О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 254 Гр.София, 29.06.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2979 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от И. М. С. чрез пълномощника му адв.С. И. с искане за изменение на постановеното по делото решение №.27/14.03.22 по чл.303 и сл. ГПК в частта за разноските. Сочи се, че са налице основания за отвод на съдебния състав предвид присъждането на четирикратно по-висок размер от минималния като разноски на ответната страна; претендира се намалянето им под 800лв. като прекомерни след изпращане на доказателствата за плащане на молителя и даване на възможност на същия да възрази срещу доказаността на плащането. Ответните страни И. Г. Г. и Д. В. Г. оспорват молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Искането за отвод е неоснователно. Не е налице законоустановено основание за такъв на членовете на състава. Несъгласието с определените от съда разноски, респективно евентуалното им погрешно определяне, е основание за предявяване на искане по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските - според изрично предвидената в закона възможност за това – и съответно за отстраняване на грешките, и не съставлява основание за отвод. Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В случая ответните страни И. Г. и Д. Г. са упълномощили свой процесуален представител-адв. С. А., който е изготвил подробен отговор на молбата за отмяна с доказателствени искания и се е явил в едно съдебно заседание. Приложени са и пълномощно, списък с разноски, договор за правна защита и съдействие - в който е договорено възнаграждение от 1920лв. за двамата представлявани, както и доказателства за плащането му - четири броя фактури /съответно за 700лв. и 300лв. - общо 1000лв., платими от Д. Г., и за 720лв. и 200лв. – общо 920лв., платими от И. Г./, окомплектовани с три фискални бона и извлечение от банков превод, удостоверяващи плащането /всяка фактура и съответният бон или банков превод са инкорпорини като копия на една страница, заверена за верност от адв.А./. Тези документи са приложени към молба вх.№.1676/21.02.22г., докладвана в проведеното на 22.02.22 открито съдебното заседание, като в протокола за същото е изрично отразено, че с молбата са представени списък за разноски и фактури за плащане на договореното възнаграждение. В това заседание молителят е бил представляван от адв.И., който е заявил становище по доказателствените искания и по съществото на спора, като е направил и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение - посочил е, че то е много над установените размери и минималните по Наредбата. Доказателствата във връзка с претендираното и платено адвокатско възнаграждение са били приобщени към делото в горепосоченото открито съдебно заседание, в присъствието на пълномощника на молителя, като евентуални оспорвания и становище по тях той би могъл да направи най-късно до края на заседанието /арг. от т.11 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК/; дотогава би могъл и да възрази във връзка с размера на възнаграждението – което, след запознаване с тях, е и направил в пледоарията си – сочейки, че той е много над установените размери и минималните такива и е прекомерен. Предвид изложеното пълномощникът на молителя е бил информиран от съда за постъпилите в откритото съдебно заседание документи - списък с разноски и доказателства за плащането им, имал е възможност да се запознае с тях в заседанието и да ги коментира - и го е направил – като преценявайки фактите, които те удостоверяват, е изразил становище, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. При тези обстоятелства оплакванията за нарушено право на справедлив процес по чл.6 ЕКЗПЧОС /в аспект процесуално равенство в процеса/ и за прилагане на вътрешното право по начин, който е несъответен на принципите на Конвенцията, тълкувани в светлината на практиката на ЕСПЧ, са неоснователни. Същевременно, доколкото настоящата инстанция е пропуснала да обсъди възражението за прекомерност, следва да направи това по предвидения в закона ред - в настоящото производство по чл.248 ГПК. В разглежданата хипотеза двамата ответници са били представлявани от един адвокат, договореният общ адвокатски хонорар за двамата е бил 1920лв., като всеки от тях е платил съответно 1000лв. и 920лв. Минималният размер на дължимото възнаграждение, определено по арг. от чл.9 ал.4 вр. с чл.7 ал.6 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 500лв. предвид явяването на пълномощника в едно съдебно заседание и установения минимум от 500лв. При това положение, доколкото всяка страна има право на разноски за един адвокат, минималното дължимо възнаграждение на всеки от ответниците би било, съобразно посоченото по-горе, в размер на 500лв. - или общо за двамата 1000лв. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност е основателно. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, решено е въз основа на минимален брой доказателства /само писмени/, като същевременно пълномощникът на ответниците е изготвил отговор на молбата и се е явил само в едно съдебно заседание. Предвид изложеното полагащото се възнаграждение следва да бъде определено съобразно минимума по Наредбата – общо в размер на 1000лв. за двамата ответници или на всеки по 500лв. Искането за изменение на решението в частта за разноските е основателно и следва да се уважи съобразно посоченото по-горе. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав като неоснователно. ИЗМЕНЯ решение №.27/14.03.22 по г.д.№.2979/22г. на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА И. М. С. да плати на И. Г. Г. и Д. В. Г. по 500лв. /петстотин лева/ разноски на всеки на основание чл.78 ал.3 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: