6 Р Е Ш Е Н И Е № 247 София, 18.06.2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 449/2011година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №244 от 29.03.2012г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на П. Г. Н., представлявана от адв.Н. от САК , и по касационна жалба на О. С. Т.,К. С. Ж. и З. С. А., представлявани от адв.М.Д., на въззивно решение от 27.04.2010год. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 659/2004год. С това решение е отменено решението от 3.04.2000 г. по гр. дело № 4001/1998 г. на СРС, ІІ Г.О., 44 състав, и вместо това е постановено ново, с което са осъдени П. Г. Н., О. С. Т., Костадинка С. Ж. и З. С. А. да предадат на В. П. М. и К. П. Т. владението на следния недвижим имот: площ от около 590 кв.м от имот пл.№ 706 от парцел ХІ по застроителния и регулационен план на [населено място] от 1988г., обозначена по букви АГДЕА и оцветена в зелен цвят на скица №3 от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, депозирана на 2.05.2000 г., с вещи лица М. С., Д. Ч. и Р. Г., която следва да се счита за неразделна част от решението;отхвърлен е искът за останалата част от имот пл.№ 706 до претендираната площ от 890 кв.м.; отменен е на основание чл.431, ал.2 от ГПК (отм.) нотариален акт № 6, том ХІІ, дело № 1862/1991 г. в частта, в която П. Г. Н. и Л. Г. А. са признати за собственици по давност и наследство на описаните по-горе 590 кв.м от имот пл.№ 706; присъдени са разноски за страните съобразно уважения размер на иска. В касационната жалба на П. Г. Н. се релевират доводи за недопустимост, а алтернативно - за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени с отменителното решение №160 от 17.02.2004г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д.№ 2681/02г., както и, че делото е разгледано и решението е постановено без в процеса да е взел участие съсобственикът В. Л. Б., която е необходим другар на П. Г. Н. и на наследниците на нейната сестра Л. Г. А.. Искането е за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд, а алтернативно за отмяната му като неправилно. В касационната жалба на О. С. Т., К. С. Ж. и З. С. А. се релевират доводи за недопустимост, а алтернативно - за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени с отменителното решение №160 от 17.02.2004г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д.№ 2681/02г., както и, че делото е разгледано и решението е постановено при нередовна искова молба без имотът, предмет на иска, да е индивидуализиран с оглед предвижданията по действащия към момента на предявяване на иска план. Ответниците по касация В. П. М. и К. П. Т. вземат становище за неоснователност на касационните жалби. С цитираното по-горе определение №244 от 29.03.2012г. е допуснато касационното обжалване за извършване на преценка за допустимостта на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, установи следното: В процесния случай касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба - имотът не е индивидуализиран по действащия регулационен план; не са спазени задължителните указания на ВКС, дадени с отменителното решение №160 от 17.02.2004г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д.№ 2681/02г. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация - арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. В случая предмет на предявения иск за ревандикация е недвижим имот, съставляващ по предходен план на [населено място] парцел IV-190 от кв. 7. Това означение е въведено в исковата молба и с него имотът е станал предмет на делото. С отменителното решение ВКС е дал задължителни указания за събиране на данни за това влязъл ли е в сила планът от 1994г., към кой момент и за индивидуализиране на имота според предвижданията на този именно план. Указанията на касационната инстанция са безусловно задължителни и въззивният съд в правораздвателната си дейност е обвързан от тях като следва да съобрази предвидените отклонения от правилата за разглеждане на делото във въззивната инстанция, отнасящи се до тази фаза на процеса. Новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция. По-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. При това изпълнението на указанията не следва да бъде формално и непълно. В случая след връщане на делото въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищцовата страна да индивидуализира имота. Тези указания обаче не са прецизни и изчерпателни. На следващо място съдът е пренебрегнал и обстоятелството, че направената с молба от 8.04.09г. от ищците индивидуализация е непълна – няма данни в коя част на парцел ХІ се намира спорната площ , при кои съседи и граници, по коя скица , няма данни и за това към датата на завеждане на иска влязъл ли е в сила планът от 1994г. и какви са отрежданията по този именно план за спорния имот с оглед наличните по делото данни, констатирани и в отменителното решение, че последният действащ план е от 1994г., а не от 1988г. Следва да се има предвид, че ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В исковата молба следва да се посочат актуалните индивидуализиращи белези на имота. Само тогава има яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В случай, че местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните указания. Когато първоинстанционният съд не е изпълнил това свое задължение и постанови решение по нередовна искова молба, въззивният съд е длъжен да остави исковата молба без движение, да даде указания и само ако те бъдат изпълнени, да разгледа спора по същество. В този смисъл е задължителната практика - т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Неизпълнението на това изискване води до недопустимост на въззивното решение. Местоположението и границите на спорните имоти спрямо действащия план е следвало да бъдат посочени в исковата молба и в приложената към нея скица. Това е изискване за редовност на исковата молба. В случая това изискване не е спазено. Районният съд е дал ход на делото по същество, без да изясни кой е спорният имот. Въззивният съд от своя страна макар и да е предприел действия в тази насока като краен резултат не е изпълнил в пълен обем задължението си да остави исковата молба без движение и да поиска от ищеца, а при необходимост и да укаже нужното съдействие на последния да индивидуализира процесните имоти, като посочи сегашните им граници по действащите кадастрални планове и карти. При неяснота по въпроса кой е спорният имот, съдът е длъжен да върне исковата молба, а не да се произнася по същество и да създава сила на пресъдено нещо с решението си. Като е нарушил тези правила, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на въззивния съд с указания да изпълни процедурата по чл. 129 от ГПК. Неоснователен е доводът в отговора на касационните жалби, че с представено по делото удостоверение от Столична община район “В.” е доказано, че последният действащ план към датата на исковата молба е този от 1988г. В кориците на делото такова удостоверение, от което да се направи такъв категоричен извод, липсва. За пълнота на изложението следва да се посочи и следното : неоснователен е доводът на касатора П. Г. за това, че решението е недопустимо поради неучастие в процеса на съсобственика В. Л. Б., която е задължителен необходим другар. В случая тези предпоставки не са налице, защото задължителното другарство се обуславя от неразделност на делата на отделните другари и съвместната процесуална легитимация, каквато съсобствениците - сънаследници нямат. Всеки от тях може самостоятелно да предяви иск за възстановяване на правото си на владение като елемент на правото на собственост срещу трети лица. Влязлото в сила решение, с което е предадено владение на целия имот не създава сила на пресъдено нещо в отношенията между съсобствениците; правата на П. Г. и правата на дъщеря й В. Л. нямат общ правопораждащ факт – П. Г. черпи права от акта по обстоятелствена проверка – давност; дъщеря й - от прехвърлянето и на част от имота чрез договор за издръжка и гледане/ приложен едва с касационната жалба/. Съобразно изхода на делото съдът не се произнася по въпроса за разноските. Направените пред настоящата инстанция разноски следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото разглеждане. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 27.04.2010год. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 659/2004год. ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: