Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 117   София, 12.10.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно  заседание на двадесет и осми септември    две хиляди и девета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ            ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                        ЕМИЛ МАРКОВ     При участието на секретаря Н. Такева     изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 140/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на В. А. Х. от гр. Д. срещу решение № 477 от 30.09.2008г. по гр. д.493/08г. на Смолянски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 53/07.04.2008г. по гр.д. 28/08г. на Девински районен съд и е прекратено производството по делото. Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи – основания по чл. 281, т.3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилност на изводите на съда за това, че подадената молба за тълкуване е недопустима, тъй като за страната е налице правен интерес, с оглед, че решението не е изпълнено, макар и да е започнало неговото изпълнение. Развити са подробни съображения по съществото на спора, във връзка с приетото от решаващият състав за това, че волята на съда в решението, чието тълкуване се иска била ясна. Ответникът по касация- Я. Б. М. от гр. Д. не е заявил становище. С определение №297 от 12.05.2009г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Смолянски окръжен съд е приел недопустимост на молбата по чл.194 ГПК / отм./ поради липса на интерес от тълкуване на решението от 02.03.2000г. по гр.д. 191/00 на Районен съд – Девин, тъй като било започнало изпълнението на съдебния акт - било образувано изпълнително производство. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е във връзка с допустимостта на производството по тълкуване на съдебни актове в хипотеза на започнало, но незавършено изпълнение на решението,чието тълкуване се иска. С оглед това е поддържано противоречие с приетото с решение от №593 от 27.02.1968г. по гр.д. 3372/67г. на Върховен съд, ІІ г.о., С посоченото решение, Върховният касационен съд изрично е приел по допустимостта на искане по чл.194 ГПК / отм./, че незавършеното изпълнение на съдебния акт, чието тълкуване се иска, води до извод за допустимост на производството по посочения текст. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на поставения процесуалноправен въпрос, дадени с решение №593 от 27.02.1968г. по гр.д. 3372/67г. на Върховен съд, ІІ г.о.и обжалвания съдебен акт, на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното: Разпоредбата на чл. 194, ал.2 ГПК /отм./ изрично регламентира недопустимост на производството по тълкуване на решението само в хипотеза когато то е изпълнено.потребеният израз “ изпълнено” съдържа в себе си изискването изпълнението на решението да е приключило. Приключването на това изпълнение е свързано с приключване на изпълнителното производство т.е. с преустановяването на изпълнителните действия окончателно. Завършването на изпълнителното производство дефинитивно се определя като погасяване на изпълнителното правоотношение, поради осъществяване на крайното действие на това производство – принудителното удолетворяване на взискателя, по силата на което той придобива, съдебно признатия като дължим предмет на изпълнение. Следователно, висящото изпълнително производство не може да бъде приравнено на приключилото изпълнение и след като това производство не е прекратено на основанията, указани в чл.330 ГПК / отм./, то изпълнителните действия продължават да бъдат осъществявани и съответно е налице правен интерес от тълкуване на акта, като обуславящ точното му изпълнение- предпоставка за неговото завършване. От изложеното следва, че производството по чл.194, ал.1 ГПК/отм./ е допустимо във всички случаи на незавършено изпълнение на решението, чието тълкуване се иска. С оглед разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК, ВКС, в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение№593 от 27.02.1968г. по гр.д. 3372/67г. на Върховен съд, ІІ г.о. По основателността на касационната жалба: При разглеждане на спора, чиято висящност е обусловена от подадената от М. жалба, въззивният съд се е десезирал и не се е произнесъл по нея, въпреки че е бил валидно сезиран. С оглед вече изложеното във връзка с разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос се налага извод, че обжалвания съдебен акт е неправилен, тъй като са налице данни за започнало но неприключило изпълнително производство. Ирелевантни, обаче са изложените в мотивната част на определението изводи по съществото на спора, както и оплакванията в тази насока направени с касационната жалба, тъй като въззивният съд не е обвързал тези изводи с адекватен правен резултат- правно необосновано е мотивирал допустимостта на производството и с неоснователност на жалбата. Съобразно изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивният съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение№ 477 от 30.09.2008г. по гр. д.493/08г. на Смолянски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба на Я. Б. М. против решение № 53 от 07.04.2008г. по гр.д. 28/08г. на Девински районен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: