Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 08.12.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 188 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА. Образувано е по предявени от Н. Г. Ж. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 47 т.2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 818/ 23.07.15г. по арб.д.№ 818/2015г., постановено от арбитър Б. Г.. С арбитражното решение Н. Ж. е осъдена при условията на солидарност да заплати на [фирма]: сумата от 5075,11 лева – главница по договор за револвиращ заем № [ЕГН], сумата 865 лева – неустойка, ведно със законна лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на сумите, както и арбитражни разноски в размер на 85 лева. Ищцата, Н. Г. Ж., иска отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липса на арбитражно споразумение във връзка с вземанията по договор за револвиращ заем № [ЕГН], основана на твърдението, че не е положила подпис за солидарен длъжник в договора. Поддържа, че задълженията по договора са погасени по давност. Ищцата твърди, че не е получавала съобщение от арбитражния съд за започване на арбитражното дело, нито е уведомена за назначаването на арбитъра, съответно не й е връчен препис от исковата молба и от постановеното в арбитражното производство решение, от които твърдения се извежда наличие на основанието по чл.47, т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Ответникът, [фирма], счита исковете за недопустими, поради предявяването им след изтичане на законоустановения за това преклузивен срок, съответно за неоснователни, с оглед редовното уведомяване на Ж. за арбитражното производство и наличието на арбитражно споразумение. Позовава се на клаузата на чл.13.4 от Общите условия към договора за сътрудничество, според която съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, поради което призоваването в арбитражното производство се основава на установяване не на факта на връчването, а на опита пратката да бъде предадена. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписите за „солидарен длъжник” в договор за револвиращ заем № [ЕГН] / 20.07.2011г. и в декларацията във връзка с обработката на личните данни и общи условия, като неразделна част от договора, са изпълнени от Н. Г. Ж.. С оглед недоказване на поддържаната в исковата молба неавтентичност на договора, не е налице извежданата въз основа на това липса на арбитражно споразумение, поради което не е осъществен фактическият състав на чл.47, т.2 ЗМТА. Арбитърът е изпратил призовка за заседанието, съответно съобщение за арбитражното решение на адреса, посочен от Ж. в договора, с товарителници чрез куриерска служба „Е. експрес”, която е върнала пратките с обозначение „отсъствие на получател”, съобразно издадените от куриерската служба удостоверения., според които на адреса е поставен уведомителен стикер „имате пратка”. В чл.13.4 от Общите условия към договора е предвидено, че призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, съответно на последния адрес, за който той след сключването на договора е уведомил „Профи Кредит”, и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Съобразно чл.24 от ЗМТА, страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото, като при липса на споразумение делото се разглежда по начин, който е смятан за подходящ, но и в двата случая арбитражният съд е длъжен да предостави на всяка от страните равни възможности за защитят своите права в съответствие с прогласения в чл.22 ЗМТА принцип за равнопоставеност на страните. Той намира отражение и в разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗМТА за своевременно предаване на писмените доказателства, становищата и заключенията на вещите лица на страните. Това изключва начини на връчване, които не гарантират получаване от насрещната страна на пратките, вкл. на исковата молба с доказателствата по чл.27 ЗМТА. Ето защо, самият факт на изтичането на 5 дневен срок от изпращане на книжата до другата страна, доколкото не гарантира сам по себе си получаването им и не осигурява възможност за защита на правата на страната, до която са адресирани, не представлява способ за редовно връчване на призовките и съобщенията, въпреки уговореното в Общите условия. Необходимо е да е налице осъществен опит за връчване и конкретна причина, поради която не е могло да се осъществи връчването. В Общите условия към договори изчерпателно са изброени условията, при което е налице фингирано връчване - . отказ/неприемане или непотърсване на пратката, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. В конкретния случай посочената причина за недоставянето на пратката, „отсъствие на получател” не попада в изброените по-горе хипотези на т.13.4 и от Общите условия към договора, поради което съдържащата се в тях фикция за редовно уведомяване е неприложима. В удостоверенията на куриерската фирма е посочено, че според стандартите на компанията при отсъствие на получател на адреса се поставя уведомителен стикер „имате пратка”, а не че такъв е бил поставен. Фактът на непоставянето на стикера се доказва и от обстоятелството, че пратката е оформена именно при „отсъствие на получателя”, а не като „непотърсена” от адресата. Ето защо, страната не е узнала преди решението за арбитражното производство и не е могла да вземе участие в него. С оглед нередовното връчване на арбитражното решение и узнаването за него от ищцата по настоящото производство с връчване на поканата за доброволно изпълнение, възражението на [фирма] за недопустимост на иска по чл.47, т.4 ЗМТА, поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване му, е неоснователно. Предвид горе изложеното, страната не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, поради което е налице соченото в исковата молба основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. Възражението за погасителна давност не може да бъде разглеждано в настоящото производство, тъй като в рамките на същото съдът не се произнася по съществото на спора, предмет на арбитражното производство. Възражението следва да бъде наведено в арбитражното производство след връщане на делото за ново разглеждане. С оглед горното, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 47, т. 4 ЗМТА, поради което атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено в атакуваната част и делото върнато на арбитъра за ново разглеждане, съобразно чл. 49 ЗМТА. Ищцата не е сезирала съда с искане за присъждане на разноските, поради което такива не се присъждат, независимо от изхода на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.4 ЗМТА, арбитражно решение № 818/ 23.07.15г. по арб.д.№ 818/2015г., постановено от арбитър Б. Г., в частта, в която Н. Г. Ж. е осъдена при условията на солидарност да заплати на [фирма] сумата от 5075,11 лева – главница по договор за револвиращ заем № [ЕГН], сумата 865 лева – неустойка, ведно със законна лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на сумите, както и арбитражни разноски в размер на 85 лева. ВРЪЩА делото в отменената част на арбитър Б. Г. за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.