Ключови фрази


1

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 335

гр.София, 22.04.2021г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и двадесет и първа година в състав:


Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЗОЯ АТАНАСОВА


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N493 описа на ВКС за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.10.2020г. по гр.д.№6194/2019г. на АС София , с което е уважен иск с правно основание чл.26 , ал.1 ЗЗД и е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят – Н. З. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въприсиот значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е недопустимо и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С решение от 16.07.2018г. по гр.д.№3649/2018г. ВКС, трето г.о. е обезсилено въззивно решение № 4147 от 09.06.2017г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 4483/2015г., потвърденото с него решение от 13.11.2014г., постановено по гр.д.№ 1907/13 г. на Софийски районен съд, с което е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключен на 25.08.2011г. предварителен договор, по силата на който „Агро Линг“ ЕООД е продал на Н. З. недвижим имот и е върнал делото на Софийски градски съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск като първа инстанция.Изложени са съображение за това, че данъчната оценка на 1/10 ид. ч. от недвижимия имот е 4229, 60 лв., а на обособената част от сградата с площ по данъчната оценка – 325кв.м. / а по договора и исковата молба -375кв.м./ е 105 110, 10 лв. При така установените факти и прието, че според разпоредбата на чл. 104, ал.4 ГПК искове по граждански и търговски дела с цена над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Прието е, че въпросът за родовата подсъдност на иска е свързан със самото съществуване на правото на иск, т. е. с допустимостта на съдебното решение и съдът служебно следи за нея до приключване на производството във въззивната инстанция. Установено е, че в случая е релевирано възражение за родовата подсъдност от ответника в съдебно заседание пред въззивната инстанция, по което произнасяне липсва , поради което ВКС е приел, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение се явяват недопустими и ги е обезсилил, като е постановил, че същото следва да се разгледа като първа инстанция от ГС София по предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
При новото разглеждане на делото въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел че е сезиран и с насрещен иск и като го е уважил е прогласил за нищожен сключения на 25.08.2011г. предварителен договор, с който „Агро Линг“ ЕООД е продал на Н. З. недвижим имот, поради накърняване на добрите нрави, като е отхвърлил предявения от Н. З. първоначален иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяването му за окончателен.
Установено е по делото, че на 25.08.2011г. е сключен предварителен договор, по силата на който “АГРО – ЛИНК“ ЕООД се задължава да продаде на Н. З. Г., следния недвижим имот: 1/10 ид.ч. от земя, находяща се в УПИ, съставляващ парцел /№/, отреден за имот с пл./№/ по плана на [населено място], район В., с площ по акт за собственост от 2100 кв.м., а по скица от 30.10.2007г. с площ от 2004 кв.м., при граници по акт за собственост: улица имот с пл./№/, имот с пл./№/, улица тупик, УПИ /№/, /№/; и /№/, с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с направените подобрения върху и под земята в описаното УПИ, представляващи асфалтово покритие, огради, входове с масивни врати, както и всички инсталации в т.ч. електрическа, ВиК, газова, както и съответната идеална част от правото на строеж на последните, находящи се на територията на двора на същия недвижим имот, както и обособена част от масивна постройка в източната част на сградата, представляваща хале с размери дължина 15 метра, ширина 25 метра, с площ от 375 кв.м. със самостоятелен вход в южната част, даващ излаз към двора, граничеща на юг с асфалтово покритие, на север със сграда масивна постройка, на изток със сграда масивна постройка и на запад с граници на поземления имот, която съгласно архитектурен проект, одобрен на 15.11.2004г. от СО „Дирекция Архитектура и благоустройство“, съставлява склад „Суровина“ разположен на кота + 0.00, на един етаж, със самостоятелен вход отпред/от северозападната фасада на сградата/ и самостоятелен вход отстрани- източната страна до товарния асансьор, като размерите на обособеното помещение са 25 метра на 15 метра по защрихованата част на проекта за разпределение на кота + 0.00 м. за сумата от 1000 лева.; платима в 3-месечен срок от датата на сключване на дого вора, в който срок е следвало да бъде сключен окончателен договор между страните.
Съдът е приел, че е спазена изискуемата писмена форма, в която е сключен предварителният договор, като подписите на страните по договора са и нотариално заверени. Прието е, че същият съдържа основните и задължителни уговорки на окончателния договор, а именно – индивидуализиране на имота, предмет на продажбата, и продажна цена. Констатирано е, че дружеството-продавач е поканено с редовно връчена на 03.07.2012г. нотариална покана да се яви в кантората на нотариус за изповядване на договора, за което дружеството не е изплатило представител, видно от съставения Констативен протокол от 03.09. 2012г.
Установено е от представени нотариален акт за продажба на недвижим имот /№/ , том V, рег. /№/, дело /№/2004г. и Удостоверение /№/ от 26.07.2007г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Складова база“, че ответното дружество – продавач е собственик на про цесния имот.
Съдът е установил също от представен по делото договор за заем, че на 24. 11.2010г. жалбоподателят-ищец в производството, е предоставил заем на ответното дружество в размер на сумата от 150 000 лв., като договорът е подписан от управителя – И. З. и по силата на същия дружеството се е задължило да върне посочената сума на заемодателя на 01.12.2010г., а със запис на заповед от 23. 11.2010г. И.. З. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н. З.-негов брат, сумата от 100 000 лв. на датата на падежа – 30. 11.2010г.
От заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ е установено, че пазарната цена на недвижимия имот по предварителния договор възлиза на 593 863 лв.
Съдът е взел предвид показанията на разпитан по делото като свидетел - М. А., който е присъствал при подписване на предварителния договори , и е заявил, че пред нотариуса, заверил подписите под договора, представителят на дружеството И. З., е декларирал, че описаната в него цена е реална, тъй като страните подоговора уреждат и други отношения помежду си .
Съдът при така установените обстоятелства по делето е приел, че в конкретния случай уговорената цена от 1 000 лв. се явява почти 594 пъти по-ниска от справедливата пазарна стойност на имота, поради което е налице явна неравностойност и сериозно нарушение принципа на еквивалентност, както и че на практика е налице липса на престация. Съдът е счел, че от процесния предварителен договор по никакъв начин не може да се направи извод, че чрез сключването му при тези условия страните уреждат свои предишни отношения, тъй като в него липсват такива уговорки, а от свидетелските показания на свидетеля изготвил проекта за предварителен договор, който преразказва отговора на И. З. на въпрос на нотариуса досежно цената, не се доказва постигнато споразумение в посочения смисъл и не може да се приеме, че е налице даване вместо изпълнение, тъй като волята на страните за това трябва да се съдържа, съответно да се изведе от самия договор.
Съдът е приел, че не е налице и дарствено намерение, както и че цената по прродварителния договор е остатък след погасяване задълженията на дружеството към ищеца, тъй като не е доказана каузална връзка между предварителния договор от 25.08.2011г. и договора за заем от 24.11.2010г.
Съдът е приел, че дори и да се приеме, че волята на страните е да се погасят задълженията на дружеството към ищеца по договора за заем и записа на заповед, възлизащи на 250 000 лв., то остатъкът до пазарната стойност на имота от 593863 лв., е в размер на 343 863 лв., т.е. цената от 1000 лв. Отново е с 344 пъти по-ниска от справедливата стойност, което отново сочи на нееквивалентност на престациите.
По тези съображения въззивният съд е приел, че насрещният иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД е основателен и го е уважил, което обуславя неоснователност на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради което го е отхвърлил.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по насрещен иск за нищожност, какъвто не е предявен по надлежния ред, както и че с него е даден отговор на правни въприси от значение за спора: с постъпване на делото в компетентния съд при обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора започва ли да тече нов срок за отговор на исковата молба или съда следва да зачете извършениет до този момен действия при първото разглеждане на делото, както и как следва да се извърши преценката за нееквивалетност на престацията в един договор- като се съобрази данъчната оценка или като се вземе предвид пазарната цена, следва ли да се тълкува действителната воля на страните за да се приеме дали са накърнени добрите нрави, допустимо ли е търговска сделка при съществено отклоняване от пазарната цена да се обявява за противоречаща на добрите нрави, договор за продажба на недвижим имот нищожен ли е когато се счключва на цена под данъчната оценка. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 , т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е недопустимо,тъй като съдът се е произнесл по непредявен иск, а също така че е очевидно неправилно, поради явна необоснованост и грубо нарушаване правилата на формалната логика -основания за допускате на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, чл.118, ал.2 ГПК и чл.270 ГПК.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване с оглед преценката за вероятна недопустимост на решението в частта му досежно прознасянето по насрещен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен след обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора, на основание чл.280, ал.2 ГПК, както и по въпроса с постъпване на делото в компетентния съд при обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора започва ли да тече нов срок за отговор на исковата молба или съдът следва да зачете извършениет до този момен действия при първото разглеждане на делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Що се касае до останалите въпроси, които са относими към преценката за недействителносттта на един договор поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, то на същите следва да се даде отговор при разглеждане на спора по същество, тъй като се налага да се извърши комплексна оценка във всеки конкретен случай не само на съдържанието на договорната клауза, но и на конкретните факти и обстоятелства към датата на сключване на договора, като се отчитат и фактори, като свободата на договаряне, интереса на страните от сключване на конкретната сделка, както и дали е прекрачена границата на свободата на договаряне при такава съществена нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор би бил сключен.
Не е налице и твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност, тъй като е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предвид изложението съображения, съдът


О п р е д е л и :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.10.2020г. по гр.д.№6194/2019г. на АС София .

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне надържавна такса в размер на 551 лева от Н. З. Г. в седмичен срок от съобщаването му за това, като представи доказателства за това в канцеларията на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: