2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50042 гр. София, 31.07.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 750 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение № 207 от 21.03.2022г. по в.ч.т.д. № 234/2022г. на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав, с което е потвърдено определение № 721 от 04.03.2022г. по т.д. № 288/2022г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната подадената от прокурор при СГП искова молба против „К Флоор“ ЕООД с правно основание чл.155, т.3 ТЗ. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Допустим ли е иск на прокурор по чл.155, т.3 ТЗ и налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.155, т.3 ТЗ при установена смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, когато в продължение на повече от три месеца в АВ при ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител?“. Твърди наличието на противоречива практика на ВКС, като се позовава на определение № 302 от 28.06.2018г. по ч.т.д. № 1280/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 73 от 21.06.2019г. по т.д. № 2413/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 735 от 16.11.2016г. по т.д. № 50401/2016г. на ВКС, ГК, III определение № 205 от 01.12.2017г. по ч.т.д. № 1464/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 82 от 01.07.2009г. по т.д. № 820/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. Счита още, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обосновава и довод за очевидна неправилност на обжалваното определение. С определение № 242 от 06.06.2022г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 31.05.2023г., поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е намерил, че е предявен конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на „К Флоор“ ЕООД предвид настъпилата на 26.04.2021г. смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството, както и с оглед липсата на разпоредба в учредителния акт и на изявление на наследниците за продължаване дейността на дружеството. С оглед на това е приел, че дружеството е прекратено по силата на закона на основание чл.157, ал.1 ТЗ, поради което е безпредметно провеждането на нарочно исково производство за прекратяване на друго основание /по чл.155, т.3 ТЗ/, като в полза на всички заинтересовани лица /кредитори, вкл. и НАП/ е налице друга възможност – директно да подадат искане до Агенцията по вписванията за назначаване на ликвидатор, като приложат към искането си доказателства за смъртта на едноличния собственик на капитала. Счел е за ирелевантни останалите доводи, изложени в частната жалба. В тази връзка е отбелязал, че разпоредбата на чл.140, ал.3 ТЗ е неотносима към прекратителното основание по чл.157 ТЗ, настъпващо ex lege, докато производството по ликвидация се смята за открито не с постановяването на специален съдебен или друг акт /подобен на чл.630 ТЗ/, а с назначаването на ликвидатор, което е от компетентността на Агенцията по вписванията. С оглед мотивите на въззивния съд настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от частния касатор процесуалноправен въпрос. С т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСТК на ВКС се прие, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействието на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, пр.последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3 ТЗ вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ, т.е. по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл.157, ал.1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е изведен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Посочено е, че липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл.157 ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл.157, ал.1, предл.последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т.3 вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/, са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл.157, ал.1 ТЗ. На първо място, искът по чл.155, т.3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл.274, ал.1, изр.последно ТЗ. В обжалваното определение на релевантния за изхода на спора процесуалноправен въпрос е дадено разрешение в противоречие със задължителните постановки на горецитираното тълкувателно решение, поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Доколкото във въззивното определение е прието, че в настоящата хипотеза е недопустимо предявяването на конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ предвид настъпилото прекратяване на дружеството по силата на закона, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено, ведно с потвърденото първоинстанционно определение. Делото следва да се върне на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 750/2022г. на Върховен касационен съд, II т.о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 207 от 21.03.2022г. по в.ч.т.д. № 234/2022г. на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав. ОТМЕНЯ определение № 207 от 21.03.2022г. по в.ч.т.д. № 234/2022г. на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав и потвърденото с него определение № 721 от 04.03.2022г. по т.д. № 288/2022г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск с правна квалификация чл.155, т.3 ТЗ. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: