Р Е Ш Е Н И Е № 212 Гр.София, 24.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 548/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д. 1116/10 г.по описа на РС- Горна Оряховица /ГОРС/ В. Б. И., с което се иска възобновяване на посоченото наказателно производство поради незнание на осъдения за същото и неучастие в него. В съдебно заседание пред ВКС назначеният пред тази инстанция служебен защитник и самият И. поддържат искането, като се моли за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от ВКП също намира основания, налагащи възобновяване на производството и отмяна на съдебния акт поради наличие на предпоставките на чл.423,ал.1 НПК, предвид непознаване от страна на осъдения за висящо срещу му наказателно производство. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Присъдата на ГОРС е влязла в сила на 23.06.11 г. Искането за възобновяване е с вх.№502/02.03.12 г. Съгласно нормата на чл.423,ал.1 НПК законовият срок, в който задочно осъденият може да отправи искане за възобновяване, е шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда. В кориците на делото липсват документални данни кога И. е бил запознат с обявения в негово отсъствие съдебен акт. В този смисъл в полза на същия следва да се възприеме, че искането е подадено в срок, тъй като по него може да се извлече познание за влязлата в сила присъда едва от 27.02.12 г. По съществото на процедурата се констатира следното: Досъдебното производство е започнало по реда на чл.212,,ал.2 НПК с първото действие по разследването-оглед на местопроизшествието с дата 02.03.10 г. Осъденият И. е разпитан в качеството му на свидетел. На л.62 и 63 от ДП са приложени две призовки, от които е видно,че той не е намерен на съответния адрес, където е призован да се яви на определена дата, за да стане обвиняем. На л.66 от ДП разследващият полицай от РУ на МВР-Горна Оряховица е изпратил досъдебното производство на прокурор с мнение за спиране, поради ненамиране на лицата, установени като извършители на процесната кражба. Същото е спряно с постановление на представител на РП от 30.04.10 г.,а на 12.05.10 г.е възобновено поради необходимост от намиране и привличане в качеството на обвиняеми на двамата извършители и реализиране на хипотезата на чл.206 НПК /л.68/. На л.69 от ДП е приложно постановление с дата 11.05.10 г., съгласно което дознанието е спряно поради неустановяване местопребиваването на В. И. и невъзможност за разкриване на обективната истина при разглеждане на делото в негово отсъствие. На л.75 от ДП е приложено постановление за привличане на И. в качеството му на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение Подписка. Това процесуално действие е извършено на 08.07.10 г.отсъствено за осъдения, в присъствие на назначен служебен защитник Същият ден отново на служебния защитник са предявени материалите от досъдебното производство /л.76/. На л.81 от ДП е приложена докладна записка с дата 08.06.10 г., от която е видно, че И. не може да бъде призован от адрес във Варна,тъй като не живее там. По-нататък са приложени невръчени призовки и на адреса в гр.В. С доклад, изготвен на основание чл.226,ал.1 НПК, разследващият полицай е уведомил прокуратурата на Горна Оряховица за това, че В. И. не се е явил, за да му бъде повдигнато и предявено обвинение лично, поради което при намиране на предпоставките на чл.206 НПК по съответен процесуален ред, делото е приключено без него. Редовно връчени уведомления със следващо заключение за познание на лицето за воденото срещу му наказателно производство липсват. На 30.07.10 г.е образувано Н.О.Х.Д.814/10 г.по описа на ГОРС. С разпореждане на съдията-докладчик от 09.08.10 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за доразследване. Основен пункт по него представляват изводите за неналичие на предпоставките на чл.269, ал.3,т.1,2 и 4 НПК за разглеждане на досъдебното производство в отсъствие на обвиняемия. След пристигане на делото при разследващия орган, поведението му се характеризира със следното: На л.90 от ДП е приложено предложение за издирване на лице от 28.09.10 г., в което е отразено, че И. е бил редовно призован за повдигане на обвинение и предявяване на същото, но не е установен на посочените за призоваване адреси. Данни в насока на уведомяване на лицето липсват. Такива не се съдържат в приложеното на л.91 от ДП постановление за принудително довеждане, нито пък в невръчените призовки за И., приложени на л.94,95, 97-100 от ДП. На л.92,93 и 96 от ДП производство пък са приложени докладни записки на полицейски инспектори, от които е видно, че осъденият не е намерен на дадените адреси, не се намира в болнично заведение или в затвор, има данни,че е в чужбина и е обявен за издирване с тел.43367/05.10.10 г. Това е отразено в доклада на разследващия полицай на основание чл.226,ал.1 НПК и на 08.10.10 г.той е предявил разследването на назначения на искателя служебен защитник. На 26.10.10 г. е образувано Н.О.Х.Д.1116/10 г.по описа на ГОРС, въз основа на изготвен обвинителен акт срещу две лица, едното от които е И.. На същия е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1, т.4, пр.2 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.29,ал.1, б.А и Б НК. На л.10 от съдебното производството е приложено разпореждане на съдията-докладчик за насрочване на делото с дата 28.10.10 г., с указание по актуалния към този момент текст по чл.254,ал.4 НПК- делото може да бъде разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269 НПК. В съдебно заседание на 21.12.10 г.е констатирано,че осъденият не е редовно призован, че по сведения на съседи се намира в чужбина, че не му е връчен обвинителния акт и че е обявен за общодържавно издирване. Установено е наличие на условията за задочно разглеждане на делото спрямо него. Това реално е станало в съдебно заседание на 09.02.11 г.и е продължило до 07.06.11 г.,когато е постановена присъда № 421/ 07.06.11 г. Според същата И. е осъден по повдигнатото му обвинение на лишаване от свобода за срок от три години, което наказание е постановено да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Буквалното излагане на всички посочени обстоятелства съвсем не е самоцелно. То стои в основата на преценката за процесуална основателност на искането за възобновяване на наказателното производство и даване отговор на въпроса дали И. се е укрил от наказателно преследване, което би предпоставило действията на съда по задочно разглеждане на делото. С измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 НПК,публикувани в бр.109/08 г.на Д.в-к, законодателят създаде различен процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчна информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Доразвитие на този стандарт е налице с настоящата редакция на чл.423,ал.1,изр.2 НПК, изменението на който текст е публикувано в Д.в-к,бр. 93/25.11.11 г. Няма съмнение, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр. т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело. Всичко това трябва да се прецени в контекста на конкретната законодателна уредба- в някои законодателства едно лице става обвиняем с предаването му на съд чрез представяне на обвинителен акт, формулиращ фактическите и юридически обстоятелства по предявеното му обвинение, в други- с привличане в качеството му на обвиняем на предхождаща съдебната фаза предварителна такава или с първото действие по разследване срещу него /лицето/. Изложеното в генерален план, пренесено на плоскостта на конкретното производство, води до следните изводи: И. никога не е бил привличан лично като обвиняем, а е разпитван като свидетел. В този смисъл той не е имал задължение да уведомява органите на ДП за своето местопребиваване. Няма данни, различаващи се от казаното от него в искането за възобновяване, че е напуснал страната през 2010 г. и до края на 2011 г.е работил в чужбина. В кориците на делото не присъстват доказателства той да е разбрал за висящо срещу му досъдебно производство, като резонно като такова познание не може да му бъде вменено първото действие по разследването,което е оглед. Казаното с още по-голяма сила важи за съдебното производство. Следователно собственото на осъдения поведение не стои в основата на невъзможност за лично уведомяване за развитието на наказателния процес. В насока на обсъжданото е подходящо да бъде посочена част от аргументацията по решение на ЕСдПЧ по делото С. срещу България (Жалба № 39206/07), 31 януари 2012 г.: “ 31. Съдът не изключва възможността, че при липсата на официално уведомление, определени установени факти биха могли да предоставят недвусмислена индикация, че обвиняемият е знаел за съществуването на наказателното производство срещу него и за характера и причините за обвинението и че той не е възнамерявал да участва в процеса или е желаел да избегне съдебното преследване. Това може да бъде случаят, например, когато обвиняемият е заявил публично или в писмен вид, че не възнамерява да отговаря на призовки, за които е узнал от източници, различни от властите, или е успял да избегне опит за арест (виж, наред други, Iavarazzo срещу Италия (реш.), № 50489/99, 4 декември 2001 г.) или когато до вниманието на органите бъдат доведени материали, които недвусмислено показват, че той е наясно с висящото производство срещу него и с обвиненията (виж Sejdovic, цитирано по-горе, § 99). Такива обстоятелства следва да се разграничават от факта на бягство от местопрестъплението от страх от наказателно преследване или от общото очакване, че може да се образува наказателно производство, които не са достатъчни, за да се обоснове предположението, че обвиняемият е знаел за производството за повдигане на обвиненията срещу него и че се е отказал от правото си да се яви в съда. Предположение от този вид би създало риск от подкопаване на самата концепция за правото на публично изслушване по смисъла на член 6, § 1 от Конвенцията, както и на понятието за ефективна защита, гарантирани по силата на член 6, § 3 от Конвенцията, което включва правото на обвиняемия да бъде информиран своевременно за характера и причините на обвиненията срещу него, да има достатъчно време и възможности за подготовка на защитата и да разпитва или да изисква разпит на свидетелите срещу него. 32. За да бъдат оправдани задочните производства, от решаващо значение е дали фактите по делото показват недвусмислено, че Жалбоподателят е знаел в достатъчна степен за възможността да упражни тези права в рамките на конкретните производства, образувани срещу него и дали може да се счита, че той се е отказал от правото си да се яви в съда. При отсъствието на каквото и да е уведомление не може нито да се установи ясно отказът от това право, нито то да се упражни ефективно. .......................... 34. В предишните дела, касаещи задочни присъди Съдът е приел, че информирането на дадено лице за наказателното преследване срещу него е правен акт от такова значение, че то трябва да се извършва в съответствие с процесуалните и материално правните изисквания, позволяващи гарантиране на ефективното упражняване на правата на обвиняемия; неясното и неформалното узнаване не е достатъчно (вж. Т. срещу Италия, 12 октомври 1992 г. § 28, серия А, № 245 C и Somogyi срещу Италия, № 67972/01, § 75, ЕКПЧ 2004 -IV.).” В конкретния случай, както бе споменато, не е установено молителят да е имал достатъчно знание за наказателното производство, по което е станал обвиняем. По този начин е лишен от право да упражни лична защита, ако желае. Ето защо наказателното производство следва да бъде възобновено и след отмяна на съдебния акт на решаващия съд, делото да бъде върнато на досъдебна фаза, в стадия на действия по разследването- където първоначално е допуснато третираното по-горе в мотивите процесуално нарушение. Разпоредбата на чл.423 вр.чл.425 НПК не препраща в буквален смисъл към чл.354,ал.3 НПК, за да се остоява позиция, че при актуалната уредба върховната съдебна инстанция по наказателни дела е оправомощена да връща производствата за ново разглеждане само на първоинстанционен или второинстанционен съд, не и на досъдебното производство. Напротив, съгласно разпоредбата на чл.425,ал.2 НПК, в случаите на чл.423,ал.1 НПК производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство. В случая това е станало още на досъдебното такова. Предвид изразеното становище на ВКС, на основание чл.423,ал.4 НПК се дължи и произнасяне по мярката за неотклонение на И.. Взетата спрямо него такава още на досъдебното производство и потвърдена в съдебна фаза мярка за неотклонение е Подписка. Същата следва да бъде изменена в Задържане под стража. Наистина, според съдържанието на този съдебен акт по съществото на процедурата, не са разкрити основания за укриване на лицето, предвид свободното пътуване на българските граждани в границите на Европейския съюз. Същевременно обаче, все в този контекст спорен остава моментът за реалното местоживеене на искателя в РБ. Освен това данните за съдебното му минало са достатъчни да се обоснове възможност за извършване на престъпление. По изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.1116/10 г. по описа на РС-Горна Оряховица. ОТМЕНЯВА присъда № 421/07.06.11 г., постановена от РС-Горна Оряховица по Н.О.Х.Д. 1116/10 г. ВРЪЩА делото на прокурор от РП-Горна Оряховица за предприемане на мерки в стадия на действия по разследването, в изпълнение на указанията, заложени в мотивите на настоящото решение. ИЗМЕНЯВА мярката за неотклонение на В. Б. И. Подписка в Задържане под стража. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/