10 Р Е Ш Е Н И Е № 177 [населено място] 20.01.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1389 / 2013 год. , за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1786 / 13.11.2012 год. по т.д.№ 2767 / 2012 год . на Софийски апелативен съд , търговско отделение, с което е потвърдено решение от 16.02.2012 год. по т.д.№ 2125 / 2010 год. на СГС, ТО, VІ – 10 състав. С последното е потвърдено решение на съда по несъстоятелността , за отказ за утвърждаване на оздравителен план , приет от Събрание на кредиторите на дружеството - касатор от 06.12.2011 год. , по съображения за несъответствие на плана с изискванията на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ / предоставяне гаранции за изпълнението на плана на всеки клас кредитори / и чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ / на несъгласния с одобряването на плана кредитор, какъвто се явява предявилото възражение по реда на чл. 703 ал.5 ТЗ дружество - [фирма] , оздравителният план да предвижда удовлетворяване каквото същият кредитор би получил при разпределение имуществото на длъжника по предвидения от закона ред /. Касаторът счита въззивното решение недопустимо, тъй като хирографарният кредитор [фирма] - е възразил срещу оздравителния план единствено на основание чл.700 ал.1 т.4 ТЗ – липса на гаранции за изпълнението на плана, в който обхват единствено е следвало да се произнесе съда по несъстоятелността .С позоваването на чл.705 ал.1 т.4 ТЗ вр. с чл. 700 ал.3 ТЗ и отказвайки на основание същите утвърждаване на плана , поради липса на пазарна оценка на имуществото на длъжника / един единствен незастроен урегулиран поземлен имот /, непозволяваща установяване каква би била степента му на удовлетворяване по общия ред , според касатора съдът по несъстоятелността е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса и постановил недопустимо решение , което въззивната инстанция е следвало да санкционира с обезсилване . Противопоставя се и втори довод за недопустимост на решението , предвид произнасяне на съда по несъстоятелността по изисквания към съдържанието на плана , съгласно чл.700 ТЗ , съобразими , според касатора , само при преценка относно допускането му , каквато преценка е преклудирана , след като не е санкциониран с недопускане , в производството по чл. 701 ТЗ . В евентуалност касаторът оспорва правилността на въззивното решение , с довод за постановяването му в противоречие с материалния закон - чл.705 ал.1 т.4 вр. с чл.700 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ , тъй като чл. 705 ал.1 ТЗ и в частност т.4 на същия , не предвижда изискване , предпоставящо субсидиарно приложение на чл.700 ал.3 ТЗ, извън това за нуждите на ал.2 на същата разпоредба, а конкретна сделка планът не предвижда. Според касатора , съдът неправилно тълкува и прилага чл.705 ал.1 т.4 ТЗ ,създадена в защита единствено срещу поставянето с оздравителния план на несъгласните кредитори в по-неизгодно положение, спрямо това което биха имали при удовлетворяване в производството по несъстоятелност. В този смисъл, според страната подлежат на просто съпоставяне заложените в оздравителния план параметри на удовлетворяването на несъгласния кредитор, с тези на удовлетворяването му по предвидения в производство по несъстоятелност ред / 60 % спрямо 0 % - тъй като [фирма] е хирографарен кредитор /. В съответствие с чл.705 ал.1 т.4 ТЗ , касаторът счита , че и необходимостта от гаранции за несъгласния с плана кредитор , трябва да се преценява с оглед необходимостта от невлошаване положението му спрямо това при удовлетворяване по общия ред . След като е хирографарен, а имуществото на дружеството е недостатъчно за удовлетворяване дори на обезпечените кредитори, ра гаранции по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ в конкретния случай и за този кредитор , не са необходими.Твърдят се и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с доводи , аналогичен на мотивирането на недопустимост на въззивното решение. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба , като по доводите за недопустимост на въззивното решение противопоставя задължителна съдебна практика / решения по чл. 290 ГПК на ВКС /, в съответствие с която се е произнесъл въззивния съд . По приложението на чл.700 ал.3 вр. с чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ страната намира, че изброяването на действията и сделките в разпоредбата на чл. 700 ал.2 ТЗ , по отношение които чл.700 ал.3 ТЗ намира приложение , не е изчерпателно . В този смисъл , изискването за представяне на оценка на имуществото би било налице не само в случай на разпоредителна сделка с имущество от масата на несъстоятелността , но и на действия по трансформацията му . Оспорва съображенията на касатора, че оценката на имуществото на длъжника е излишна с оглед извършване преценката по чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ ,както и че за последната е от значение качеството на кредитора - обезпечен или хирографарен . В тази връзка ответната страна се позовава и на предявени против обезпечените кредитори искове по чл. 647 т.5 ТЗ , очевидно с предмет учредените в полза на същите ипотеки, с цел отпадане качеството им на привилигировани кредитори и поставянето им в един и същ с ответната страна ред на удовлетворяване по чл. 722 ТЗ . [фирма] оспорва изрично качеството на гаранции на предвидените като такива в плана : 1 / чрез цялото имущество на дружеството в несъстоятелност , каквато отговорност законът по начало, в качеството на правен принцип , предвижда / чл.133 ЗЗД, чл.136 ЗЗД / ; 2 / чрез сключването на трета по ред ипотека върху единствения имот на длъжника , в обезпечаване на нов банков кредит - предвид липсата на каквито и да е доказателства за сключване договор за банков кредит или поне предприети преговори за това и изобщо – предвид влизане в действие на тази гаранция не с оглед изпълнението на плана, а в случай на неизпълнението му ; 3 / допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала - предвид липсата на подобно волеизявление, изходящо от същия – [фирма] . В отговора , идентично на заявеното и с отговора на въззивната жалба на [фирма] , [фирма] твърди неспазване императивното изискване на чл. 705 ал.1 т.1 вр. с чл. 703 ал.4 ТЗ - оздравителният план да е приет от всеки отделен клас кредитори с обикновено мнозинство , тъй като в класа на необезпечените кредитори [фирма] , гласувало против плана , притежава 55, 736 % от вземанията . С определение № 496 / 04.06.2013 год. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос : Задължително ли е предоставянето на гаранции и за хирографарните кредитори и какъв е вложеният от законодателя смисъл в понятието „ гаранции „ по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ - обезпечения на вземанията на кредиторите или друг тип гаранции за изпълнението на плана ? Върховен касационен съд , първо търговско отделение , след преценка на данните по делото и заявените касационни основания , в съответствие с правомощията си по чл. 290 ал.2 ГПК , приема следното: С атакуваното въззивно решение е потвърден отказ за утвърждаване на предложен от длъжника - [фирма] - оздравителен план , гласуван на Събрание на кредиторите от 06.12.2011 год. , като хирографарният кредитор [фирма] е гласувал единствен „ против „ и депозирал възражение срещу утвърждаването на плана, по реда на чл.703 ал.5 ТЗ , на основание чл.700 ал.1 т.4, т.5 и т.6 ТЗ , поради непредоставени му като хирографарен кредитор гаранции във връзка с изпълнението на плана, но също поради непредвидени в плана реални и надлежно обосновани „управленски, организационни, правни, финансови , технически и др. действия за осъществяването на плана” / т.5 / , както и непосочена информация относно влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на несъстоятелния длъжник . Съдът по несъстоятелността е отказал утвърждаване на плана предвид липсата на доказателства за спазване условието на чл. 705 ал. 1 т.4 ТЗ - на несъгласния с плана кредитор планът да осигурява плащане , каквото същият би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред . За последното съдът е счел необходимо представянето на пазарна оценка на единствения притежаван от дружеството длъжник актив - недвижим имот, предвиден за застрояване, което застрояване и разпродажбата на „ груб строеж „ на бъдещите построени обекти , е средството за оздравяване , респ. за удовлетворяване на кредиторите , предложено с плана . Въззивният съд е потвърдил решението на съда по несъстоятелността по жалбата на [фирма] , на основание чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ , като е разгледал и визирания във възражението на [фирма],но неразгледан от съда по несъстоятелността , подновен от кредитора като възражение срещу въззивната жалба на длъжника , недостатък на плана - по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, приемайки го за основателно. В обосноваване изводите си е приел, че обезпечаване изпълнението с общото имущество на длъжника не съставлява валидна гаранция по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ , че учредимата трета по ред ипотека върху единствения недвижим имот на дружеството, в полза на хирографарните кредитори , е предпоставена от условие – бъдещо несигурно събитие - предходно сключване на договор за банков кредит и че предвидената в едногодишен срок от утвърждаването на плана допълнителна парична вноска на едноличния собственик на капитала не съставлява гаранция по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ , а води единствено до увеличение на капитала . Въззивният съд е разгледал и съобразеното от СГС възражение - на основание чл.705 ал.1 т.4 ТЗ , възприемайки мотивите за необходимост от пазарна оценка на имуществото на длъжника, за обосноваване извод в съответствие с условието на чл.705 ал.1 т.4 ТЗ . В този смисъл , въззивният съд не е мотивирал извод за задължително приложение към оздравителния план на пазарна оценка на имуществото от масата на несъстоятелността, на основание чл. 700 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ , а необходимост от такава оценка в конкретната хипотеза - за проверка спазено ли е условието на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ , за гласувалият против плана хирографарен кредитор планът да предвижда плащане, каквото би получил и при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред . Оздравителният план предвижда 70 % удовлетворяване на главниците , дължими на обезпечените кредитори и 60 % удовлетворяване на главниците на необезпечените кредитори , при пълно опрощаване на дължими , както на обезпечените, така и на необезпечените кредитори , лихви . Предвижда две годишно разсрочване на плащанията / гратисен период / и последващ едногодишен срок на дължими на вноски плащания , съгласно погасителен план за всеки отделен кредитор , при еднакви условия . За извършване преценката по чл.705 ал.1 т.4 ТЗ планът изхожда от прогнозна продажна цена на единствения недвижим имот на дружеството / предвид срив на пазара за недвижими имоти / - не повече от 1 / 3 от балансовата му стойност , предпоставяща едва 30 % удовлетворяване на обезпечените кредитори и 0 % - за необезпечените. Доколкото не са приложени доказателства в обосноваване на тази прогнозна продажна цена / в оздравителния план се твърди липса на пазарни аналози , с оглед липса на търсене на имоти с идентична характеристика / , въззивният съд е приел недоказано изискването на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ. Оздравяването се предвижда чрез застрояване и продажба на застроените в недвижимия имот на дружеството обекти - „ Вистапарк„, като за целта се предвижда осигуряване допълнително финансиране за застрояване на недвижимия имот, вкл. с нов кредит , за който да бъде учредена втора по ред ипотека върху имота , продажби на обектите на зелено , с прогнозна цена от 750 евро / кв.м. , приложима към прогнозна застроявана площ от над 6 500 кв.м. . Предложена е , равнозначно необоснована с конкретни доказателства, стойност на разходи по строителството / следва да се съобрази и изрично указаната нужда от допълнително проектиране /. В раздела „ Гаранции „, , като такива са предвидени цялото имущество на длъжника , с оглед ликвидационната му стойност / непосочена / , както и извършването на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала, в едногодишен срок от утвърждаването на плана . Предвижда се , че тази допълнителна парична вноска ще благоприятства отпускането на банков кредит , с учредяване втора по ред ипотека върху недвижимия имот . Планът предвижда и учредяване на трета по ред ипотека , след сключването на договора за банков кредит , в полза на необезпечените кредитори . По поставения правен въпрос : Междувременно с решение № 83 / 27.11.2013 год. по т.д.№ 940 / 2012 год. на настоящия състав на ВКС, І т.о. , макар в отговор на друг правен въпрос, бе даден отговор и на въпроса за съдържанието на предвижданите в чл. 700 ал. 1 т.4 ТЗ гаранции , като настоящото решение не възпроизвежда мотивите , а синтезирано отговора , в следния смисъл : Гаранциите , по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ , са тези предвидени с оздравителния план действия и сделки , пряко или непряко обезпечаващи удовлетворяването на кредиторите, като главна цел на оздравителното производство . Пряко осигуряващи удовлетворяването са обичайните обезпечителни мерки / реални и лични обезпечения / - залог, ипотека, поръчителство, възбрана, залог. Следва ,обаче, да се сподели доводът, че качество на гаранция би имало и средство, без пряко удовлетворяващ кредитора , въз основа на същата, ефект,но косвено гарантиращо удовлетворяването / напр. гарантиране конкретно уреден в плана начин на удовлетворяване на кредитори - чрез събиране вземания от длъжници на несъстоятелното дружество, гарантирано само по себе си с предприемане на принудително изпълнение върху предварително обезпечени или възбранени / запорирани , конкретни техни имущества и пр./. Именно в отлика от останалите действия и сделки по осъществяването на оздравителния план , съгласно чл. 700 ал.1 т.5 и чл. 700 ал.2 ТЗ , тези гаранции са относими само и единствено към защита удовлетворяването на кредиторите ,без да се изчерпват с обезпечителни мерки , в тесния смисъл на думата , т.е. могат да са и гаранции по отношение предвидените в оздравителния план конкретни стъпки за кумулиране на средства , в удовлетворяване на кредиторите . Допустим, според настоящия състав , е изричен отказ от гаранции . По отношение нуждата от гаранции за хирографарните кредитори : Няма законово основание качеството „ необезпеченост „ на вземането да изключва изобщо приложението на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ по отношение хирографарните кредитори . Тъй като гаранциите са насочени в осигуряване основната цел на оздравителното производство - удовлетворяването на кредиторите , при предоставянето на по-благоприятни или поне същите условия на това удовлетворяване, спрямо удовлетворяването при разпределение имуществото по общия ред , следва да се направи следното логично разграничение : Ако според предвижданията , съгласно чл. 700 ал.1 т. 3 ТЗ , хирографарните кредитори не биха били изобщо удовлетворими при разпределение на имуществото по предвидения в закона ред , за сметка на предвидено в някаква или пълна степен удовлетворяване по оздравителния план , с оглед преобразуващото действие на плана , в случай на възобновяване производството по несъстоятелност, разумно е да се приеме , че не се дължат задължително гаранции в обезпечаване вземанията им , в тесния смисъл на думата - както в пълния им, така и в предвидения в оздравителния план размер , доколкото тези гаранции влизат в действие при неизпълнение на плана и непредвиждането им не би поставило същите кредитори в по-лошо от положението , което биха имали при неутвърждаване на оздравителен план . Няма основание , обаче, да се отрече нуждата от гаранции в широк смисъл на думата - обезпечаващи способите за кумулиране на средства, в удовлетворяване на хирографарните кредитори, до размера на удовлетворяването им, залегнал в оздравителния план , тъй като тези гаранции се включват в действие именно при изпълнение на плана . В съответствие с така дадените отговори ,по основателността на касационната жалба настоящият състав намира следното : Несъстоятелни са възраженията за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне на въззивния съд и по отношение недостатъци на оздравителния план, непредявени с възражението по чл. 704 ал.3 ТЗ , както и изобщо по съдържанието на плана , съгласно изискванията на чл. 700 ал.1 ТЗ , а не само по тези в чл.705 ТЗ . В производството по чл.707а ТЗ съдът служебно дължи проверка както за изпълнение условията на чл.705 ал.1 ТЗ , така и за императивните изисквания към съдържанието на плана , съгласно чл.704 ал.1 вр. с чл.700 ал.1 ТЗ , като не е обвързан от възраженията на кредиторите по материалните предпоставки по чл.700 ал.1 ТЗ , релевирани по реда на чл.703 ал. 5 ТЗ, освен ако са били вече обект на инстанционен контрол , упражнен по повод обжалване определение по чл.701 ТЗ , за недопускане плана до разглеждане от събранието на кредиторите, какъвто не е настоящия случай . / В този смисъл реш. № 84 от 19.02.2004 год. по гр.д.№ 860 / 2003 год. на ВКС , І т.о. , реш. 158 / 30.11.2012 год. по т.д.№ 42 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. на ВКС /. За да се произнесе по въведения от необезпечения кредитор [фирма] недостатък на плана – липса на каквито и да било гаранции по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ – въззивният съд не е изхождал от качеството „необезпечен” кредитор ,а от съдържанието на предоставените гаранции . Както се посочи по-горе , в отговора на правния въпрос, за хирографарния кредитор нужда от гаранции в тесен смисъл / лични и реални обезпечения на вземането му / не са необходими / поради което не подлежи на коментар предвидената като гаранция трета по ред ипотека върху единствения имот на дружеството /, но не и гаранции в широк смисъл .Точно като непокриващи изискването за създаващи достатъчна сигурност за кумулирането на средства , в удовлетворяване на кредиторите, чрез обезпечаване предвидените в оздравителния план способи за това, въззивният съд е отрекъл и качеството на предвидените в плана такива гаранции . Правилни са съображенията му, че общото имущество на дружеството в несъстоятелност по начало служи за обезпечение на кредиторите и не съставлява самостоятелна гаранция по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ . Допълнителната парична вноска , според настоящия състав заложена със смисъла на такава по чл.134 ТЗ , т.е. не служеща за увеличение на капитала, но дори и тогава , не съставлява надлежна гаранция, доколкото поемане задължение за такава не изхожда от едноличния собственик на капитала на дружеството в несъстоятелност , а внасянето й не е обосновано в обслужване конкретни действия по плана , освен за отпускане на нов банков кредит , ведно с втора по ред ипотека върху единствения недвижим имот на дружеството . Паричната вноска / парична сума сама по себе си / не е надлежен обект на обезпечение на задължение за банков кредит в различен, по-голям размер , какъвто очевидно е нужен на оздравителното производство . Изобщо неясна е логиката на плана, по какъв начин тази вноска би улеснила сключването на банковия кредит, както и при неяснотата на параметрите на последния, в който смисъл надлежна гаранция би бил вече сключен под отлагателно условие – влизане в сила на оздравителния план – договор за банков кредит , защо сключването му, обезпечимо и с втора по ред ипотека / действително спорна , като постижима с банковата институция , уговорка / благоприятства , а не затормозва изпълнението на плана . Същите съображения касаят и втората „обещана” допълнителна парична вноска от 100 000 лева . По начало / съображения в преждепосоченото решение по т.д. № 940 / 2012 год. на ВКС , І т.о. / надлежна гаранция ипотеката би съставлявала ако вече е учредена, макар под отлагателно условие – влизане в сила на оздравителния план , при това върху имущество на трето лице , вкл. едноличния собственик на капитала . Следователно,изхождайки от обективното качество на необезпечен кредитор на [фирма] и в съответствие с отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, само на това основание - недостатък на оздравителния план , по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ – въззивното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено . По отказа за утвърждаване на плана, основан на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ : С оглед възприетото , в цитираната съдебна практика , служебно задължение на съда да следи за спазване материалноправните и процесуалноправни предпоставки за утвърждаване на плана , за нуждите на действително възможна преценка за тяхното наличие / в частност на степента на удовлетворяване , съгласно чл. 700 ал. 1 т.3, във връзка с произнасяне по чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ , по отношение изразилия несъгласие кредитор / са необходими обективни критерии от които съдът по несъстоятелността да изхожда , освен при изрично признание на всички кредитори за верността на заложеното в плана . Такъв критерий безспорно е пазарната оценка на имуществото, каквато в случая липсва .Вярно е , че законът изрично я предвижда в самостоятелни хипотези / чл. 700 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ / , което не е основание за отричането й ,като необходим критерий за преценка условията по чл. 700 ал.1 т.3 вр. с чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ . Вероятно предвидената в чл. 688 т.8 ТЗ оценка , макар за нуждите на осребряването и удовлетворяването по общия ред , би могла да обслужва и преценката на оздравителния план , ако не би бил налице изключително кратък и практически непозволяващ приемането й , до изтичане този по чл. 698 ТЗ, срок. В., необходимостта от наличие на такава пазарна оценка за преценка адекватността на оздравителния план , извън тясната хипотеза на чл. 700 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ , е вече коментирана в решение на ВКС / реш. 807 от 16.12.2005 год. по т.д.№ 512 / 2005 год. на І т.о. на ВКС / . При липсата на обстоятелства , от които да би заключил за верността на заложеното , в съответствие с изискването на чл. 700 ал.1 т.3 ТЗ , правилен е изводът на въззивния съд за необходимостта от пазарна оценка на единственото недвижимо имущество на длъжника . Несъответствието на плана с императивното изискване на чл. 705 ал.1 т.1 вр. с чл. 703 ал.4 ТЗ е въведено от ответната страна едва с касационната жалба, поради което и не следва да бъде обсъждано в настоящото производство . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1786 / 13.11.2012 год. по т.д.№ 2767 / 2012 год . на Софийски апелативен съд , търговско отделение. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :