Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 291                                        София, 02  юни 2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – М. Михайлова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 140/2010 г.   Производството е по реда на Глава Тридесет и трета НПК и е образувано по саморъчно изготвено искане на осъдения З. Р. за възобновяване на в н о х д № 1100/2009 година по описа на Варненския окръжен съд. Пред касационния съд осъдения се явява лично и с назначения от ВКС служебен защитник – адвокат Л, която преди даване ход на делото представя допълнение към искането, с което излага доводи в подкрепа на основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 НПК – допуснати нарушения на закона и явна несправедливост на наказанието. По първото основание – нарушение на материалния закон, от страна на защитата се оспорва участието на осъдения в инкриминираното деяние. Всъщност, от съдържанието на допълнението се извеждат и аргументи в подкрепа на основанието по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със задължението на съдилищата по чл. 13 ал. 1 НПК, относно разкриване на обективната истина. Твърди се, че свидетелката по делото – Е. К. , която е била извън страната по време на процеса и поради това е била заличена от списъка на свидетелите, вече няма пречка и може да бъде разпитана. Защитата пледира за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане с указания за призоваване и разпит на посочената свидетелка. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното наказание, поради неговата явна несправедливост. В своята последна дума осъденият изразява личното си отношение към случая, по който е обвинен с думите, че той иска връщане на делото за ново разглеждане, тъй като следва да отговаря като помагач, а не като извършител, както е обвинен и осъден. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване и за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Искането е неоснователно.   Наказателното производство в съдебната му фаза е образувано по обвинителен акт, който съдържа две части – 1. срещу четирима обвиняеми /Румен Г. , Д. А. , З. Р. и И. И. / за престъпление по чл. 196 ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 НК, за това че на 7/8. 09.2006 година в гр. Д. след предварителен сговор по между си, при условията на опасен рецидив и чрез използване на МПС са отнели чужди движими вещи – 14 броя медни шини, на обща стойност 2 448 лева от владението на ТЕЦ „Девен” АД – гр. В., с намерение да го присвоят; и 2. срещу други четирма обвиняеми - Н. Т. , Д. С. , Н. С. и С. С. , за престъпление по чл. 215 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 НК, за вещно укривателство на същите движими вещи. С протоколно определение от 20.10.2008 година, по н о х д № 257/2008 година, Девненския районен съд е одобрил споразумение между прокурора по делото и подсъдимите Р. Г. /за прест. по чл. 196 ал. 1, т. 5 НК/ и Н. Т. , Д. С. , Н. С. и С. С. / за прест. по чл. 215 ал. 1, във вр. с чл 20 ал. 2 НК/ и техните защитници, с което ги признал за виновни и им наложил различни наказания, включително с приложението на чл. 23 НК. След прекратяване на това съдебно производство, делото продължило под същия номер, по общия ред, срещу останалите подсъдими – Д. А. , З. Р. и И. И. , представлявани от един и същи защитник – адвокат В от Варненски АК, упълномощен и от жалбоподателя Р. в деня предхождащ съдебното заседание - 10.12.2008 година. С присъда № 17/31.03.2009 година жалбоподателят З. Р. и Д. А. били признати за виновни по обвинението в престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195 ал. 1, т. 5 и чл. 29 ал. 1, б. „б”НК. Наложено им е наказание – за Р. – четири години лишаване от свобода, за А. – три години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим. Със същата присъда, подсъдимият по делото – И. И. бил признат за невиновен по описаното по-горе обвинение и бил оправдан за престъплението по чл. 196 ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195 ал. 1, т. 5 НК. По жалба на подсъдимите Р. и А. , срещу тази присъда, въззивният съд се произнесъл с атакуваното потвърдително решение. При проверката по делото във връзка с касационното основание – допуснато нарушение на материалния закон, не се установиха посочените в допълнението към искането за възобновяване данни за такова нарушение. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че на 7 срещу 8.09.2006 година, осъденият Р. е бил на мястото на извършване на инкриминираното престъпление. Посоченото касационно основание по чл. 348 ал.1, т. 1 НПК не се подкрепя от данните поделото. Възраженията по този довод, от една страна, се свеждат до твърденията, за неправилно преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че този подсъдим е извършил престъплението. При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че осъденият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2 НК, е законосъобразен. По своята същност възраженията на подсъдимия се свеждат до оспорване на второинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване състава на посоченото престъпление се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели- Р. Г. и С. С. Съдилищата са се позовали при мотивиране на участието на жалбоподателя, на показанията на първия свидетел, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 НПК. Изрично е посочено в мотивите /л. 299 на І инст. и л. 18 от решението на ІІ инст./, че участието на З. Р. се е изразило в пазене на извършителите, което кореспондира със заявената оценка на извършеното от него в последната му дума пред касационния съд. При това положение и твърдението на защитата пред ВКС, че съдилищата са допуснали нарушение на принципите за разкриване на обективната истина като са приели, че е изяснена фактическата обстановка по делото без разпита на св. Е се явява неоснователно. От аргументите в допълнението към искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство става ясно, че чрез разпита на тази свидетелка се цели установяване на алиби за осъдения, че във въпросната вечер той изобщо не е бил на мястото на деянието. От изложеното до тук следва, че вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от въззивния съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че осъденият Р. е участник в цитираното престъпление, като охранител на извършителите, т. е. помагач, при условията на опасен рецидив. Правилно съдилищата са приели правната квалификация на извършеното при наличие на предварителен сговор-тримата осъдени Г. , А. и Р. са си разпределили ролите така, че двама от тях фактически са отнемали от владението на собственика предмета на престъплението, а третия /Радев/ги пазел.   При проверката по делото не се установи наличие и на алтернативно въведеното искане за възобновяване на наказателното производство, поради явна несправедливост на наложеното на Р. наказание. Настоящият състав намира, че определеният размер от съдилищата за наказанието лишаване от свобода е справедлив и в пълно съответствие с целите на наказанието по чл. 36 НК. Поначало, за касационната инстанция правомощието да измени по реда на възобновяването съдебния акт, по въведеното и обсъждано касационно основание, се поражда само при наличие на изискванията за явна несправедливост на наказанието, визирани в чл. 348 ал. 5 НПК – когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. В случая, поради изложеното по - горе и с оглед съображенията на въззивния състав, в частта на решението за индивидуализацията на наказанието, няма правно основание за касационно изменение на обжалваното решение, с което е потвърден размера на наказанието лишаване от свобода за осъдения Р. При проверката по делото се констатира пропуск, / отстраним по реда на чл.306, т. 2 НПК от първоинстанционния съд/ – въззивното решение е постановено на 20.10.2009 година, когато е бил в сила новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /обн. ДВ, бр. 27/2009 година/. Водим от горното и поради липса на основание за възобновяване на наказателното производство по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. Д. Р. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1100/2009 година по описа на Варненския окръжен съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: