Р Е Ш Е Н И Е № 155 Гр. София, 21.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 230/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №213/15.09.14 г.,постановена от Софийски градски съд /СГС/, НО, 35 състав по Н.О.Х.Д.2586/14 г., подсъдимият Г. З. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.3, пр.посл.,б.Б вр.ал.1,б.В вр. чл.342, ал.1 НК и вр.чл.54 вр.чл.58 А НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години. На основание чл.343 Г вр.чл.343 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. Тази присъда е потвърдена с решение № 441/11.12.14 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.1056/14 г. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува чрез своя процесуален представител, с обосноваване на касационните основания по чл.348,ал.1,т.2 и 3 НПК. Иска се изменение на решението, като наказанието се наложи при условията на чл.55 НК или се намали до две години лишаване от свобода. Иска се и значително намаляване на наказанието лишаване от право. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият се явява и поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Същото прави и неговият защитник, като уточнява претенцията като такава за явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на ВКП моли решението да бъде оставено в сила. Същото е становището на повереника на частните обвинители. Последните, редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: На първо място тази инстанция следва да се занимае с основанията, въздигнати пред нея по жалбата, на които тя дължи отговор. Макар и да се твърди допускане на съществени нарушения на процесуалните правила-касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК- същината на голямата част от възраженията установява,че същите са свързани с явна несправедливост на наложеното наказание-касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Казаното е така, тъй като съществото на оплакването за процедурни недъзи касае преценката на съда по смекчаващите и отегчаващи несъставомерни елементи, оценими при индивидуализиране на наказанието. А това се вмества в разписанията, заложени в разпоредбата на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Точно в този смисъл е и направеното от защитата изявление в съдебно заседание пред ВКС. По-нататък, централно оплакване е свързано и с необходимостта да се приложи нормата на чл.55 НК, което не е сторено от решаващите съдилища. Само по себе си това е възражение за нарушение на материалния закон-касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, защото е относимо към неправилно приложение на прогласените в НК правила за налагане на наказанието. Едва когато в рамките на законосъобразно приложената материалноправна разпоредба по определяне на наказанието се претендира неговото дължимо отмерване, може да се изведе явна несправедливост на наложеното наказание. В настоящия случай липсва оплакване за присъствие на касационното основание по чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, но доколкото същината на изложените позиции е свързана все с наложеното наказание, ВКС ще се занимае и с възражението за неприлагане от страна на решаващите инстанции на текста на чл.55 НК. Всъщност, такова е било и основното възражение, обсъждано от въззивната инстанция, разисквано и поради процедурата, в която е протекло първо-инстанционното производство- по реда на чл.371,т.2 и сл. НПК. В тази връзка са възпроизведени приетите от СГС отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, които са оказали влияние при индивидуализиране на наказанието и основателно е намерено, че липсват многобройни облекчаващи фактори, а и/или изключителен такъв, предопределящи приложението на чл.55 НК. По принцип специфичните особености на конкретното престъпно деяние дават възможност за преценка в светлината на присъствие на несъставомерните субективни елементи, ценими с оглед дължимото наказание. Точно в такъв смисъл са обмисляни процесната пътна обстановка и интензивността на движението, с които деецът е следвало да се съобрази. Категорично е нужно да се изрази несъгласие с тезата, че липсата на дневна светлина допълнително е затруднила И. за своевременно възприемане на пешеходеца, което следва да се цени като смекчаващо, а не като отегчаващо обстоятелство. И това е така, тъй като става дума за конкретно условие на видимост, което е обезателен фактор, съобразяван от водача в рамките на генералното му задължение да следи за пътни опасности и да определя скоростта на движение на автомобила в тази връзка. По-нататък, твърди се, че съдилищата по фактите не са взели предвид, че касаторът е оказал помощ на пострадалия и не са отчели такъв фактор при индивидуализиране на наказанието. Първо, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, такива факти не са излагани и не може да се възприеме становището на защитата в обратната насока. А поради процедурата на съкратено съдебно следствие в нейния втори вариант, подобно поведение на дееца не е изследвано пред съда. Второ, САС сам е преценил, съгласявайки се със СГС, и то правилно, че в кориците на досъдебното производство липсват ярки доказателства, които да могат да бъдат осмисляни на плоскостта на отправеното възражение. В крайна сметка, съпоставяйки приетите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при условията на чл.54 А НК СГС законосъобразно е наложил наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано по силата на разпоредбата на чл.58 А НК на три години, а САС е възприел неговите съображения. Именно облекчаващите отговорността фактори са дали възможност наказанието да се наложи при техен съществен превес при предвидени в материалноправната норма на чл.343,ал.3,б.Б,пр.1 НК параметри- лишаване от свобода от три до десет години. Обстоятелството, че макар и пенсионер, подсъдимият работи в обществена полза, не е от характер да бъде допълнително отчетено, извън неговото разискване по повод прилагане нормата на чл.66 НК. Липсва основание да се приеме,че така наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1, т.3 НПК и не би изпълнило заложените в разпоредбата на чл.36 НК цели. Вярно е обаче изложеното в касационната жалба за неприсъствие на коментар /има само отбелязване/ от страна на въззивния съд по отношение на кумулативно наложеното наказание- лишаване от право на управление на МПС за срок от пет години. Това е вторият важен въпрос, поставен от защитата и пред ВКС, и пред контролирания съд. Макар и да няма пространна аргументация в цитирания аспект на второстепенния състав, върховната съдебна инстанция по наказателни дела приема,че не се касае за липса на мотиви, което да означава решението да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на САС в тази част, поради наличие на абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Изказът на САС навежда на извод за възприемане на позицията на долустепенния за него съд в тази насока. СГС от своя страна е намерил за нужно да отбележи, че лишаването на И. от право да управлява МПС за по-продължителен срок от пет години би могло да гарантира предотвратяване на ново противоправно поведение на дееца. Този извод действително се намира в известно несходство с възприетото малко по-рано от самия СГС, както и се твърди в касационната жалба, за безупречното досие на касатора като водач. Ето защо настоящата инстанция намира, че наложеното на основание чл.343 Г наказание на И. е отмерено в нарушение на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК и следва да бъде намалено до възможния минимум от три години, каквото е определеното като времетраене лишаване от свобода. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.3 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 441/11.12.14 г., постановено от АС-София, НО, 1 състав по В.Н.Д.1056/14 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 213/15.09.14 г., постановена от Софийски градски съд, НО, 35 състав по Н.Д.2586/14 г. по отношение на наложеното на основание чл.343 Г вр.чл.343 НК наказание лишаване от право на управление на МПС, както следва: НАМАЛЯВА наложеното на Г. З. И. на основание чл.343 Г вр.чл.343 НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години на три години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/