Р Е Ш Е Н И Е № 308 гр.София , 24 септември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 947/ 2014 година Производството е образувано по искане на осъдения В. Т. за отмяна на влязлата в сила присъда №1033 от 19.03.2012г., обявена по нохд №712/2010г. на Районен съд /РС/ - Сандански и изменена с решение №4155/17.10.2013г. на Благоевградски окръжен съд /ОС/, по внохд №172/2013г.,по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1 от НПК. Визират се основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1,т.т.1-3 от НПК. В подкрепа на релевираните оплаквания се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в пороци при анализа и оценката на приобщените по делото обяснения на В. Т. и в непълнота на събраните и проверени доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Поставя се акцент на тенденциозното игнориране на заявеното от осъденото лице, че наркотичното вещество му е „подхвърлено” от Р. М.. Обръща се внимание на налични пропуски в доказателствения материал, изразили се в отказ за провеждане на повторен разпит на свидетеля И. М. и за допускане на дактилоскопна експертиза на опаковките, в които се е намирал инкриминираният канабис, предпоставили неверни изводи за авторството на деянието и неговата субективна престъпна съставомерност. В открито заседание на 16.09.2014г. В. Т. се представлява от упълномощен адвокат, който изрично заявява нежелание на осъдения за лично участие в инициираната извънредна съдебна процедура и поддържа искането по предложените в него доводи и възражения. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за правилност и справедливост на обявената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №1033 от 19.03.2012г., обявена по нохд №712/2010г., РС-Сандански е признал В. Г. Т., за виновен в това, че на 19.02.2010 година, в [населено място], в лек автомобил „Опел Вектра”, с рег. [рег.номер на МПС] , държал, без надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества – 566 грама марихуана, на обща стойност 3 396 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и 6000 лева ГЛОБА, с последващо прилагане на разпоредбите на чл.25, вр.чл.23 от НК по отношение на предходните осъждания на лицето. Присъдата е била предмет на проверка по внохд №224/2012г., по описа на Благоевградски ОС, финализирала с упражняване правомощията на въззивната инстанция по чл.334, ал.1, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК и оправдаване на В. Т. по повдигнатото му обвинение. С решение №64 от 15.04.2013г., по н.д. №84/2013г., в рамките на реализирания инстанционен контрол, Върховният касационен съд е отменил атакувания съдебен акт на ОС-Благоевград за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствената интерпретация и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При стриктно изпълнение на задължителните указания на Върховния касационен съд, Благовградски ОС е постановил решение, с който е ревизирал първоинстанционната присъда в частта, индивидуализираща санкционните последици и по приложението на института на чл.25 от НК. Редуциран е срокът на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА и намален размера на определената ГЛОБА на 2000 лева, като е извършено ново групиране на санкциите по чл.25, вр.чл.23 от НК, при спазване на принципа на най-благоприятния за лицето съчетание. Искането на В. Т. за възобновяване на нохд №712/2010г. на РС-Сандански и на внохд №172/2013г. на Благоевградски ОС, и за отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от процесуалните норми на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на очертаните съображения е неоснователно. При осъществения извънреден контрол, настоящият състав не констатира дерогиране на императивните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от съда, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили отговорността на осъдения Т. за инкриминираното престъпление по чл.354а от НК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез свидетелските показания на полицейските служители И. М., Б. В., К. Б., И. Т., С. Т., Г. Щ. и М. Д., и на поемните лица М. В. и И. Г.;чрез писмения материал по наказателното дело /протоколи за оглед на местопроизшествието и за доброволно предаване (л.2-7 от д.п.) /; чрез изготвената и приета физико-химическа експертиза, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на описаното в обвинителния акт престъпно посегателство и неговото авторство. Безспорна е липсата на корелация на установеното с визираните доказателствени средства, с очертаната от осъдения пред решаващия орган конкретика за подхвърляне на наркотика от Р. М., известен с прозвището „Турчина”, с който към инкриминираната дата бил в конфликт. Съдържимите се в разказа на В. Т. фактически данни са ценени с проявен професионализъм и юридически усет от съдебните инстанции, с оглед процесуалния статус на обвиняемия /подсъдим/; предвид правната природа на дадените от него в хода на наказателното производство обяснения - източник на доказателство и способ за защита; при съобразяване на характера и особеностите на релевираните твърдения; и тяхната очевидна несъответност с останалите доказателства, при обективната им съпоставка. В коментирания смисъл задълбочено е обсъдена съществуващата разнопосочност и непоследователност във волеизявленията на осъдения по време на неговото задържане и при реализираните от разследващите органи и от съда процесуални действия в обсега на наказателното производство. Видно от показанията на поемното лице В., при извършения на 19.02.2010г. оглед на лек автомобил „Опел Вектра”, с рег. [рег.номер на МПС] , видимо притесненият В. Т. казал, че той „не е негов”, което е отразено и в приложения по делото протокол за доброволно предаване на пакетите със зеленикава тревна маса – „колата... е на брат ми”. Непосредствено след откриването на инкриминираното наркотично вещество, при проведения разговор в управлението с полицаите М. и Б. осъденият лансира друга версия – намереният в моторното превозно средство канабис е „поставен от Р. Турчина”, която не е заявена и поддържана при използваните в досъдебната фаза на наказателния процес способи за доказване с негово участие, но подробно развита пред първостепенния съд. Истинността на обясненията на Т. е проверена и чрез компетентно съотнасяне с гласните и писмени доказателствени източници. Работещите в Полицията лица - И. М., Б. В., К. Б., И. Т., С. Т., Г. Щ. и М. Д. са категорични в своите показания за налична оперативна информация и постъпили сигнали, че осъденият се занимава с отглеждане и разпространение на наркотици, и е свързан с хора от този контингент. Акцентираните от В. Т. и неговият защитник обстоятелства за съпричастност на „Турчина” към инкриминираното престъпление са безусловно опровергани от разпитаните в процесуалното качеството на свидетели Р. М. и племенника му И. М.. Те не намират доказателствена опора и в твърденията на С. С., Б. Д. и Е. С., изслушани по инициатива на договорния адвокат на осъдения, словно отразяващи споделени от Т. съмнения, че инкриминираният канабис е подхвърлен от Р. Турчина и носещи се слухове за извършени от последния провокации като средство за упражняване на натиск и за дискредитиране на неудобни за него лица. Сериозно разколебаващи същите са представените разпечатки и справки от мобилни оператори, установяващи многобройни телефонни контакти на осъдения и Р. М., включително на 18/19.02.2010г., което се явява житейски алогично за общуване между лица с влошени отношения; и съдържимите се в огледния протокол фактически данни за количеството на наркотичното вещество /566 грама/, за начина на неговото разпределение в облепени с безцветно тиксо пакети и за мястото на укриването му - индиция за предварителна внимателно обмислена и грижливо осъществена дейност. Очертаната аргументация обуславя заключение за реализирана от първостепенния и въззивен съд обективна интерпретация на приобщените в хода на наказателното производство доказателства, в обхвата на които обясненията на Т. не следва да се ползват с кредит на доверие. В контекста на изложеното за прецизния доказателствен анализ на съдебните инстанции, предпоставил категорични изводи за извършено от В. Т. престъпно деяние по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, несъстоятелни са наведените от упълномощения адвокат на осъдения възражения за доказателствена непълнота, изразила се в отказ за провеждане на повторен разпит на свидетеля И. М. и за допускане на дактилоскопна експертиза на опаковките, в които се е намирал канабисът. Предметът на доказване, очертан в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и авторството, трябва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След инкорпориране и обсъждане на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни заключения по повдигнатото от прокурора обвинение. При формирана убеденост за неговата безспорна доказаност, правно ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за приобщаване на фактически данни по наказателното дело или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно, че част от събраните доказателства са лишени от процесуална стойност. При колебания на съда по отношение на извършването на престъплението и съпричастността на обвиняемия /подсъдим/, при доказателствена непълнота или негодни доказателствени средства, санкционните последици за обвинителната власт се обективират в обявяване на оправдателна присъда. Конкретиката в разглеждания казус очертава доказателствена обезпеченост на тезата на прокурора за осъществено на 19.02.2010г. престъпно деяние по чл.354а от НК и за участие на осъденото лице в него. Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес свидетели; приложените писмени документи; назначената физико-химическа експертиза, несъмнено подкрепят повдигнатото срещу осъдения Т. обвинение. За разкриване на обективната истина в наказателния процес не се налага претендираното от процесуалния представител на В. Т. допълнително изслушване на И. М., чиито показания са снети в съответствие с изискванията на НПК, на 24.11.2010г. пред РС-Сандански и подробно анализирани в атакувания, и влязъл в сила съдебен акт. Липсва необходимост от преодоляване на „пропуски” в доказателствената маса и чрез дактилоскопно изследване на отпечатъци от опаковките, съдържащи инкриминираното наркотично вещество, които след изготвяне на физико-химическата експертиза не са запазени, като видно от писмо с индекс №11/1415 от 06.10.11г. на ЦМУ към Агенция „Митници”, в специализирания склад се съхранява само неизразходваната част от процесната марихуана. При съблюдаване на фактологията, установена чрез приобщените по наказателното дело доказателства, правилно е приложен материалният закон, с произтичащите от това санкционни последици за В. Т.. Инкриминираното поведение на осъдения се субсумира от престъпния състав, визиран в особената правна норма на чл.354а ал.3, пр.2, т.1 от НК. На 19.02.2010 година, в [населено място], той е държал, без надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества – 566 грама марихуана, на обща стойност 3 396 лева, укривайки ги в управлявания от него лек автомобил „Опел Вектра”, при ясно формирани представи за обективните параметри на деянието, съзнание за неговата обществена опасност и желание за осъществяването му, покриващи интелектуалните и волеви характеристики на субективните признаци на инкриминираното престъпление, за което са предложени обстойни съображения от първостепенния и въззивен съд. По справедливост са отмерени и наказанията на В. Т. за извършеното престъпно посегателство - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване, с оглед предходните осъждания на лицето и ГЛОБА в размер на 2000 лева. Мотивиран от изложеното и в пределите на възложените правомощия, настоящият състав не констатира основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, предпоставящи отмяна на атакувания съдебен акт №1033 от 19.03.2012г., по нохд №712/2010г., по реда на възобновяването. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Т. за възобновяване на нохд №712/2010г. на РС - Сандански и на внохд №172/2013г. на Благоевградски ОС, и за отмяна на постановената и влязла в сила присъда №1033 от 19.03.2012 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.