Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 13 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 266 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Касационното производство – второ по ред е образувано по постъпили протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и жалба на адв.И. Д. в качеството му на защитник на подсъдимите С. С. С. и М. С. Т. против въззивна присъда № 23/09.05.2014 г., постановена по ВНОХД № 170/2014 г. по описа на Апелативен съд – София, наказателно отделение ІІІ състав. Протестът срещу така постановената въззивна присъда е в частта, в която подсъдимите С. С. и М. Т. са оправдани по обвинението за престъпление по чл.242 ал.1 б. „В” вр. с чл.20 ал.2 от НК, което да е извършено в съучастие с подсъдимите – митническите служители П. К. и А. Й. като помагачи - вр. с чл.20 ал.4 от НК и в частта, в която е потвърдена първоинстанционната присъда, с която подсъдимите П. П. К. и А. Л. Й. са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатите им две отделни обвинения по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.26 вр. с чл.20 ал.4 от НК в съучастие с всеки един от подсъдимите М. Т. и С. С. – вр. с чл.20 ал.2 от НК. Според представителя на държавното обвинение незаконосъобразността на присъдата в посочените й части води до незаконосъобразност на цялата присъда с оглед логическата свързаност между обвиненията на П. и Й. от една страна, а от друга - с обвиненията на С. и Т.. В протеста и допълнението към него са изложени доводи за нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Според представителя на държавното обвинение допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в повърхностен анализ на доказателствата по делото относно документираното поставяне на оловни пломби, като е подценено неговото значение във веригата от факти - обект на преценката за субективната съставомерност на деянието. Прокурорът поддържа тезата, че съжденията на въззивния съд относно наличието на трайна организация при внасянето на „китайското карго”, представяно пред обмитяващото учреждение като строителни материали, са послужили за обосноваване на осъдителната присъда спрямо Т. и С., но не са взети предвид при оценката на поведението на подсъдимите К. и Й. въпреки относимостта им, с което е нарушен чл.14 от НПК. Според прокурора допуснатите нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата по делото са довели и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като неправилно въззивният съд е приел липса на съставомерни деяния извършени от подсъдимите П. К. и А. Й. и като последица от това – липса на извършени по чл.242 ал.1 б.„В” вр. с чл.20 ал.2 от НК деяния от подсъдимите С. и Т.. В този смисъл според прокурора изводът на въззивния съд, че подсъдимите С. и Т. самостоятелно при условията на продължавано престъпление са осъществили контрабанда, без съучастническата дейност под формата на помагачество на подсъдимите Й. и К. е в противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира се въззивната присъда да бъде отменена изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата на защитника на подсъдимите С. С. и М. Т. - адв. Д. също са изложени доводи за нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Защитникът е на становище, че прокуратурата не е изпълнила дадените от първоинстанционния съд указания в разпореждането от 04.04.2007 г. за отстраняване на съществени процесуални нарушения, като е внесла в съда същия обвинителен акт и въпреки това градският съд е насрочил и е разгледал делото в открито съдебно заседание, с което е нарушил разпоредбата на чл.369 от НПК. Тези възражения са направени от адв.Д. и при предходните съдебни инстанции, но няма произнасяне нито от въззивните състави, нито от предходния касационен състав, с което според защитника съществено е нарушено правото на защита на подсъдимите. При така събраните доказателства, адвокатът счита, че по делото няма данни С. и Т. да са участвали в натоварването на стоките на камионите, запечатването им, в попълването на документите и подмяната на митническите пломби, поради което не може да се обоснове извода за „знанието”, т.е. за умисъла на престъплението. Претендира да бъде отменена осъдителната въззивна присъда и подсъдимите да бъдат оправдани или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа депозирания протест и моли същият да бъде уважен, като се отмени въззивната присъда и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Относно жалбата на подсъдимите е на становище, че същата е неоснователна. Подсъдимите С. С. и М. Т., въпреки предоставената им от съда възможност не се явяват в съдебно заседание, но чрез защитника си адв.Д. поддържат депозираната жалба, а по отношение на протеста считат същия за неоснователен. Подсъдимите П. К. и А. Й. се явяват лично и чрез защитниците им – съответно адв.Й. К. и адв.Т. Р. молят протеста да бъде отхвърлен и да бъде оставена в сила оправдателната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С молба от 30.11.2006 г. защитникът тогава на обвиняемите М. Т. и С. М. - адв.Д. Я. на основание чл.369 ал.1 от НПК /отм./ е поискал от СГС сл.д. 49/2004 г. по описа на НСС да бъде разгледано. С определение от 14.12.2006 г. по ЧНД № Н-44/2006 г. СГС, 10 н.с. е върнал следственото дело на НСС, като е дал възможност на прокурора в двумесечен срок делото да се внесе с обвинителен акт в съда или да се прекрати наказателното производство. На 02.03.2007 г. СГП е внесла обвинителен акт срещу С. М., М. Т., С. С., К. Б., П. К., З. Д., Д. Д. и А. Й.. С разпореждане от 04.04.2007 г. съдията-докладчик по образуваното НОХД № 943/2007 г. по описа на СГС, 10 н.с. поради допуснати съществени процесуални нарушения е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП като на основание чл.369 ал.3 от НПК /отм./ е дал едномесечен срок за отстраняването им. На 08.05.2007 г. СГП е внесла на практика същия обвинителен акт. С разпореждане от 29.05.2007 г. съдията-докладчик по образуваното НОХД № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 н.с., въпреки че изрично е отбелязал, че не са изпълнени дадените указания за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. С присъда от 08.11. 2011 г. по горепосоченото НОХД 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 н.с. съдът е признал: подсъдимият С. М. за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл.242 ал.1 б. „В” вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение подсъдимият С. С. за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение подсъдимият М. Т. за невиновен в това да е извършил две престъпления по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатите обвинения подсъдимият К. Б. за невиновен в това да е извършил престъпление чл.242 ал.1 б. „В” вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение подсъдимият П. К. за невиновен в това, да е извършил две престъпления по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.20 ал.4 от НК, едно от които и вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатите обвинения подсъдимият З. Д. за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.20 ал.4 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение подсъдимият Д. Д. за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.20 ал.4 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение подсъдимият А. Й. за невиновен в това, да е извършил две престъпления по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.20 ал.4 от НК, едно от които и вр. с чл.26 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатите обвинения. На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 2 314 лв. са останали за сметка на държавата. По въззивен протест на прокурор при САП срещу оправдаването по обвинението по чл.242 от НК срещу подсъдимия С. С. и по обвинението по чл.242 от НК срещу подсъдимия М. Т. за седем престъпления в съучастие с подсъдимия П. К. и в съучастие за три престъпления по с подсъдимия А. Й., както и по обвиненията срещу подсъдимите П. К. и А. Й. за същото престъпление в съучастие като помагачи поотделно на подсъдимите Т. и С. е образувано ВНОХД № 155/2012 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав . С Присъда № 25/04.06.2013 г. по същото дело Софийският апелативен съд, 2 н.с. е ОТМЕНИЛ първоинстанционната присъда в ЧАСТТА, в която: подсъдимият С. С. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” във вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК подсъдимият М. Т. е бил признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” във вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и вместо нея е постановил нова присъда, като е признал: подсъдимият С. С. за виновен в това, че в периода 15.02.2003 г. - 19.02.2003 г. на ГКПП „К.”, при продължавано престъпление – за две деяния, в качеството на водач на влекачи и полуремаркета с посочени държавен контролен номер, собственост на [фирма] [населено място], е пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, като общата митническа стойност на контрабандните стоки за търговски цели /2033 кашона обувки/ възлиза на 35 978,00 лева, поради което и на основание чл.242 ал.1 б. „Д” във вр. с чл.26 ал.1 от НК във вр. с чл.2 ал.2 и чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., като го е ОПРАВДАЛ по б. „В” на чл.242 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК - деянието да е извършено в съучастие с подсъдимите П. К. и А. Й.. подсъдимият М. Т. за виновен в това, че в периода 30.01.2003 г. - 02.04.2003 г. на ГКПП "К." и на ГКПП "К.", при продължавано престъпление – за дванадесет деяния , в качеството на водач на различни на влекачи и полуремаркета с посочени държавен контролен номер, собственост на [фирма] [населено място], е пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, като общата стойност на контрабандните стоки за търговски цели възлиза на 248 655 лв., поради което и на основание чл.242 ал.1 б. „Д” във вр. с чл.26 ал.1 от НК във вр. с чл.2 ал.2 и чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., като го е ОПРАВДАЛ по б. „В” на чл.242 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК - деянието да е извършено в съучастие с подсъдимите П. К., А. Й., З. Д. и Д. Д.. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на двамата подсъдими с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ за С. и от ПЕТ ГОДИНИ за Т.. На основание чл.189 от НПК двамата са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на по 100,80 лв.. В останалата - оправдателна част присъдата е потвърдена. Предвид липсата на съответен въззивен протест срещу оправдаването на подсъдимите С. М., К. Б., З. Д. и Д. Д. оправдателната първоинстанционна присъда е влязла в сила. По касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – София и жалба на подсъдимите С. С. и М. Т. срещу Присъда № 25/04.06.2013 г. по ВНОХД № 155/2012 г. е образувано к.н.д № 1810/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. С Решение № 451/20.02.2014 г. съдът на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 от НПК е отменил въззивна Присъда № 25/04.06.2013 г. в ЧАСТТА, в която: подсъдимият С. С. е бил признат за виновен в това, че в периода 15.02.2003 г. - 19.02.2003 г. на ГКПП К., при продължавано престъпление е пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери - 35 978,00 лева, поради което и на основание чл.242 ал.1 б. „Д” във вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.2 ал.2 и вр. с чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и по чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. подсъдимият М. Т. е бил признат за виновен в това, че през периода 30.01.2003 г. - 02.04.2003 г. на ГКПП "К." и на ГКПП "К.", при продължавано престъпление е пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери - 248 655 лв., поради което на основание чл.242 ал.1 б. „Д” вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.2 ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., и по чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години; подсъдимият С. С. е оправдан по обвинението по обвинението по чл.242 ал.1 б. „Д” вр. с чл.20 ал.2 от НК, за съучастие с подсъдимите П. К. и А. Й. като помагачи, вр. чл.20 ал.4 подсъдимият М. Т. е оправдан по обвинението по обвинението по чл.242 ал.1 б. „Д” вр. с чл.20 ал.2 от НК, за съучастие с подсъдимите П. К. и А. Й. като помагачи, вр. чл.20 ал.4 от НК и в ЧАСТТА, в която е била ПОТВЪРДЕНА Присъда от 08.11.2011 г. по НОХД №1662/2007 г., с която подсъдимите П. К. и А. Й. са оправдани по обвинението: - подсъдимият П. К. да е извършил престъпление по чл.242 ал.1 б.„В” и „Д” вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 като помагач, в съучастие с подсъдимия Методи Т. и по обвинението за престъпление по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.20 ал.4 като помагач, в съучастие с подсъдимия С. С. - подсъдимият А. Й. да е извършил престъпление по чл.242 ал.1 б.„В” и „Д” вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 като помагач, в съучастие с подсъдимия Методи Т. и по обвинението за престъпление по чл.242 ал.1 б. „В” и „Д” вр. с чл.20 ал.4 като помагач, в съучастие с подсъдимия С. С. и е върнал делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Постановената Присъда № 23/09.05.2014 г. по ВНОХД № 170/2014 г., предмет на настоящата касационна проверка, е напълно идентична с Присъда № 25/04.06.2013 по ВНОХД №155/2012 г. на САС, 2 н.с., като единствено е променен размера на присъдените разноски, които подсъдимите С. и Т. са осъдени да заплатят. Следва да се отбележи, че още при насрочване на делото с определението от 03.04.2014 г. вторият въззивен състав е допуснал до участие в съдебното производство наред с подсъдимите С., Т., К. и Й., и С. М., К. Б., З. Д. и Д. Д., за които оправдателната първоинстанционна присъда на градския съд предвид липсата на съответен протест е влязла в сила и спрямо последните четирима наказателното производство отдавна е приключило. В този смисъл посочването във въззивната присъда, че „Потвърждава присъдата в останалата й част”, а и изложените съображения в мотивите свързани с дейността на М., Б., Д. и Д. е не само излишно, но и напълно незаконосъобразно, тъй като не е свързано с процесуалното развитие на делото. За да потвърди оправдателната първоинстанционна присъда спрямо митническите служители П. К. и А. Й., въпреки указанията на предходния касационен състав, въззивният съд за втори път е приел, че незнанието от страна на двамата за подмяната първо на документите, а после физически на пренасяната с управляваните от С. и Т. камиони стока – „китайско карго” със строителни материали, изключва умисъла за извършване на престъплението. Този правен извод е изцяло погрешен и не съответства на събраните по делото доказателствени източници. Известно е, че за субективната страна за всяко престъпление се съди от обективните действия на неговия извършител. Действително по делото липсват доказателства, от които категорично да се установи дали К. и Й. биха могли да знаят за осъществената в последствие замяна на стоките, представени в съответното крайно - териториално митническо бюро, но с тяхното съдействие и пряко участие се е стигнало до промяна на документите, съпътстващи всеки товар, с което впоследствие е станала възможна и последвалата замяната на самите стоки. По делото са събрани безспорни доказателства, че въпреки непълните и непрецизно попълнени документи, представени на гранична митница, което е предполагало извършването на физическа проверка и едва след нея поставянето на пломби на товара на камионите, подсъдимите Й. и К. са поставили пломби, без извършването на такава проверка, и то такъв вид пломби, които в последствие спомагат за по-лесната замяна на натоварените стоки, т.е. без техните действия извършените последващи такива биха били невъзможни. Същевременно с това следва да се има предвид, че при непокътнатите пломби на товарите на камионите, поставени от гръцките митнически власти се е налагало премахването им от подсъдимите Й. и К. и поставянето на нови такива, т.е. няма причина, която да е налагала извършването на тази замяна. По този начин двамата митнически служители са предали на документите вид, че стоките са запечатани от гръцка страна с оловни пломби, приети от българските митнически власти, а не с автоматични техни пломби и по този начин са създали предпоставки за безпрепятственото премахване на гръцките автоматични пломби, съпровождащи товара. В потвърждение на гореизложеното се явява и обстоятелството, че управляваните от С. и Т. камиони са минавали митническа проверка винаги при подсъдимите К. и Й., включително и когато те са упражнявали служебните си задължения на ГКПП К., въпреки че е осъществяван превоз от [населено място], Г. и е резонно да преминат през ГКПП Кулата. Ето защо при така събраните по делото доказателства направените по делото правни изводи от въззивния съд относно недоказаност на умисъла за съставомерните факти у двамата митнически служители е незаконосъобразен, което води до отмяна на постановената присъда в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С оглед на гореизложеното незаконосъобразен се явява и изводът на въззивния съд, че подсъдимите С. и Т. са извършили престъплението контрабанда самостоятелно при условията на продължавано престъпление без съучастието под формата на помагачество на К. и Й., поради което и в тази част въззивната присъда следва да бъде отменена. Изложените възражения в касационната жалба са идентични с наведените такива от защитника на подсъдимите С. и Т. при предходното разглеждане на делото от касационния съд. На същите е даден задълбочен отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав, поради което не следва да бъде преповтарян. Единственото различно възражение е свързано с процесуалното развитие на делото след разпореждането от 04.04.2007 г. на съдията-докладчик по образуваното НОХД № 943/2007 г. по описа на СГС, 10 н.с., като са наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила свързани с възстановената разпоредба на чл.368 и чл.369 от НПК. Тези възражения са били направени още пред първоинстанционния съд, но очевидно предвид произнесената изцяло оправдателна присъда законосъобразно не са били предмет на обсъждане в мотивите към съдебния акт. С оглед процесуалното развитие на делото вторият въззивен съд е дължал произнасяне по така направеното възражение, още повече че същото е застъпено и в пледоарията на защитника в производството пред апелативния съд. В мотивите към въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка, липсват каквито и да било доводи в тази насока. В този смисъл ВКС нееднократно е имал възможността да посочи в практиката си, че необсъждането на направените възражения от страна на защитата, без значение дали същите са основателни или не, във всички случаи ограничава правото на защита на подсъдимия. Това съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, наред с посочените по-горе нарушения на материалния закон, се явява самостоятелно основание за отмяна на постановената втора въззивна присъда. При новото разглеждане на делото следва да се извърши пълноценен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, като се прецизира фактическата обстановка в съответствие с доказателствения материал, като се изложат доводи за правото и се отговори на направените от страните възражения. Eто защо касационният състав счита, че за отстраняване на допуснатите нарушения се налага ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, поради което и на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 от НПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 23/09.05.2014 г., постановена по ВНОХД № 170/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд от стадия на съдебното заседание Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: