4 Р Е Ш Е Н И Е №396 гр. София, 10 октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Л. Гаврилова и прокурора Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2121 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения М. Й. М. за възобновяване на производството по НОХД №771/2009 г. по описа на Районен съд- грСливен. С присъда №592 от 22.06.2010 г., постановена по НОХД №771/2009 г. по описа на Районен съд- Сливен осъденият М. М. е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2006 г. в съучастие, като подбудител и помагач в землището на с. Малко Чочовени, в горски участък №479В като горски служител- горски стражар в ДЛ-гр.Сливен, възползвайки се от служебното си положение без редовно писмено позволително извозил 5, 84 куб. метра дърва от цер на обща стойност 336, 38 лева от Държавния горски фонд, като с престъплението е причинил немаловажни вреди, като на основание чл.235, ал.3, т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е било определено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба” в размер на 2 500 лева. С въззивно решение №131, постановено по ВНОХД №387/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен е била изцяло потвърдена постановената присъда на първостепенния съд. Искането на осъдения М. е на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 НПК. В него се твърди, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда като е направил неверен анализ на събраните в хода на воденото наказателно производство гласни доказателства. Той поддържа, че свидетелите са посочили в показанията си, че предмета на престъплението са били дървета, които не са били за огрев, а паднала и суха дървесна маса. Наред с това се оспорват изводите на съда по отношение на процесния дървен материал, като се твърди, че той е бил изгубен в хода на производството от лицата, отговорни за съхранението му. Поддържа се, че воденето на наказателно производство и постановяването на присъда при липсващ предмет на престъплението е невъзможно. На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено. Осъденият М. и неговия защитник, редовно уведомени за датата на касационното съдебно заседание не се явяват и не релевират нови доводи, свързани с искането. Представителят на ВКП предлага да не бъде уважено искането, като твърди, че въззивният съд е обсъдил и отговорил на всички искания, отразени в молбата за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Воденото срещу осъдения М. наказателно производство е приключило с влязло в сила на 18.11.2010 г. въззивно решение по ВНОХД №387/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен, с което е била изцяло потвърдена постановената присъда по НОХД №771/2009 г. по описа на РС-гр.Сливен. Настоящата молба за възобновяване на воденото срещу осъдения М. е била подадена на 17.05.2011 г., като тя е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл.421, ал.3 НПК срок. Направеното искане за възобновяване е по отношение на влязъл в сила съдебен акт, който не е бил проверен по касационнен ред. Ето защо касационният съдебен състав прие, че искането е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При прегледа на постановената първоинстанционна присъда, с която осъденият М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.235, ал.3, т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 НК касационната инстанция прецени, че не са допуснати отразените в искането процесуални нарушения. Първостепенният съд е направил верен анализ на доказателствената маса, като обосновано и при спазване на изискванията на чл.14 НПК е приел, че осъденият е осъществил виновно инкриминираното деяние. Правилно съдът е обсъдил и оценил събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и конкретно разпитите на свидетелите, като е отчел, че техните показания са еднакви или сходни по отношение на релевантните за изхода на делото факти. Първостепенният и въззивният съд са постановили съдебните си актове, като правилно са приели, че от показанията на свидетелите Г. и Х. е било установено, че на инкриминираната дата-28.05.2006 г. на път между село Гаврлово и село Бяла е бил спрян товарен автомобил, управляван от подсъдимия К. в товарния отсек на който са били натоварени 5, 84 куб. метра дървен материал. Законосъобразно от разпита на тези свидетели е бил направен извод, че намиращите се в автомобила дърва не са били придружени с необходимите документи, установяващи легалното им придобиване и извозване от сечище. Вярно са ценени показанията им и по отношение на това, че е била налице връзката между инкриминирания дървен материал- предмет на производството и осъдения М., като вярно е било отчетено и твърдението им, че след спирането на камиона именно той им е представял документ (установяващ според него легалното придобиване и извозване на дървата) и е направил опит да ги убеди да освободят автомобила. Правилно предходните съдебни състави са отчели и това, че показанията на тези свидетели кореспондират изцяло с приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства и конкретно с протокола за оглед на местопроизшествие, албума към него и писмения документ озаглавен Приложение №2, представен от М. М. на полицейските служители след спирането на камиона. Законосъобразно са били кредитирани и обясненията на осъдения К., които е заявил, че е бил нает от М. да превози дървения му материал ие знаел, че е налице проблем с маркирането на дърветата и липсата на редовен превозен документ за товара. При преценката на събраните в хода на производството гласни доказателства правилно са били анализирани и показанията на свидетелите Н., К., С., Ч. и С., като законосъобразно съдебните състави са приели, че те установява обстоятелството, че в района, за който е отговарял осъдения М. е била осъществена сеч и дървеният материал е бил добит именно от там, както и това, че превозът му е станал без наличието на необходимите маркировки и при липса на изискуемите превозни документи Не са били допуснати и нарушения при обсъждането на показанията на свидетелите Б. и Д., от които е било установено, че осъденият М. им е възложил да отрежат дървен материал и да го подготвят за транспортиране в поверения му горски район. При този анализ на събраните в хода на производството гласни доказателства първоинстанционният и въззивен съдебен състав правилно е приел, че липсват съществени противоречия по отношение на основния факт на доказване в производството- това, че М. М. е поръчал отрязването на материала, организирал е извозването му с товарен автомобил, управляван от осъдения Краишников и е осъществил това в нарушение на предвидения в Закона за горите и Правилника за прилагане на този закон ред. Ето защо не могат да бъдат възприети оплакванията, отразени в искането за неправилен и непълен анализ на гласните доказателства и наличието на необсъдени сериозни противоречия в показанията на свидетелите. Не може да бъде възприета и тезата на осъдения М., че липсата на инкриминирания дървен материал е била формална пречка за приключване на наказателното производство с осъдителна присъда. Принципно не се спори за това, че дървения материал е бил открит и приобщен като веществено доказателство по делото. Наличието му се установява не само със събраните в хода на производството гласни доказателства- показания на свидетели, възприели лично дървата, приложения по делото протокол за оглед, но и с изготвения фотоалбум, съставен от негови снимки. Именно тези дървени трупи са били изследвани от изготвената по делото техническа експертиза, която е установила вида, обема и стойността на дърветата. Действително в хода на воденото наказателно производство трупите са били загубени, но доколкото предмета на престъпление е бил точно установен и е бил наличен в досъдебното производство липсва основание да се приеме, че този релевантен за изхода на делото факт е останал неизяснен. Ето защо касационната инстанция прие, че загубването на веществено доказателство, дори когато то е предмет на престъпление, не е основание да се прецени, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила при оценка на доказателствената маса, респективно да се уважи искането за възобновяване. Настоящият съдебен състав не възприе и доводите на осъдения, че в хода на производството е останал неизяснен въпроса за това какъв е бил дървения материал- сух или суров, защото това не съответства на гласните доказателства, където свидетелите дават сходни сведения за дърветата. Това обстоятелство е било установено и от приложената по делото техническа експертиза, а и от снимковия материал към албума приложен към протокола за оглед. На следващо място този въпрос не е пряко относим към основния факт на доказване в производството защото това дали предмета на престъпление са сурови или сухи дървета няма отношение към съставомерността на деянието по чл.235 НК. Предвид изложеното касационният съд не прие, че в хода на производството пред първостепенния съд са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Такива нарушения не са били допуснати и в хода на въззивното производство, поради което искането за възобновяване на наказателното производство, направено от осъдения М. М. трябва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Й. М. за възобновяване на НОХД №771/2009 г. по описа на Районен съд-гр.Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.