2 Р Е Ш Е Н И Е № 823/2011 СОФИЯ, 31.08.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 1828/2009 година по описа на Първо гражданско отделение Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Л. Г. П. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 838 от 24.06.2009г. по гр.д.№ 391/2005г. Доводите в касационната жалба са за нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата и за незаконосъобразност на изводите на съда, че приложимият за уреждане на отношенията между страните във връзка със заснемането на имотите по плана от 1990г. е Закона за благоустройство на населените места в в Княжество България от 1905г., действал до 1941г. Според касатора приложимата разпоредба е тази на чл. 74а З. /отм./ , съгласно която разпоредбата на чл.39 ал.1 от З. /отм./ се прилага и по отношение на улични регулации , влезли в сила до 09.07.1956г. ако до същата дата недвижимите имоти не са завзети за съответните мероприятия. Ответникът изразява становище, че жалбата е неоснователна основно по съображение, че ищецът не е бил собственик на имоти 1430 и 1431 към 1926г. и не може да иска установяване на собствеността към този момент. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с решения на ВКС по въпроса следва ли да се приложат разпоредбите на чл.39 З. /отм./ когато имотите са отчуждени преди влизането му в сила ако не са заети за съответните мероприятия. На основание чл.291 ГПК настоящият състав намира за правилна практиката в решение по гр.д. № 4496/2007г. и решение № 248 от 17.03.2009г. по гр.д.№ 375/2008г. на ВКС, ІV г.о. Разпоредбата на чл.74а З. /отм./ с обратна сила преурежда отчуждителното действие на уличнорегулационния план в зависимост от заплащане на дължимото на собственика обезщетение, предвидено като условие в чл.39 З. /отм./ за преминаване на собствеността към държавата, когато недвижимите имоти на частни лица и обществени организации са отредени за мероприятия по улично-регулационния план. Независимо от правната уредба по предходните благоустройствени закони, които са предвиждали, че уличнорегулационният план за обществени мероприятия – изграждане на улици, площади, градини, паркове, залесявания и др. , които са от значение за градоустройството са се считали отчуждени по силата на самия план, когато имотът не е бил завзет до 09.07.1956г. , с чл.74а З. /отм./ е предвидено отчуждаването да стане по правилата на новия закон – чл.39 З./отм./. В този смисъл е и обобщената практика по реда на чл.291 ГПК – решение № 171 по гр.д.№ 312/2010г. на ВКС І г.о. В него също е прието, че е възможно един имот , който е отчужден по уличнорегулационния план по Закона за благоустройството на населените места /отм./да не е станал държавна собственост, ако не е бил завзет при влизане в сила на чл.74а З./отм./ По основателността на жалбата. Благоевградският окръжен съд е отменил решението на Районния съд Р. № 60 от 2.02.2005г. по гр.д.№ 131/2002г. и е отхвърлил иска на Л. Г. П. против И. Г. С. за установяване спрямо последния, че Л. георгиев П. е собственик на 115 кв.м. , част от имот 1431 кв.160 по плана на [населено място] от 1926г. , неправилно отразени като част от имот 1153 по плана от 1958,1977 и 1990г. , от които 45 кв.м. неправилно отразени като част от УПИ ІІ-1151 кв.160 по плана на [населено място] и на 60 кв.м. от имот № 1430 кв.160 по плана на [населено място] от 1926г. , от които 20 кв.м.неправилно отразени като част от парцел ІІ-1151 кв.62. В. съд е приел, че праводателят на ищеца П. П. е придобил собствеността на дворно място от 500 кв.м. , поделено между наследниците чрез делба през 1992г. и придобито изцяло от Л. Г. П., когато имотът е урегулиран в УПИ ІV-1161 кв.62. С нот.акт 131/1992г. Л. Г. П. е закупил и УПИ ІІІ-1162 от 300 кв.м. Тези имоти са урегулирани за пръв път през 1926г. заснети с пл.№ 1431 и 1430 /сега 1161 и 1162/. За тях не са били отредени парцели, по уличнорегулационния план са предвидени за улица и площадно пространство. По следващия план през 1958г. имотите са с различни планоснимачни номера , нанесена е в плана прокараната през около 1950г. улица , но с по-малка ширина и дължина и вече нямат обща граница. Така е и по плана от 1977г., по който е нанесена като съществуваща улица и за нея е отреден парцел ІІІ. По регулационния план от 1990г. тази част е заснета като УПИ V-1153, разделящ имотите на ищеца и на ответника. Правните изводи на съда са, че по Закона за благоустройството на населените места от 1905г. уличнорегулационният план има отчуждително действие за имотите отредени за мероприятия на общината държавата и обществените учреждения, следователно вещноправното действие на уличната регулация е настъпило за попадащите в улицата имоти независимо дали е платено обезщетение както и дали предвиденото по плана мероприятие е реализирано. Решението е правилно като краен резултат. Искът по чл.53 ал.2 З. е специален установителен иск, който е предназначен да разреши спор за материално право към минал момент във връзка със заснемането на имотите на кадастралната карта, която служи за основа и на регулационните предвиждания. Този иск има за предмет установяването на местоположението и точните кадастрални граници на имотите или заснемането им на името на действителния собственик. В течение на времето урегулираните поземлени имоти търпят изменения. Във връзка с регулационните предвиждания квадратурата на имотите може да бъде променяна – да се отнемат части за придаване към съседни имоти или да се придадат части от съседни имоти, да се засягат от мероприятия по уличнорегулационния план. Ето защо разликата в квадратурата на един недвижим при заснемането му в първоначалния и последващите планове не във всички случаи се дължи на допусната грешка в кадастралния план. Правен интерес от установяване на заснемането на имотите по предходен план е налице само ако той има значение за последващите заснемания по кадастралната карта, както и за регулационните промени. Такъв интерес е обоснован от ищеца по настоящото дело-касатор с последното изменение на исковата молба като твърдението е, че грешката е допусната при заснемането на имотите на ищеца през 1958г., когато те са с намалена квадратура за сметка на създадената между тях и имота на ответника улица. Първоначалното искане за необходимостта от заснемането на имотите по плана от 1926г. е неоснователно, защото по този план имотите само са заснети, но са отредени за улица и кръстовище, а имот пл.№ 1151, в който понастоящем според ищеца неправомерно са включени части от неговия имот е заснет за пръв път по плана от 1958г. С оглед изложението по чл.291 ГПК изводът на съда, че щом като при действието на Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905г./отм./ , когато е утвърдена първата улична регулация по силата на чл.13 вещното действие на регулацията настъпва с влизане в сила на самия план, то е без значение дали регулацията е приложен е незаконосъобразен. При липса на данни за платено обезщетение на собствениците за отчуждените имоти съдът е следвало да прецени налице ли са били предпоставките на чл. 74а З. /отм./ , действащ към момента на влизане в сила на плана от 1958г. Приложението на разпоредбата по отношение на заварените регулации както вече се посочи не е безусловно, а е свързано със статута на предвидената за отчуждаване част. Ако мероприятието е било реализирано се счита, че действието на плана за обществено мероприятие е настъпило и няма основание за ново прилагане на регулацията. В разглеждания случай въззивният съд след цялостна преценка на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите и многобройните експертизи, изслушани както пред първата инстанция така и във въззивното производство е направил обоснован фактически извод, че мероприятието, макар не изцяло е било реализирано, което означава, че планът от 1926г. е бил приложен към релевантния момент – влизане в сила на чл.74а З. /отм./. От гласните доказателства /св.Е., Ц./ е установено, че улицата е прокарана в периода 1955-1957г. и оттам са минавали каруци като свидетелят Е. си е спомнил, че когато се е върнал от казармата през 1957г. вече е имало улица. Именно поради частично приложената улична регулация по плана от 1926г. в плана от 1958г. е заснета улица /обяснение на вещото лице Г. в с.з. на 08.10.2004г. пред Разложкия районен съд/. Заключението на тричленната експертиза от 05.06.2006г. също е в смисъл, че уличната регулация от 1926г. е била частично приложена и пробивът е отразен на кадастралния план от 1958г. като са били съборени и част от сградите. Правните последици от този извод са, че при влизане в сила на чл.74а З. /отм./ не са били налице предпоставките за прилагане на чл.39 З. /отм./, защото имотът е бил зает, към момента на заснемането му самостоятелен имот към последващата регулация от 1977 г. са били изминали повече от десет години и е била приложима разпоредбата на чл.33 З. /отм./. Следователно не е допусната грешка в кадастралната основа както в плана от 1958г., така и в последващите планове. С оглед на изложеното не са налице релевираните основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 78 ал.3 ГПК Л. Г. П. следва да заплати на И. Г. С. 500 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 838 от 24.06.2009г. по гр.д. № 391 / 2005г. ОСЪЖДА Л. Г. П. да заплати на И. Г. С. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: