4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
СОФИЯ, 24.11.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 833/2015 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
По подадената от И. Л. Г. касационна жалба на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение № 407 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 538/2014 г. на Окръжен съд Враца по въпросите за вещноправното действие на споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ и дали решението за развода, с което същото е одобрено, може да се ползва като годен титул за собственост относно придобитото при делбата имущество.
Жалбоподателката подържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд не е зачел доказателствената сила и вещноправното действие на влязлото в сила решение за развод, с което е одобрено постигнатото между нея и бившия й съпруг споразумение по чл. 99, ал.3 СК/ отм., легитимиращо я като изключителен собственик на процесния недвижим имот.
Ответникът по касация М. Д. Г. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Районен съд - Враца, постановено на 02.07.2014 г. по гр.д. № 3646/2013 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 73, ал.1 ЗС и чл. 86 ЗЗД, предявените от И. Г. против М. Д. Г., за установяване, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор 12259.1023.128.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], разположена в имот с идентификатор 12259.1023.128, със застроена площ 120 кв.м, на един етаж, с предназначение: промишлена сграда- дърводелска работилница, и за осъждане на ответника да й предаде владението върху този имот, за осъждане на ответника да й заплати сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 08.09.2009 г. до 10.09.2013 г., ведно с обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забава в размер на 500 лв., както и законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й заплащане.
По делото е установено, че работилницата е построена в дворно място, което е било индивидуална собственост на съпруга на ищцата Т. Х.. Строителството е осъществено през време на брака им в периода 1992-1993 г. Бракът между ищцата и Т. Х. е прекратен с развод с решение от 01.10.2001 г. по гр.д. № 1647/01 г. на Районен съд- Враца, което е влязло в сила на 17.10.2001 г. С това решение съдът е одобрил постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 99, ал.3 СК/ отм./, с което те си поделят придобитото през време на брака недвижимо имущество, като в дял и изключителна собственост на съпругата И. Л. се поставят втори и трети жилищни етажи от триетажната жилищна сграда, построена в парцел ХV- 4344 в кв. 222 по плана на [населено място], целият с площ 440 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и построената в описаното дворно място масивна работилница за мебели, заедно с правото на строеж.
Ответникът М. Д. Г. е придобил от публична продан, извършена по изп.д. № 363/2001 г. недвижим имот, принадлежащ на длъжника Т. Д. Х., описан в постановлението за възлагане от 25.01.2005 г. на ЧСИ като ”УПИ ХV, пл.№ 4344 в кв. 222 по плана на [населено място], с площ 440 кв.м, заедно със сутерен с площ 80.16 кв.м от триетажната жилищна сграда, построена в имота, и първи жилищен етаж от същата жилищна сграда с площ от 117.5 кв.м, гараж с площ 24.50 кв.м и направените подобрения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж”. В постановлението за възлагане не е посочено, че купувачът придобива и построената в дворното място дърводелска работилница.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е направил извод, че одобреното от съда споразумение по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ не легитимира ищцата като собственик на процесната работилница, тъй като по делото не било установено тя да е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Приел е, че при заявено от ответника генерално оспорване на правото на собственост на ищцата, в нейна тежест е било да установи, че сградата е изградена в съответствие с действащите строителни правила и норми , със съответните строителни книжа, както и че е приета и въведена в експлоатация, за да се направи извод, че тя представлява годен обект на правото на собственост, притежаван в съсобственост с бившия й съпруг. След като такива доказателства не са представени, е направил извод, че постройката представлява приращение към дворното място. Оттук е заключил, че споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ не е произвело вещнопрехвърлително действие, тъй като работилницата като приращение към дворното място е индивидуална собственост на съпруга и не е могла да бъде прехвърлена със споразумението по брачното дело, а само по реда на чл. 18 ЗЗД.
Правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, принципно са разрешени в практиката на ВКС. Приема се, че брачното споразумение по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ има договорен характер и чрез него съпрузите могат да уредят имуществените си отношения, включително като ликвидират съсобствеността си върху придобитото през време на брака имущество, както и че в тази хипотеза споразумението има вещноправно действие и легитимира съпруга, на когото е поставен в дял общия имот, като собственик от влизане в сила на решението за развода, с което е утвърдено.
Макар формално да се е позовал на тази практика, въззивният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./, на което се е позовала ищцата, не я легитимира като собственик на спорната сграда, тъй като не било установено сградата да е придобита от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Не е спорно по делото, че дворното място, в което се намира работилницата, е било индивидуална собственост на съпруга на ищцата, както и че работилницата е изградена през време на брака им. Сградата има самостоятелно функционално предназначение – за производствени нужди /макар и ограничени по вид предвид обстоятелството, че се намира в жилищен квартал/, което я определя като самостоятелен обект по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ. Приетата по делото съдебно- техническа експертиза е изяснила, че се касае за масивна сграда с предназначение „промишлена сграда”, със застроена площ 120 кв.м, която се състои от четири помещения: работилница, машинно отделение, офис и санитарен възел, и която е заснета в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор. Тези обстоятелства са достатъчни да обосноват извод, че сградата е придобита от ищцата и бившия й съпруг в режим на съпружеска имуществена общност, съобразно разясненията, дадени в т.4 от ППВС № 5/ 1972 г., в което е прието, че сграда, изградена от съпрузите през време на брака им върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Касае се за задължителна практика по приложение на материалния закон, която е следвало да бъде съобразена при постановяване на решението. Извън обхвата на съпружеската имуществена общност остават постройките, които макар и изградени през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, нямат самостоятелно предназначение, а са с обслужващ имота характер –кухни, навеси, бараки, стопански постройки и др. В този смисъл ТР № 44/71 г. на ОСГК на ВС. В случая неправилно въззивният съд е обвързал годността на работилницата да бъде самостоятелен обект на правото на собственост не с вида и предназначението й, а с въпроса дали тя е изградена при наличието на необходимите за това строителни книжа, дали е приета и въведена в експлоатация по предвидения ред. В съдебната практика последователно се приема, че докато не е предприета административна процедура по премахване на сграда, изградена без необходимите строителни книжа, същата може да бъде обект на собственост, съответно - на разпоредителни сделки и делба.
В обобщение на изложеното, изводът на въззивния съд, че процесната сграда - работилница не е придобита от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, а по приращение е станала собственост на бившия съпруг на жалбоподателката, поради което споразумението по чл. 99, ал.3 СК / отм./, с която тя е поставена в дял на жалбоподателката не е произвело вещноправно действие и не я легитимира като собственик, противоречи на материалния закон и съставлява основание за отмяна на въззивното решение.
Тъй като искът за ревандикация е отхвърлен, въззивният съд не е разгледал предявения при условията на обективно съединяване от И. Г. иск за заплащане на обезщетение за ползване на имота без основание, както и заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за право на задържане на работилницата до заплащане на направените в нея подобрения. Поради необходимостта това правоотлагащо възражение да бъде разгледано едновременно с ревандикационния иск, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на решение № 407 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 538/2014 г. на Окръжен съд Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |