Р Е Ш Е Н И Е № 50018 Гр. София, 18.07.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на 22.02.2023 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ИВАНКА АНГЕЛОВА При участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА Като изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА търг. дело № 2255/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Нарцис И. Т., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 10433 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав. С него, след отмяна на решение № 5 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 63/2019 г. по описа на ОС – Враца, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за обезщетяване на вторично проявили се неимуществени вреди /ексцес/ от посттравматична деформация - „халус валгус“ и извършена операция на 16.01.2019 г. /в решението погрешно е посочена датата 18.01.2016 г./, чрез заплащане на сумата от 30 000 лв. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изводът на въззивния съд, послужил за отхвърляне на исковата претенция, че в случая не е налице ексцес, доколкото последващата операция е била предвидена от СМЕ, изготвена по първоначално заведеното гр. д. № 13416/2014 г. по описа на СГС, съответно процесните неимуществени вреди са били съобразени при определяне на вече присъденото на ищеца обезщетение; както че това било видно от достатъчно завишения размер на обезщетението, покриващ настъпването на тези бъдещи вреди. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да бъде уважен в претендирания размер. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че въззивното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, в съответствие с чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да достигне до обжалвания краен резултат по делото, съставът на въззивния съд е приел, че не е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника за допълнителното влошаване на здравословното състояние на ищеца, след претърпяното ПТП на 29.10.2012 г. Съдът е намерил, че ищецът действително е страдал от халус валгус, което е наложило оперативно лечение, че във връзка с него е претърпял болки и страдания, но не и че същите съставляват ексцес. Посочил е, че тези вреди са били предвидими и очаквани, те са били прогнозирани от СМЕ при предходното исково производство и са били съобразени при определеното обезщетение на ищеца с решение № 5379/27.06.2016 г. по гр. д. № 13416/2014 г. на СГС. Съдът е цитирал ППВС № 4 от 30.10.1975 г., според което ново обезщетение не се дължи, когато при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Заключил е, че в случая настъпилото усложнение е било както предвидимо, така и предвидено при определяне на обезщетението, тъй като неговият размер е бил достатъчно завишен, включително и поради евентуалното настъпване на тези бъдещи вреди. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, по какви критерии се извършва преценката за наличие на ексцес след предходно съдебно решение за обезщетяване на неимуществени вреди. Отговорът на този въпрос произтича от задължителните постановки на т.10 от ППВС № 4/1975 г. Според тях, принципът за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) води до извода, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. С оглед горното, за да се прецени дали нововъзникналите неимуществени вреди са били предвидени и съобразени от съда при постановяване на предходното съдебно решение следва да се направи съпоставка между доказаните обстоятелства, представляващи основание на иска, и мотивите на съдебния акт относно обема на понесените неимуществени вреди, за които е присъдено обезщетението. Искът може да се приеме за неоснователен само при наличие на идентичност между нововъзникналите вреди и тези, които са признати за подлежащи на обезщетяване с влязлото в сила решение. Принципната възможност в бъдеще да настъпят допълнителни вредоносни последици, дори да е установена в първия исков процес, сама по себе си не е достатъчна, за да се отрече правото на обезщетение в хипотеза на ексцес. Необходимо е именно конкретно проявилите се впоследствие вреди да са били съобразени от съда при определяне на първоначалното обезщетение и да са обосновали неговия размер. При така дадения отговор на значимия за спора правен въпрос, обжалваното решение се явява частично неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Решаващите изводи на въззивния съд не съответстват на данните по делото и на задължителните указания на ППВС № 4/1975 г. При формирането им не е извършена адекватна оценка за обема на първоначално обезщетените вреди, а констатацията, че претендираните такива са включени в присъденото обезщетение, видно от неговия завишен размер, е направена при несъобразяване с предметния обхват на силата на пресъдено нещо на решението и в нарушение на правилата на формалната логика. От влязлото в сила решение по гр. д. № 13416/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, 1 ГО, 13 състав, постановено на 27.06.2016 г., е видно, че при определяне размера на обезщетението за претърпените в резултат на ПТП от 29.10.2012 г. неимуществени вреди (с оглед получените от ищеца множество счупвания и изкълчвания на ляв долен крайник с проведено неколкократно болнично и оперативно лечение и дълъг възстановителен период) съдът е съобразил състоянието на пострадалия към момента на постановяване на решението, а в перспектива – единствено това, че наличието на малки остатъчни деформации предразполага към появата на начални артрозни изменения. В решението не е обсъждана диагнозата „халус валгус“, нито съответното й лечение. От заключенията по проведените в настоящото производство СМЕ се установява, че при ищеца е настъпило посттравматично усложнение на счупените кости на ходилото, последица от първоначалното увреждане, а именно – халус валгус. Това новопридобито заболяване се е развивало в неблагоприятна посока в продължение на няколко години след инцидента и е довело до извършването на 16.01.2019 г. на оперативна намеса – остеотомия на 1-ва метатарзална кост с наместване и вътрешна фиксация с остеосинтезна К-игла, преди която е била констатирана деформация на лявото стъпало със зачервяване и болка в областта на първа проходилна-фалангеална става и затруднена походка с накуцване наляво. Проведеното оперативно лечение е било необходимо за подобряване на основната функция на крайника, а също адекватно и правилно изпълнено, като обичайният възстановителен процес след операцията трае около 3 месеца. Съпоставката между обезщетените вреди съобразно влязлото в сила решение и така установеното в настоящото исково производство води до недвусмислен извод, че обезщетението, присъдено по гр. д. № 13416/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, 1 ГО, 13 състав, не обхваща конкретното влошаване на състоянието на ищеца, а още по-малко включва в себе си новонастъпилия факт на извършената през 2019 г. оперативна интервенция, в резултат на която ищецът е претърпял нови болки, страдания, неудобства и ограничения в бита си. Съгласно трайната практика на ВКС (вж. решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г. на І т. о.) на обезщетяване подлежат и всички последващи вреди, които не могат да се квалифицират като влошаване на здравословното състояние, но са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение – например такива, търпяни вследствие на проведено лечение за подобряване и възстановяване на състоянието на пострадалия. Предвид изложеното, предявеният иск е доказан по основание. По отношение на размера му, като съобрази правилото на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата относно възрастта на пострадалия, възстановителния следоперативен период, това, че лечението е било успешно, както и обществено-икономическата конюнктура към момента, когато са се проявили нововъзникналите неимуществени вреди, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 25 000 лв. Следователно, въззивното решение в посочената част следва да бъде касирано (вкл. и в частта относно разноските – съразмерно) и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на иска, ведно със законната лихва, претендирана от момента на предявяването му – 20.03.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер на обезщетението решението следва да бъде оставено в сила. С оглед окончателния изход от спора, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за касационното производство, възлизаща на 530 лв., както и дължимата за първа инстанция държавна такса от 1 000 лв. и разноски от 160 лв., от заплащането на които ищецът е бил освободен. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 10433 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение № 5 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 63/2019 г. по описа на ОС – Враца е отхвърлен предявеният от Нарцис И. Т. срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за обезщетяване на вторично проявили се неимуществени вреди /ексцес/ от посттравматична деформация - „халус валгус“ и извършена операция на 16.01.2019 г. за сумата от 25 000 лв., както и в частта относно присъдените разноски за разликата над 100 лв. – държавна такса и над 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Нарцис И. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв. - обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди /ексцес/ от посттравматична деформация - „халус валгус“ и извършена операция на 16.01.2019 г., представляващи последица от увреждането, причинено на Нарцис И. Т. при ПТП на 29.10.2012 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019 г. до окончателното й плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10433 от 23.06.2021 г. по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ. ОСЪЖДА ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата 1 690 лв. – дължими такси и разноски за инстанционното разглеждане на делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: