Ключови фрази
допустимост на иск * правен интерес * установителен иск за собственост


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 427

гр. София, 12.12.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3593 по описа на Върховния касационен съд за 2013 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. Р. М., против въззивното определение от 14.03.2013 год. по ч. гр. д. № 16585/2012 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 26.11.2012 год. по гр. д. № 21724/2012 год. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на дружеството, сега жалбоподател, срещу Н. С. К., действащ като [фирма], като недопустима.
С определение № 190 от 18.06.2013 год. настоящият състав е допуснал касационното обжалване на въззивното определение при наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права и предпоставките за допустимостта му, като производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, с предмет поставеният въпрос. С оглед приемане на тълкувателното решение, производството следва да бъде възобновено, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят [фирма], чрез пълномощника му адв. Р. М., поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения отрицателен установителен иск против едноличния търговец.
Ответникът по частната жалба Н. С. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], чрез пълномощника му адв. Д. П., в представения писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна, по изложените съображения за процесуална недопустимост на предявения против него иск.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., като взе предвид приетото тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС по обуславящия изхода на делото въпрос за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, намира въззивното определение за неправилно. Съгласно т. 1 от горното ТР правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
В настоящия случай предявеният иск е първоначално заявен под формата на насрещен такъв в производство, образувано по иск на едноличния търговец против дружеството, жалбоподател за преустановяване на действията на последното по препятстване достъпа му до процесната двуетажна масивна сграда в описания имот № 10 в кв. 104 по плана на [населено място], за който заедно с имот пл. № 11 е отреден общ УПИ VІІІ-10,11. Производството по двата иска е разделено и по насрещната искова молба е образувано настоящето производство. Твърденията на ищеца по него са за снабдяване на ответника, едноличен търговец с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за право на собственост върху процесната сграда в имота /за достъп до която е предявен иска на едноличния търговец срещу дружеството/. При това положение между страните е възникнал спор относно правото на собственост върху същата, при твърдението на ищеца, че е собственик на дворното място по покупко-продажба от 2007 год. с всичко построено в него. Както е прието в мотивите на цитираното тълкувателно решение интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ обект. В случая - отричайки претендираното от ответника вещно право при установяване със сила на пресъдено нещо, ищецът ще получи правна защита на своето материално право, засегнато от правния спор между страните, което обосновава правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск. Наличието му се разкрива от твърденията на ищеца [фирма], че е собственик на имота, в който се намира спорната сграда, предмет на констативния нотариален акт в полза на едноличния търговец, чието претендирано от последния право се отрича с предявения от дружеството иск. Касае се за материална легитимация на страните, обосноваваща произнасяне по същество на спора дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от дружеството ищец вещно право, обективирано в нот. акт № 23 от 2011 год.
Като е приел липса на правен интерес от предявения иск, потвърждавайки първоинстанционното определение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени след възобновяване на производството пред настоящата инстанция и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 3593/2013 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
ОТМЕНЯВА въззивното определение № 5149 от 14.03.2013 год. по ч. гр. д. № 16585/2012 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 26.11.2012 год. по гр. д. № 21724/2012 год. на Софийския районен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния Софийски районен съд за продължаване съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.