от държавното механизъм на причиняването им и не се налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на П. В. са верни и се възприемат и от настоящата инстанция. Действително, в хода на приключилото наказателно производство, са събрани противоречиви доказателствени източници- показанията на пострадалия Б. и обясненията на привлечената към наказателна отговорност Н.. Същите са подробно и задълбочено обсъдени и съществуването на противоречия между тях не може да обоснове извод за неизпълнение на задължението на съда да изясни в пълна степен фактите по делото. Касационната инстанция приема, че в хода на наказателното производство могат да останат неизяснени факти, които имат значение за изхода на делото. Въпреки това, при развитието му, компетентният съд трябва да обсъди наличните доказателства, да събере възможните такива и да реши делото въз основа на този доказателствен материал, дори когато той е непълен. Допустимо е да бъде приет вероятен механизъм на причиняване на увреждането (когато не може да бъде установено по несъмнен и категоричен начин случилото се), като това не представлява съществено нарушение на процесуални правила. Вярно е, че в конкретното производство е останал неизяснен в пълнота механизма на попадане на ръката на пострадалия под трамвайната мотриса, но е вярно и това че липсва начин, по който това обстоятелство да бъде изяснено. Ето защо, съдът правилно е възприел изводите на експертите, изготвили комплексната експертиза, които очертават вероятен начин на причиняване на увреждането и са категорични, че то не може да бъде безспорно установено при наличните доказателствени материали. Не може да бъде възприета и тезата на държавното обвинение, че е недопустимо присъда на наказателен съд да бъде основана на вероятност или да почива на предположение. Това е вярно по отношение на осъдителните съдебни актове, но не и за оправдателните такива. Няма спор, че не може да се носи наказателна отговорност когато факта на извършване на престъплението и неговото авторство не са установени по несъмнен и категоричен начин, но когато съществува съмнение по отношение на тези въпроси, съдът е длъжен да реши делото като постанови оправдателен съдебен акт. В случая съдът е постановил именно такъв, като по този начин не само не е нарушил закона, а стриктно го е спазил. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че депозираното искане би било основателно ако в него бяха отразени не само изяснените обстоятелства, имащи значение за изхода на делото, но и начина на изясняването им. Липсва необходимост от допускане и приемане на предложената от прокуратурата нова комплексна експертиза с участие на медик, инженер и физик, тъй като в заключението на вече приетата комплексна експертиза са участвали специалисти- медик и инженер, а участието на специалист физик е безпредметно. Начинът на движение на тялото на пострадалия е изяснено в достатъчна степен, като е установено, че причиняването на съставомерното увреждане по посочения от държавното обвинение механизъм е невъзможен. Предвид изложеното и като прецени, че въззивният съд е събрал всички важни за изхода на делото доказателства и доказателствени средства и е изяснил в достатъчна степен релевантните за факти касационната инстанция прие, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното производство. По оплакването за допуснато съществено нарушение на материалния закон: Не може да бъде възприето и оплакването за допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като искането в тази му част е немотивирано. Твърдението, че материалния закон е нарушен, тъй като фактите са останали неизяснени е относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а не към това по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че с постановяване на атакуваното въззивно съдебно решение съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и не са налице основания за възобновяване на наказателното производство на основание неправилно приложение на закона. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №1233/2013 г., по описа на СГС, НО, ХVII въззивен състав Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.