О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №  360   гр. София,  19.05.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май  през две хиляди и десета година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ:          ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                               БОЯН БАЛЕВСКИ   като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 282  по описа за 2010г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „Т”Е. София срещу определение № 218 от 08.01.2010г. по ч. гр. д. № 207/2010г. на Софийски градски съд , с което се оставя без уважение частната жалба на същия срещу определение от 14.10.2009 г. по гр. д. № 3179/2009г. на СРС, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по същото дело и същото е прекратено , поради непредставяне в срок от страна на касатора на доказателства за предявяване на иска по чл. 415 от ГПК . Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определението на СРС за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че касаторът „Т”ЕАД- заявител в заповедното производство не е представил в срока по чл. 415 ал.2 от ГПК доказателства за предявяване на иска за установяване съществуване на вземането си срещу З. Л. Д., въпреки, че е уведомен за това още на 17.06.2009 г.. Съдът е приел, че предявяването на иска в срока по чл.415 ал.2 ГПК, без да се представят доказателства за това пред съда , пред който се развива заповедното производство представлява процесуален пропуск на страната и води до последиците визирани в цитираната разпоредба-обезсилване на заповедта за изпълнение и евентуално на издадения изпълнителен лист въз основа на нея. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос се отнася до това, следва ли съдът да обезсили заповедта за изпълнение и евентуално на издадения лист въз основа на нея изпълнителен лист при непредставяне в срока по чл. 415 ал.2 от ГПК доказателства за предявяване на иска за установяване съществуване на вземането на молителя при положение, че междувременно е предявил иска за установяване на вземането си. Доводът на касатора , че по този въпрос има противоречива практика,се установява от посочената от него и приложена към частната касационна жалба: определение №247 от 18.05.2009 г. по ч.гр.д. № 166/2009 г. на ГК, ІV г.о. на ВКС и определение № 483 от 05.10.2009 г. по ч.т.д. №444/2009 г. на ТК, І т.о. на ВКС, което е основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такава следва да се допусне на това основание. По същество на частната касационна жалба, съдът намира за установено следното: Съгласно законовата разпоредба на чл. 415 ал.2 ГПК се изисква изрично представянето от страна на заявителя пред съда издал заповедта за изпълнение доказателства за предявяване на иска в едномесечния срок от узнаването за постъпилото възражение от страна на длъжника. Законодателят изрично е предвидил изискване за представяне на доказателство за това пред самия съд по заповедното производство, който е издал заповедта за изпълнение и самият пропуск на заявителя да представи доказателства за това /а не непредявяването на иска по чл.415 ал.1 ГПК/ води до обезсилване на самата заповед. От изложеното следва, че обжалваното определение на въззивната инстанция се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 218 от 08.01.2010г. по ч. гр. д. № 207/2010г. на Софийски градски съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: