4 Р Е Ш Е Н И Е № 60052 [населено място] 12.08. 2021год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря:А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2364/20г. Производството е по чл.47, ал.2 ЗМТА, образувано по иск на „Родекс инвест“ЕООД, [населено място] за прогласяване нищожност на постановеното от Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България решение № 2020-02-04-029-2019 от 03.04.2020г. по в.арб.д. №029/19г. по описа на същия съд. Ищецът „Родекс инвест“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. И.Д. поддържа доводи за нищожност на решението на арбитражния съд, на основание чл.47,ал.2 ЗМТА вр. чл. 19,ал.1 ГПК. Този довод е подкрепен с подробни съображения за това, че спорът е бил неарбитрируем, поради качеството „потребител“ по смисъла на пар.13,т.1 ДР ЗЗП, на другата страна по договора, сключен на 02.12.2015г. и на допълнителното споразумение към него, тъй като същите попадат в обхвата на договорите между доставчик на услуга – дружеството ищец и потребител- С. Н. / ответник по иска/. Ответникът –С. Н. Н., чрез пълномощника си- адв. В.Н., намира иска за недопустим,поради това, че иницииралият производството по чл.47 ЗМТА е търговецът, предявил иска пред арбитражния съд, като същият няма качество „потребител“, а изключението в чл.19,ал.1 ГПК е предвидено само в защита на потребителите, не на търговците. Освен това, именно ответникът, за който противната страна твърди, че е потребител, е признал спора за арбитрируем. Изложени са и доводи по неоснователност на иска. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА,същата е допустима, съобразно нормата на чл.47, ал.2 ГПК, тъй като независимо кой инициира производството, решението по неарбитрируем спор е указано в тази норма като нищожно, като нищожността се извежда от обективен факт- в случая поддържаното относно това, че е постановен акт на арбитражен съд, по който претендираното право произтича от потребителски договор. По същество иска е неоснователен. Чл. 47, ал.2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр.8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. В производството по уредения по този начин иск, в случая следва да бъдат установени фактите относими към фактически състав, обосноваващ неарбитрируемост на спора съгласно чл.19,ал.1 ГПК, по който е постановено атакуваното решение на арбитражен съд. Чл.19, ал.1 ГПК, с изменението си с ДВ бр.8/17г., включва в предметния си обхват и споровете, по които една от страните има качеството „ потребител“ съгласно пар.13,ал.1 ДР ЗЗП. Това разрешение законодателно е залегнало и в изменената разпоредба на чл.4,ал.3 ЗЗП, която установява, че арбитражна клауза, предвидена по договор, сключен между търговец и потребител е недействителна. СЕС, в своята практика по приложението на Директива 93/13/ЕО на Съвета, възприема еднозначно разбирането, че качеството „потребител“ трябва да бъде определено, с оглед положението на лицето в конкретен договор, като се вземе предвид естеството и целта на договора. Или, съдът, включително и чрез тълкуване на договорените клаузи, е задължен да определи при спор дали едно физическо лице по договор има такова качество, за да приеме самият договор за потребителски. С пар.13,ал.1 ДР ЗЗП / транспониран от чл.2б.“б“от Директива 93/13/ЕО на Съвета/ законово се дефинира понятието „ потребител“ а именно – всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същият параграф дава и легална дефиниция на понятието „стока“- с т.13 е определена стоката като вещ - продукт на трудова дейност, предназначен за потребление, а „услугата“ според т.14, като всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение. В случая, предмет на арбитражното производство е спор, породен от неизпълнение на предварителен договор за продажба на вещно право на строеж и за извършване на строителна услуга от 02.12.2015г., както и допълнително споразумение към него от 07.01.2016г. С оглед очертаната дефинитивност на приложимите към случая правни норми се налага извод, че процесният договор не е потребителски. Този извод произтича от поетите насрещни задължения на страните, определящи предмета и целта на договора. За да изведе неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на сумата 18265 лв. - остатък от стойността на дължимо възнаграждение, определено в допълнителното споразумение от 07.01.2016г., “Родекс инвест“ ЕООД/ в исковата си молба пред арбитражния съд/ се е позовал на сключения на 02.12.2015г. между страните предварителен договор / към който е и допълнителното споразумение/, като източник на задължението. Този предварителен договор е инкорпорирал и арбитражното споразумение между страните. Насрещните задължения, очертаващи предмета на сключения предварителен договор и допълнително споразумение са определени от страните като- придобиване на вещно право върху недвижим имот, право на собственост върху идеални части от дворното място, съответстващи на имота и цената на строителните дейности, срещу заплащането на стойността им с обща вноска, в която те не са разграничени. Нещо повече, чл.2 от предварителния договор ги включва изрично в обща стойност, като указва, че продажната цена за имота, предмет на договора се формира както от стойността на вещното право, така и от цената на строителните дейности. В чл.18 от предварителния договор изрично е посочено, че собствеността върху имота се прехвърля след заплащане и на последната така формирана вноска. Същата уговорка е вписана като отлагателно условие и в нотариалният акт, обективиращ продажбата на вещни права върху земята. Или, предмет на договорните отношения между страните / обективирани в цитираният предварителен договор, споразумение към него и нот. акт/ и тяхна крайна цел е придобиване вещно право върху недвижим имот. Недвижимият имот, съобразно дадените легално определения на стока и услуга/ т.13, и т. 14 на пар. 13 ДР ЗЗП/ не попада в тези категории, за да се приеме, че ответникът С. Н. е „потребител“, а сключените договори - съответно потребителски.Или, физическото лице по предварителния договор и споразумението не е „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Доколкото, предявеният пред арбитражния съд иск не е нито петиторен, нито посесорен / т.е. няма за предмет защита на вещни права/, а предявените пред арбитража искове са за изпълнение на облигаторни задължения / за заплащане на СМР/ и страните са се съгласили да разрешават споровете си по този предварителен договор и споразуменията към него чрез арбитраж, то следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен, тъй като твърдението, че попада в изключенията по чл.19, ал.1 ГПК не се установява. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от „Родекс инвест“ЕООД, [населено място] против С. Н. Н. иск за прогласяване нищожност на основание чл.47,ал.2 ЗМТА на постановеното от Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България решение № 2020-02-04-029-2019 от 03.04.2020г. по в.арб.д. №029/19г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: