Р Е Ш Е Н И Е №31 гр. С., 25 март 2022 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 44/22 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия М. Ш. В., чрез защитника му срещу решение № 69/08.11.2021г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по внохд № 120/21г., с което е потвърдена присъда № 32/28.01.2021г. на Окръжен съд – Бургас по нохд № 454/20г. по описа на същия съд. В касационната жалба се сочат доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон – основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-т. 2 от НПК. Развити са съображения за неизследване на въпросите относно откриването на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, отнасящи се за вилна сграда „А” и вилна сграда „Б” и имащи значение за доказаността на обвинението. Отправя се упрек към съда, че не е разпитал в качеството на свидетели изготвили и подписали посочените протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Възразява се срещу осъществените от въззивния съд анализ и оценка на доказателствените материали, довели до неверни заключения по фактите относно началото и края на изкопните работи, както и неубедителна аргументация относно оценката на протоколите за откриване на строителна площадка и определяне на строителната линия и ниво като достоверни писмени доказателства. На последно място се претендира едностранчив анализ по отношение показанията на св. Д. П., Г. Д. и С. Д.. Нарушението на материалния закон се основава на съображения за характера на нормата на чл. 277а, ал. 4 от НК, определяща престъпния състав като бланкетен. Защитава се тезата, че актът, с който е наредено започване на строителството е строго формален и това е протоколът за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво, поради което започването на строителството не може да започне „устно” и от лице, различно от лицето, упражняващо строителен контрол. Според защитата, щом деецът е разпорежда с устно нареждане извършване на изкопни работи след законното откриване на строителната площадка( т.е. „.. при налично разрешение за фактическо започване на строителния процес, дадено от комисията…”), деянието му е несъставомерно. Заявява се искане за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия на осн. чл. 354, ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - за правилно. Пледира същото да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата и становищата на страните в съдебно заседание, в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е неоснователна. С първоинстанционната присъда Бургаският окръжен съд признал подс. Вели за виновен в това, че на неустановена дата през периода от 07.03.2018 г. до 20.04.2018 г., включително, в землището на гр. Созопол, местността "Буджака", в качеството на технически ръководител в "Б.” О., наредил осъществяване на противозаконна дейност в нарушение на чл. 161, ал.2, пр.1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 4, т. 3 във вр. ал.1 от Закона за културното наследство (ред.ДВ, бр. 7/19.01.2018 г.), като разпоредил извършването на изкопни, електромонтажни и възстановителни работи за подземно полагане на нова кабелна линия, ниско напрежение, за присъединяване на обект ( подробно описан в обвинителния акт и присъдата) към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в защитена територия за опазване на културно наследство - Античен некропол на Аполония (втора половина на V в. - края на III в. пр. Хр.), обявен за археологически паметник на културата от Античността и Средновековието, със статут на "недвижима културна ценност", без да изпълни изискването изкопните работи да бъдат извършени под наблюдението на специалист археолог, поради което и на основание чл. 277 а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК му е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: 1) Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На подсъдимия са възложени разноски по водене на делото. С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Преди всичко следва да се посочи, че релевираните в касационната жалба доводи (освен тези, с които е оспорвана субективната несъставомерност на деянието) напълно се припокриват с тези, заявени във въззивната жалба. Същите са били предмет на детайлно и внимателно обсъждане, отхвърлени са като неоснователни от апелативния съд, със съображения, които ВКС споделя, поради което и не намира необходимост да ги преповтаря в детайли. Освен това, по искането за оправдаване на подсъдимия, настоящият съдебен състав за пореден път следва да припомни трайната и неотклонно застъпвана в редица решения на ВКС позиция, че „..оправдаването е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред него,…. но само в случаите по чл. 354, ал.1, т.2, пр.посл. вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК - когато приетата фактология от страна на съда по същество, чийто акт е предмет на ревизия, не консумира престъпен състав, но въпреки това подсъдимият е осъден”. (вж. напр. Р. № 36 от 10.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 1056/2021 г., II н.о; Р. № 60135 от 21.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 343/2021 г., III н. о; Р. № 60155 от 6.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 501/2021 г., I н. о). В настоящия случай, с оглед приетите за установени фактически обстоятелства, на базата на които съдилищата за заключили, че подсъдимият е осъществил престъпление, упражняване на правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК е недопустимо. Лишено от основание е възражението, че съдът не е изследвал въпроса за откриването на строителната площадка и определянето на строителна линия и ниво, съответно не е проявил активност за събиране на допълнителни доказателства чрез разпит на лицата (М. А. и А. А. и Г. К.), които са изготвили и подписали съответните протоколи. Предметът на доказване в настоящето производство се определя от обхвата на фактите, които представляват елементи от осъщественото от подсъдимия поведение, представляващо даване на нареждане за извършване на противозаконна дейност – изкопни, електромонтажни и възстановителни работи за подземно полагане на нова кабелна линия към електроразпределителната мрежа в защитена територия за опазване на културно наследство в отсъствие на специалист - археолог, който да ги наблюдава. Следователно, решаващо за доказаността на обвинението не са фактите по откриване на строителната площадка и определяне на линия и ниво на строежа, а дали подсъдимият е осъществил деяние, което от обективна страна осъществява елементите от състава на чл. 277а, ал. 4 от НК. Въззивният съд, с основание е ограничил разсъжденията си единствено по въпроса кога, при какви обстоятелства, до кои лица и с какво съдържание е даденото от него разпореждане. Оплакванията за неправилна дейност при оценката на гласните и писмените доказателствени материали, както и при оценката на св. П., Д. и Д. по същността си се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение във връзка с приетите за установени фактически положения. Известно е, че в касационното производство съдът не разполага с правомощието да констатира нови фактически обстоятелства, различни от приетите, доколкото необосноваността не е в кръга на касационните основания, поради което тези оплаквания не подлежат на обсъждане и оценка. Отделен е въпросът, че в доказателствената дейност на въззивния съд не се наблюдава процесуално нарушение, което да е довело до пороци при формиране на вътрешното му убеждение. Апелативният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност, без да игнорира която и да било част от тях. Липсват данни и за превратна или изопачена интерпретация. Кредитирането на свидетелите Д. К., Я., Н., С., Д. П., А. Д., С. Б., М. Й., М. М., А. К., К. А., К. П. и С. Д., оценени от съдилищата като еднопосочни, логични, последователни и непротиворечиви, и произтичащото от това позоваване на съдържащите се в тях данни, не показва нарушения в развитата процесуална доказателствена дейност. Съдът е бил особено внимателен и ясно е обособил кръга от фактическите обстоятелства, които те са изяснявали, съпоставил ги е помежду им и с основание е заключил, че в тях не се наблюдават сериозни противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показанията им. В подробности са проследени събитията в тяхната хронология, както и поведението на подсъдимия и на всеки от свидетелите в тях. Така посоченото дава основание на ВКС да намери оплакването на касатора за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за неоснователно. При стриктното спазване на принципите на чл. 13, чл. 14 и чл.107 от НПК съдилищата са приложили правилно материалния закон, приемайки че с деянието си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 277а, ал. 4, пр.1 от НК. Изяснено по несъмнен начин по делото е, че подсъдимият е наредил осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство. Като технически ръководител, отговарящ за ръководството, организацията и изпълнението на обектите, които се намирали в местността "Буджака" в гр. Созопол (две вилни сгради, в защитена територия за опазване на културното наследство - Античен некропол на Аполония, втора половина на V в. - края на III в. пр. Хр.) и които следвало да се присъединят към електропреносната мрежа, той разпоредил на подчинените си работници да извършат изкопни, електромонтажни и възстановителни дейности за подземно полагане на нова кабелна линия за присъединяване на двете вилни сгради към електропреносната мрежа. Посочените дейности били извършени в отсъствието на археолог, който следвало да наблюдава тяхното протичане, съгласно изискванията на чл. 161, ал. 2 от Закона за културното наследство. Отделен е въпросът относно субективното измерение на осъщественото от дееца, че същият е бил изрично запознат с изискването на мястото на извършване на дейностите, да присъства археолог и с което изискване, той не се е съобразил. Обективните и субективните елементи на престъплението по чл. 277а, ал. 4 от НК са извън съмнение, поради което доводите на касационния жалбоподател за несъставомерност на деянието не следва да се споделят. Те се основават на неправилен прочит на материално-правната норма на състава на чл. 277а, ал. 4 от НК, поради което е неправилно и схващането на касатора за необходимите елементи за осъществяване на коментирания престъпен състав. Придава се знак за равенство между „започване на строителство” и „осъществяване на дейност” в защитената територия, като се сочи, че е необходим строго формален, писмен акт, с който да се извърши съответното нареждане за осъществяване на строителството, при това само от субект, притежаващ определени правомощия в тази насока. Следователно центърът на възраженията по приложението на материалния закон се явява оспорване на заключението, че подсъдимият е годен субект на престъплението, за което е признат за виновен, както и че извършването на определени работи (изкопни, електромонтажни и възстановителни) не представлява „осъществяване на противозаконна дейност” по смисъла на чл. 277а, ал. 4, пр. 1 от НК. ВКС категорично не се съгласява с предложеното от касатора тълкуване на материално - правната норма на обсъжданото престъпление. В настоящия случай фактите правилно са съотнесени към една от двете форми на изпълнение на престъплението по чл. 277 а, ал. 4, пр. 1 от НК, която касае не допускането, а нареждането за извършване на противозаконни дейности. Престъплението при тази форма на изпълнително деяние се осъществява само чрез действие, като отсъства изискване то да е намерило израз в писмена форма. Законът не поставя изискване към субекта на престъплението – той може да е всяко физическо лице. Следва да се държи сметка обаче, че субектът „..трябва да притежава съответната правна или фактическа възможност да дава съответните задължителни разпореждания за извършване на съответната дейност или за въздържане от определени действия”. (Манов К., Наказателноправна защита на културното наследство в Република България, изд. Сиби, 2015, с. 128 ). Противозаконността на дейността се обуславя от неспазването на правилата на Закона за културното наследство, а в обхвата на „дейността” се включват разнородни по естество и характер работи и мероприятия в нарушение на закона, доколкото обаче не се касае до дейност по някой от другите престъпни състави (напр. нареждането да се извършват теренни археологически разкопки по чл. 277а, ал. 2 от НК). В настоящия случай, наредените от подсъдимия Вели за извършване дейности, в отсъствието на археолог, който да наблюдава осъществяването им поради това, че се извършват в защитена територия за опазване на културното наследство, са представлявали възможен източник на опасност за това наследство и неговата територия, поради което съдилищата са дали правилна юридическа оценка на поведението му, квалифицирайки го като престъпление по чл. 277а, ал. 4, пр. 1 от НК. Предвид горните съображения касационната инстанция прие, че жалбата на подсъдимия М. В. е неоснователна, а обжалваното въззивно решение, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Поради изтъкнатите съображения, и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 69/08.11.2021, постановено по внохд № 120/21г., по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: