Р Е Ш Е Н И Е № 380 гр .София, 26.10.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора А.БЛИЗНАКОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 759/2023 година. Касационното производство е образувано по протест на представителя на Военно-апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 13 от 28.06.2023г., постановено по ВНОХД № 15/2023г. по описа на Военно-апелативния съд. Релевират се касационните основания по чл.348,ал.1,т.1,2 НПК. Съществено процесуално нарушение според прокурора е допуснато с постановяване на акт, лишен от мотиви. А нарушение на материалния закон се съзира в оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.379а НК, без да е обсъдена възможността той алтернативно да понесе наказателна отговорност за осъществено деяние по чл.378, ал.2 НК. С оглед на посочените оплаквания, се прави искане касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Военноапелативния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Развива доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, илюстрирани с превратно интерпретиране на доказателства, липса на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства / нарушение на чл.14 НПК/. При безспорно установена фактическа обстановка и авторство на деянието, представителят на държавното обвинение не споделя правните изводи на апелативната инстанция. Счита, че не са изложени мотиви и относно алтернативното искане на прокуратурата са осъждане на подсъдимия за деяние по чл.378, ал.1,т.1 НК, в случай на оправдаването му по първоначално повдигнатото обвинение по чл.379а НК. Защитникът на подсъдимия Б. С.- адв.Б. намира протеста за неоснователен. Счита, че не е налице нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Акцентира на направените от съдилищата заключения за наличието на влошени лични отношения между подс.С. и командира му- подполк. Б., които всъщност стоят в основата на демонстрираното от С. поведение и изключват възможността стореното от него да се квалифицира като „хулиганство“. Не намира за основателно и алтернативното искане на прокуратурата да се ангажира отговорността на подсъдимия по чл.378, ал.2,т.1 НК. Подсъдимият Б. С. в своя защита заявява, че поддържа аргументите на защитника си. С последната си дума моли да се остави в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 3 от 17.02.2023г., постановена по НОХД № 90/2022г., Софийският военен съд е признал подс.редник Б. Й. С. за невиновен в това на 25.03.2022г., във войсковия район **** – Г. б., да е извършил непристойни действия грубо нарушаващия войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия командир на военното формирование подполковник А. Б., като се обърнал към него с думите „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен!? Ще се видим с теб на друго място!“, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, като го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.379а НК. По повод постъпил протест е била инициира въззивна проверка на присъдата. С решение № 13 от 28.06.2023г., постановено по ВНОХД № 15/2023г. по описа на Военно-апелативния съд присъдата е била потвърдена . Върховният касационен съд намира протеста за основателен. Твърденията на представителят на държавното обвинение за допуснати съществени процесуални нарушения не са лишени от основание. Без да оспорва законосъобразната интерпретация на доказателствата и коректно изяснената фактическа обстановка, въз основа на правилен техен прочит, представителят на държавното обвинение е несъгласен с крайните правни изводи на апелативния съд, които редом с това счита, че са и лишени от аргументация. И тъй като последното е въпрос обхващащ касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, настоящата инстанция ще го разгледа с приоритет. Основателно е недоволството на представителя на държавното обвинение по отношение на аналитичната дейност на въззивния съд и начина, по който са оставени без отговор поставените на обсъждане въпроси във връзка със съставомерността на деянието, за което се търси наказателната отговорност на подс.С.. Във въззивния протест, в писменото му допълнение и в пледоарията на прокурора пред апелативния съд се съдържат конкретни възражения за допуснатите при мотивирането на първоинстанционната присъда съществени процесуални нарушения. Прокуратурата е упрекнала първия съд, че мотивите, въпреки техния обем, са неясни, непълни и противоречиви, в разрез с установените факти по делото. Вместо да се съсредоточи върху възраженията, направени в протеста и в пледоарията в хода на съдените прения, въззивният съд е представил принципни съждения досежно правната страна на деянието по чл.379а НК, които не са отнесени към конкретиката на настоящия казус. Изложените в решението разсъждения за същността на престъплението по чл.379а НК , взаимствани от мотивите към първоинстанцонната присъда, са заместил изцяло дължимия правен анализ. Липсват аргументи относно приетата за установена от съда обективната и субективна несъставомерност на конкретното поведение на подсъдимия, а именно отправени в строя реплики към военнослужещия командир на военното формирование подполковник А. Б. - „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен!? Ще се видим с теб на друго място!“. Това прави непроследим и неясен извода , че извършеното от подсъдимия нарушение не се оценя като грубо и че не е осъществен състава на престъпление, а на дисциплинарно нарушение. Декларативното посочване, че стореното от подс. С. не може да се окачестви като непристойни действия грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на командира на военното формирование, не покрива изискванията на закона за дължимия от съда правно обоснован и аргументиран отговор на направените от страните, в частност от прокурора възражения. Констатираните пропуски се илюстрират и с представените от втората инстанция теоретични постановки, които остават без връзка с конкретния случай – относно въпросите що е военна дисциплина, кога в принципен план е налице грубо нарушение на войсковия ред и явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ- стр.7. Мотивите са изпълнени с противоречия, както относно обективните признаци, така и относно субективната страна на деянието по чл.379а НК. Не може да се подкрепи тезата на съда, че е без значение обстоятелството, дали подсъдимия е „искал да засегне“ командира си, при условие, че за да е съставомерно деянието по чл.379а НК, непристойните действията следва, както да нарушават войсковия ред, така и да изразяват явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ. Отделен е въпросът за противоречията относно обстоятелството депозирана ли е или не, въззивна жалба по делото / стр.3 от решението/ и липсата на логическо структуриране на някои от изреченията. Не на последно място, разсъжданията за това има ли или не издевателство, се явяват абсолютно безпочвени и ненужни , при условие, че няма приети за установени от съдебните инстанции по фактите подобни твърдения, нито повдигнато обвинение в тази насока. Очевидно е, че спорът е по правилното приложение на материалния закон, но касационната инстанция би могла да осъществи нужната проверка в тази насока само при налични мотиви от страна на въззивния съд, от които да става ясно аргументите на съд, довели до неговото крайно решение. Схематичността и пестеливостта им прави невъзможна проверката на аргументите, обосновали потвърждаване на първоинстанционната присъда и не дава възможност да се осъществи пълноценен инстанционен контрол. В изложението на апелативния съд относно правната квалификация на деянието и подкрепящите я съображения въззивната инстанция е приложила подход, която изключително затруднява и реализацията на процесуалните права на държавното обвинение, като страна в процеса. Върховният касационен съд е имал повод да отбележи, че в подобно случаи количественият обем на съдебния акт не може да замести качествените му характеристики, тогава когато същият не съдържа пълноценно обсъждане на въпросите по чл. 339, ал. 1 и, ал. 2 от НПК. Основателни са възраженията на представителя на държавното обвинение и относно това, че липсва отговор и на поставения от прокурора въпрос за разграничението между деянията по чл.379а НК и чл.378, ал.2, вр. ал.1 НК и алтернативното искане за осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по втория състав. Същото е заменено с лаконичното и лишено от правна обосновка твърдение на апелативния съд, че не е налице и деяние покриващо обективните и субективни признаци на престъплението по чл.378, ал.2, вр. ал.1 НК. Този пропуск се релевира в протеста като касационно основание по чл.348, ал.1т.1 НПК, но всъщност покрива критериите за нарушение по т.2, тъй като и в тази част липсват ясно изразени мотиви на въззивния съд, които да се контролират от настоящата инстанция. Алтернативното искане е направено в съдебните прения пред въззивния съд, като е поставен на обсъждане съществен въпрос по приложението на материалния закон, който е оставен от въззивната инстанция без нужното внимание. Кратките и противоречиви мотиви не дават убедителни отговори на възраженията на прокурора. Така например, направената констатация от въззивния съд, че не са налице обективните признаци на деянието п очл.378, ал.2, вр. ал. НК защото подсъдимият не произнесъл името на подполковник Б. / следователно според въззивния съд не са отправени лично към него и са с неясен адресат/, са в пълно противоречие в фактически приетото на стр. 5 от въззивното решение, че “При поредното повторение на името му подсъдимият С., на висок глас, обръщайки се към подполковник Б., за да бъде чут от него и от военнослужещите в строя, заявил…..“ инкриминираните думи. Недостатъчните, неясните и противоречиви доводи по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимия е равнозначно на липса на мотиви и представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Единственият процесуален механизъм за неговото отстраняване е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид гореизложеното, протестът е основателен и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 13 от 28.06.2023г., постановено по ВНОХД № 15/2023г. по описа на Военно-апелативния съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.