Р
Е Ш Е Н И Е
№ 77
София, 27 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо
наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и
девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 30 по описа за 2009 година.
С присъда по нохд № 484/07 г. Хасковският окръжен съд осъдил подсъдимия Г. Т. Б. на основание чл.116 ал.1 т.3 вр.с чл.115 и чл.55 ал.1 т.1 НК на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като зачел предварителното му задържане под стража от 06.03 до 10.12.2007 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 10.12.2007 г..
С решение № 194 от 29.09.2008 г. по внохд № 347/08 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр. Пловдив потвърдил първоинстанционната присъда.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия. Претендира се наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК с алтернативни искания – за оправдаване или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане.
К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка по реда на чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е основателна. Обжалваният съдебен акт следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане.
Известно е, че вътрешното убеждение на съда трябва да се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – тези по чл.102 НПК. В настоящото производство не е постигнато такова изясняване на правнозначимите обстоятелства, най-вече на тези по чл.102 т.1 НПК – относно извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Досъдебното производство е проведено недопустимо формално, като са пренебрегнати основни задължения - за изясняване на главния факт, чрез изследването и на други възможни хипотези за деянието и дееца; за събиране на всички относими, възможни доказателства, посредством предвидените в закона доказателствени източници; за прилагане на всички събрани доказателства. Повече от явно е, че в хода на съдебното разглеждане на делото доказателствената съвкупност е значително увеличена по обем. Независимо от това обаче, по-горе направения обобщен извод има своето място.
Въпреки положените от съда по същество усилия, редица обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, са останали неизяснени, като не е направено необходимото за събирането на доказателства.
От друга с. , в основни линии, изводите по фактите са направени на плоскостта на самопризнанията на подсъдимия. Последният е направил такива на досъдебното производство пред съдия, а също и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Обясненията на подсъдимия пред ХОС са вътрешно противоречиви - в частта по авторството на деянието.
Самопризнанието на подсъдимия не освобождава от задължение да се събират и други доказателства – чл.116 ал.2 НПК. В конкретният случай, поради установения интелектуален дефицит на подс. Б. , съдът, а преди това и органите на досъдебното производство са били длъжни да проверят направените от него самопризнания с особена прецизност и то детайлно. Това не е сторено.
Така не е установено кой пръв, по чия молба е направил съобщение до БМП (бърза медицинска помощ). Изводът, че последната произхожда от подсъдимия е предположителен и като такъв недопустим. Свидетелите Т. и Т. добре са изяснили, кой според тях пръв е съобщил за необходимост от такава помощ – домоуправителя, живеещ на вторият етаж. Не е имало обективна пречка за установяване на неговата самоличност и разпита му в качеството на свидетел.
На досъдебното производство са извършени два огледа на местопроизшествието – на 05.03.2007 г. и на 06.03.2007 г. Първо извършеният по-скоро запълва съдържанието на огледа по чл.157 НПК, а при вторият е извършено изземване на веществени доказателства, надлежно одобрено от съда. Видно от приложените по делото протоколи на л.20 и л.23 от досъдебното производство, при извършване на процесуално-следствените действия са направени фотоснимки, съответно на изискванията на чл.109 и сл. и чл.125 и сл. от НПК. Няма спор за присъствието на специалисти технически помощници по време на извършване на същите процесуално-следствени действия, както и по това, че такива снимки са налице. Органите на досъдебното производство са пренебрегнали задължението си да приложат фотоснимките към протоколите за следствените действия. Съгласно чл.202 от Инструкция № 1/22.03.2004 г.за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване, те са били длъжни да приложат тези фотоснимки, преди това оформени във фотоалбум, с текст и пояснение какво илюстрират и да подпечатат същия албум. Първоинстанционният съд е отказал да приобщи към материалите по делото представени му от прокурора снимки, като е имал основание за това - видът, в който те са представени – напълно в разрез с цитираните правила. По-важно е обаче, че същият съд не е направил необходимото да ги получи и приобщи надлежно, което е било възможно. По аналогичен начин стоят нещата и с фотоснимките, направени от специалист-технически помощник, по време на извършване на аутопсията на трупа на пострадалата. Нещо повече, в хода тъкмо на последната е установено наличието на връв в областта на шията на пострадалата, която се намира у експерта Е. За пореден път се обективира непрофесионално изпълнение на задълженията от с. на разследващия, който е бил длъжен да изземе намерената от експерта връв, изготви необходимите албуми и приложи същите към съответните протоколи. Доказателствата по делото сочат, че фотоснимките и парчето връв са налице и няма обективна пречка за приобщаването им към материалите по делото, в надлежния им вид, при съобразяване на посочените по-горе правила.
Предходните инстанции са приели от фактическа с. , че подсъдимият е сгънал връвта два пъти (на два ката), след което я увил около врата на майка си. Тези констатации нямат никаква доказателствена основа, освен самопризнанията на подсъдимия. Приобщаването на парчето връв, установено при аутопсията на пострадалата, дава възможност за изясняване на редица обстоятелства, пряко относими към деянието и неговия автор. На първо място, наложително е изследването на всички парчета връв, най-вече на тези, за които се твърди, че са ползвани от подсъдимия и че са части от едно цяло (нарушено от него чрез използването на нож), за установяване наличието или не на биологични следи и тяхната принадлежност. По експертен път следва да се установи и дали въпросните две парчета връв съставляват едно цяло. От друга с. , в съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, изрично е посочено, че морфологията на установената при аутопсията бразда, сочи, че тя може да е получена в резултат на загърляне с примка от преплетения бял и зелен конец, приложен като веществено доказателство по делото. Не е изследвана връзката между морфологията на странгулационната бразда и действието на единична и/или двойно оплетена връв, от типа на приложената по делото. Изясняването на тези обстоятелства е от значение и за проверката за достоверност на направените от подсъдимия признания, в частта относно отрязването на част от ползваната връв и конкретния начин на действие по осъществяване на деянието. Друг е въпросът, че самопризнанията, в последно посочената им част е следвало да бъдат проверени и по реда на чл.166 и сл. НПК.
Свързано пак със самопризнанията на подсъдимия, не е изяснено кое лице е поело ангажимент да му намери работа – кога, къде и при какви обстоятелства, изпълнен ли е този ангажимент, който всъщност е станал причина подсъдимият да заживее в дома на майка си, къде, за какъв период от време и като какъв подсъдимият е работил, какво поведение е имал и какви са били отношенията му с неговите колеги, както и какво поведение е имал след инкриминираното деяние.
Друг основен въпрос в настоящия процес е дали подсъдимият е могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи постъпките си.
За да се постанови осъдителна присъда, е необходимо преди всичко да е налице наказателно отговорно лице, респективно такова, което да е извършило престъплението в състояние на вменяемост. В разглеждания случай делото, най-малко, е останало неизяснено в тази насока.
Съгласно чл.33 ал.1 НК не е наказателно отговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост, когато поради умствена недоразвитост не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
За изясняване на възможността подсъдимият да е наказателно отговорен е изслушана и приета комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза (СППЕ), като в тази връзка подсъдимият е бил настанен за изследване в СБАЛН „С”-гр. София. Писмено и устно вещите лица са дали положителен отговор относно възможността на подс. Б. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки установената умствена недоразвитост на ниво гранична към лека олигофрения.
Настоящият състав на ВКС намира, че решаващият съд не е имал основание да приеме изводите на посочената експертиза безрезервно.
От писменото заключение е видно, че анамнезата е снета от подсъдимия. В хода на съдебното следствие, като свидетел е разпитан неговия чичо – св. П. Показанията на последния са били анализирани от вещите лица по СППЕ, като не са предопределили промяна на изводите им.
Анамнезата има своето отправно значение за изпълнение на възложените на експертите задачи. Тя по естеството си представлява описание на миналия живот на болния и на неговата болест, което се съставя от лекар въз основа на разговор с болния или негови близки.
От данните по делото е установено, че от първи клас и нататък подсъдимият се е обучавал само в помощни училища; че от ранна детска възраст (2-3 годишен) е отглеждан и възпитаван от баби и дядовци, от с. и на двамата му родители – в две населени места – с. В. и с. Е. че е освободен от военна служба, в самото й начало, през 2001 г., поради констатирана диагноза личностово разстройство с инфантилни елементи в декомпенсация; през 2003 г. диагностициран аналогично, а през 2004 г. с диагноза хиперметропия.
За изясняване на обстоятелствата по чл.102 т.1 и 3 НПК, с още по-голяма сила за нуждите на СППЕ, е било наложително хората, отглеждали подсъдимия от ранното му детство и при които е живял малко до инкриминираното деяние, да бъдат разпитани в качеството на свидетели, а преди това установени по самоличност. Вярно е, че същите могат да се възползват от правото си по чл.119 НПК, но тази им възможност е относителна. Не е имало обективни пречки да се установи самоличността на посочения кръг близки на подс. Б. , да се разпитат същите в качеството им на свидетели за изясняване на обстоятелствата, за които стана дума. Разпитът на чичото на подсъдимия, не дава основание за друг извод. Същият не е от кръга на лицата, поели непосредствена грижа по отглеждане и възпитание на подсъдимия, а странично е наблюдавал и то епизодично неговият живот. Иначе казано, не са предприети мерки за изясняване на обстоятелствата свързани с израстването, физическото и психическо здраве на подсъдимия, за взаимоотношенията му с неговата майка, семейството въобще.
При тези констатации ВКС намира, че съдът, а преди това органите на досъдебното производство са злепоставили изпълнението на СППЕ, като са лишили вещите лица от възможност да получат необходимата информация от лицата, които разполагат с такава, в действителност.
От друга с. , пак от писменото заключение на експертите е видно, че от тях е ползвана информация, съдържаща се в епикриза от ПК на ВМА от м.05.2001 г., въпреки, нечетливостта й на определени места.
Вън от казаното, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, изразеното от вещите лица становище по изготвената от тях СППЕ и направени изводи е детайлизирано относно психологичните проблеми на подс. Бойчев. При това няма как да се пренебрегне, че прозира колебание относно крайните изводи – „..колебанията ни бяха големи за тези нива – гранични между лека и умерена степен..”, последната, предопределяща невменяемост. От писменото заключение и депозираните пред съда становища, не става ясно кои обстоятелства са позволили на експертите да разрешат колебанието си в другата посока. От заявеното, че подсъдимият има когнитивен дефицит, т.е. няма бързина и точност на вземане на решения или избор на решения, че „...той се блокира на ниво волева компонента.. не може да се ползва от нея и няма достъп до нея и може това да е причината той да не се обади и вземе адекватно решение в ситуацията..”, добре е видно, че изводите се основават на предположения. Не е изяснено, по начин, не будещ съмнение, могъл ли е подс. Б. да ръководи постъпките си.
След изясняване на посоченият кръг от обстоятелства, чрез събирането на доказателства, посредством очертаните доказателствени източници, при новото разглеждане на делото подсъдимият следва да бъде настанен за изследване и изготвяне на комплексна СППЕ във ВМА, където за първи път е бил диагностициран, свързано с психичното му здраве.
Изясняването на обстоятелствата по чл.102 НПК по начина, очертан в чл.14 ал.1 НПК предполага извършването на редица оперативно-издирвателни мероприятия, които поначало не са присъщи на съдебен орган, защото изискват дейности и структури, с каквито разполагат органите на досъдебното производство. Поради това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство.
Водим от изложеното на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.с чл.348 ал.3 т.1 и чл.355 ал.1 т.т.1 и 3 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 194 от 29.09.2008 г. по внохд № 347/08 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд-гр. Хасково, постановена по нохд 484/07 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: