6 Р Е Ш Е Н И Е № С., 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1605/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 692 от 27.04.2012 г. по т. д. № 4025/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-10 състав решение № 1086 от 30.11.2010 г. по т. д. № 347/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено несъществуването на вземане по запис на заповед от 10.04.2007 г. за сумата 100 000 лв., за която, по реда на чл. 237, б. „е” ГПК (отм.), е издаден изпълнителен лист от 11.02.2008 г. по ч. гр. д. № 2556/2008 г. на СРС, 76 състав. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства, като твърди, че същите създават достатъчна индиция за връзката между процесния запис на заповед и съществуващите между страните каузални отношения по повод доставката на бетон. Според касатора, решаващият състав не е съобразил задължителната практика на ВКС, че предмет на доказване в производството по чл. 254 ГПК (отм.) е несъществуване на самото изпълняемо право, а не несъществуване на изпълнителното основание, като е допуснал съществено процесуално нарушение относно доказателствената тежест на страните за установяване причината, поради която е издаден записът на заповед. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 493 от 30.07.2014 г. по настоящото дело по въпросите, касаещи предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.), в хипотезата, когато между страните е безспорно съществуването на трайни търговски отношения по повод конкретен вид търговска сделка и наличието на непогасени задължения във връзка със същите, без да се твърди съществуването на друго каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за неоснователност на жалбата, подробни съображения за което е изложил в писмен отговор от 14.03.2013 г. и писмено становище, депозирано в съдебно заседание на 28.01.2015 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди атакуваното пред него решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел за недоказана връзката между процесния запис на заповед и съществувалите между страните каузални правоотношения по търговски продажби на бетон и бетонови добавки, обективирани във фактури № № 433 от 05.06.2007г., 441 от 16.06.2007 г., 458 от 09.07.2007 г. и 484 от 06.08.2007 г., поради което плащането на сумата 70 402.77 лв. по изп. д. № 20078610400457/07 г., образувано въз основа на издадения по реда на чл. 237, б. „е” ГПК (отм.) изпълнителен лист за сумата 100 000 лв. по процесния запис на заповед, не погасява породеното от посочените каузални правоотношения задължение. Според решаващия състав, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обстоятелствата, че ищецът е изпаднал в забава за плащане на цената на доставените му от ответника стоки към 02.04.2007 г., т. е. още преди издаване на записа на заповед на 10.04.2007 г.; че и след изпадането му в забава доставките на бетон са продължили, както и отрицателният факт, че ищецът не е имал други задължения към ответника, не са от естество да обосноват несъмнен извод, че записът на заповед е издаден за събиране вземанията по процесните фактури. Освен това е прието, че такова доказателство не представляват и констатираните от заключението на счетоводната експертиза различия в начина на отразяване в счетоводствата на двете страни на сумата, събрана от ответника по изпълнителното дело – в счетоводството на ищеца като заплатени по договори за доставка, а в счетоводството на ответника – като получени по договор за заем, а впоследствие – като постъпили средства от собственика. Предвид липсата на доказателства за редовно водене на счетоводните книги на ищеца, както и на доказателства за други, кореспондиращи на вписаните обстоятелства, съдът е преценил, че вписванията в счетоводните книги на ищеца не представляват доказателства, а само твърдения относно изгодни за него факти, подлежащи на установяване с други доказателства. Според съда, само по себе си, нередовното осчетоводяване на събраната от ответника сума, също не може да бъде доказателство, че посоченото от ищеца в собствените му счетоводни книги основание (търговска продажба по процесните фактури) съответства на действителното такова. На последно място, съдебният състав е счел, че показанията на разпитания по делото свидетел Густанлиев също не съдържат данни, обосноваващи по несъмнен начин твърдяната от ищеца връзка между каузалните продажбени отношения и менителничния ефект, тъй като свидетелят няма непосредствени впечатления от издаването на записа на заповед, а само предполага, че то е свързано със забавата на ищеца при заплащането на цената на доставения му по фактурите бетон. Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно. По отношение на въпросите за предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК отм.) следва да бъдат съобразени разрешенията, дадени в т. 17 на приетото след образуване на настоящото дело Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, касаещи иска по чл. 422 във връзка с чл. 417, т. 9 ГПК, тъй като и при този иск, както и при иска по чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК-отм.) на установяване подлежи съществуването на вземането, за което е издаден изпълнителен титул въз основа на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед. В посоченото тълкувателно решение е прието, че: Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение; Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект; С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга; В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед; По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая въззивният съд неправилно е преценил за недоказана връзката между процесния запис на заповед и безспорното между страните каузално правоотношение по доставка на бетонови изделия. Обезпечителният характер на издадения на 10.04.2007 г. запис на заповед по отношение на бъдещите доставки на бетон се установява категорично от показанията на свидетеля Густанлиев, които следва да бъдат преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото – извършени доставки по четири фактури от дати, следващи датата на издаване на записа на заповед, както и с факта на съществували трайни търговски отношения между страните единствено и само по повод продажбата на бетонови изделия, без да се твърди наличието на каквото и да било друго каузално правоотношение между тях. В този смисъл трябва да бъде съобразено и поведението на ответника [фирма] във връзка с начина на осчетоводяване на преведената му от ЧСИ по изп. д. № 20078610400457/07 г. сума в размер на 66 656.62 лв., сочещо категорично за липса на яснота у самия него относно основанието, на което тази сума му се дължи – първоначално същата е отразена като „върнати пари по предоставен заем”, без да е установено наличието на такъв, а впоследствие – като „постъпили средства от собственика”, отново без да е доказано на какво основание са предоставени. Приетата от настоящия състав за установена връзка между процесния запис на заповед и каузалните правоотношения, породени от договорите за продажба на бетон по процесните четири фактури, налага извода, че дължима по менителничния ефект и съответно по издадения въз основа на него по реда на чл. 237, б.”е” ГПК (отм.) изпълнителен лист от 11.02.2008 г. по ч. гр. д. № 2556/2008 г. на СРС, 76 състав е именно сумата по тях, за която не се спори между страните, а се установява и от заключението на счетоводната експертиза, че възлиза на 73 818 лв. Следователно, за тази сума предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен, в какъвто смисъл именно е и становището на самия ищец, заявено в касационната му жалба. Искът е основателен, обаче, за разликата до пълния размер на сумата, за която ищецът се е задължил с процесния запис на заповед – 100 000 лв., т. е. за сумата 26 182 лв., поради което, след отмяна на въззивния акт, същият следва да бъде уважен. По отношение на извършения по сметка на ответника превод в размер на 66 656.62 лв. следва да се отбележи, че това е плащане, направено в рамките на изпълнителното производство именно на основание издадения изпълнителен лист т 11.02.2008 г. по ч. гр. д. № 2556/2008 г. на СРС, 76 състав, т. е. то е дължимо плащане. Предвид, обаче, връзката между записа на заповед и процесните четири фактури, със същото се погасява съответно и част от задължението по тези фактури. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца (сега касатор) следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции, изчислени по компенсация, в размер на сумата 3 299.08 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 692 от 27.04.2012 г. по т. д. № 4025/2011г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-10 състав решение № 1086 от 30.11.2010 г. по т. д. № 347/2009 г. за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено несъществуването на вземане за сумата 26 182 лв., представляваща част от сумата 100 000 лв. по запис на заповед от 10.04.2007 г., за която, по реда на чл. 237, б. „е” ГПК (отм.), е издаден изпълнителен лист от 11.02.2008 г. по ч. гр. д. № 2556/2008 г. на СРС, 76 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на [фирма], ЕИК 51123000028, [населено място], район „К. село”, [улица], вх. А, ет. 4, ап. 7, че [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], партер, ап. 5, не дължи сумата 26 182 (двадесет и шест хиляди сто осемдесет и два) лева, представляваща част от сумата 100 000 лв. по запис на заповед от 10.04.2007 г., за която, по реда на чл. 237, б. „е” ГПК (отм.), е издаден изпълнителен лист от 11.02.2008 г. по ч. гр. д. № 2556/2008 г. на СРС, 76 състав. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК 51123000028, [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 3 299.08 лв. (три хиляди двеста деветдесет и девет лева и осем стотинки). ОСТАВЯ В СИЛА решение № 692 от 27.04.2012 г. по т. д. № 4025/2011 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: