О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.555 София, 13.08.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Ваня Алексиева ч. т. дело № 1 991/2014 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Р. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Н. от ВАК, срещу решение № 102 от 17.04.2014 г. по в. т. дело № 28/2014 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 932/25.10.2013 г. по т. д. № 61/2013 г. на ОС [населено място] за присъждане на направените по делото разноски в размер на 3 550 лв. за процесуално представителство в полза на касатора които следва да му бъдат заплатени от К. В. Р. от [населено място]. В касационната жалба се иска отмяна на въззивното определение като неправилно В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил определения на Върховен касационен съд. Направено е и искане за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство. Ответникът по частната жалба не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Производството по т. д. № 61/2013 г. пред Варненски окръжен съд е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от К. В. И. от [населено място] срещу [фирма] [населено място]. В условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента А. Р. Р. от [населено място]. С решение № 932/25.10.2013 г. съдът се е произнесъл по предявените искове срещу предпочетения ответник - застрахователното дружество, поради което евентуалният иск не е бил разгледан. Със същото ищцата е осъдена да заплати на евентуалния ответник направените от него разноски в хода на производството в размер на 3 550 лв., представляващи адвокатски хонорар. Срещу този съдебен акт са подадени въззивни жалби от К. В. И. и [фирма]. С решение № 102 от 17.04.2014 г. по в. т. дело № 28/2014 г. Варненският апелативен съд отменил първоинстанционното решение в частта относно присъдените в полза на деликвента /касатор в настоящото производство/ разноски, като в останалата обжалвана част същото е потвърдено. Въззивният съд е приел, че в полза на ответника по евентуалния иск не следва да му бъдат присъждани съдебни разноски, тъй като предявеният срещу него иск не е разгледан от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил изрично релевантният правен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а именно: „Следва ли да се присъжда адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото при условие, че искът срещу него въобще не е разгледан?”. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърденията си същият е представил и определения на Върховния касационен съд, постановени по реда на новия Граждански процесуален кодекс. С оглед данните по делото и представените от касатора съдебни актове, настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалваната част на въззивното решение е прието, че в полза на евентуалния ответник не следва да бъдат присъждани съдебни разноски. В тази част, атакуваният съдебен акт е неправилен. Постоянна и непротиворечива е практиката на Върховен касационен съд по поставения от касатора правен въпрос. В хипотезата на евентуално субективно съединяване на искове, при която уважаването на главния иск води до оставяне без разглеждане на евентуалния иск, приложение намира процесуалното правило на чл. 78, ал. 4 ГПК и на евентуалния ответник - участник в процес, в който всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство без последователност или разграничение във времето, се следва заплащане на деловодните разноски, вкл. и за защитата му, осъществена от ангажирания адвокат, ако са налице останалите предпоставки на процесуалния закон. Видно от данните по делото, частният жалбоподател е представляван от адв. Н.. Представени са и доказателства за изплатен адвокатски хонорар в размер на 3 550 лв., списък по чл. 80 ГПК и искането за присъждане на съдебните разноски е направено своевременно в хода на производството. Безспорно в чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е регламентирал възможността ищецът да бъде освободен от внасяне на такси и разноски по предявени от него искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, какъвто е и настоящия случай. Отговорността за направените от насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението й за неоснователно предизвикан правен спор и не е обусловена от наличието или не на вина, поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията на чл. 78 ГПК съобразно изхода на делото - при отхвърляне на иска, прекратяване на производството, респ. оставяне без разглеждане на предявения евентуален иск, ищецът макар и освободен от такси и разноски, дължими към съда, отговаря за разноските на ответника. И тъй като ВКС само прилага нормите на действащия ГПК, уреждащи присъждането на съдебни разноски в полза на страните, в конкретния случай жалбата на Р. е основателна. Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и в полза на А. Р. следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в първоинстанционното производство, редуцирани въз основа на основателно направено от К. В. И. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, фактическата и правна сложност на делото и участието на адв. Н. в производството, както и приложимата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й обнародвана в ДВ, бр. 43 от 8.06.2010 г. На касатора следва да бъдат присъдени и направените съдебни разноски в настоящото производство, с оглед крайния резултат по делото в производството по чл. 278, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК и изменението в цитираната наредба в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 17.04.2014 г. по в. т. дело № 28/2014 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 932/25.10.2013 г. по т. д. № 61/2013 г. на ОС [населено място] за присъждане на направените по делото разноски в размер на 3 550 лв. за процесуално представителство в полза на А. Р. Р.. ОТМЕНЯ решение № 102 от 17.04.2014 г. по в. т. дело № 28/2014 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 932/25.10.2013 г. по т. д. № 61/2013 г. на ОС [населено място] за присъждане на направените по делото разноски в размер на 3 550 лв. за процесуално представителство в полза на А. Р. Р.. ОСЪЖДА А. И. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. 1, ап. 4, в качеството му на наследник на починалата К. В. И. да заплати на А. Р. Р., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 3 следните суми: 1 546,44 лв. – съдебни разноски за първоинстанционното производство, представляващи адвокатски хонорар; 30 лв. – държавна такса и 500 лв. – адвокатски хонорар за настоящото производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: