3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 932 С., 30,12,2011 година Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 30 декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Никола Хитров Дария Проданова при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 893 /2011 год. Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. АД-С. против определение № 4952/2.11.2011 г. по ч.т.д. № 2825/2011 г. на Варненски ОС, с което се потвърждава разпореждане № 39094/20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 13662/2011 г. на Варненски РС в обжалваната част, с която е оставено без уважение предявеното от АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу длъжника Ш. О.-В. за сумите: 4 236.16 евро лихва, 2 680.07 евро лихва и 23 091.97 евро неустойка, на основание чл.417,т.3,пр.1 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Може ли да се издаде заповед за изпълнение за вземания за обезщетения за забава и за неустойки, чийто размер не е цифрово определен в документа по чл.417,т.3 ГПК, но е определяем по критериите на договора и този размер е посочен в заявлението като абсолютна величина?, по който въззивният съд се е поизнесъл отрицателно, е решен в противоречие с опр. №234/23.03.2011 г. по ч.т.д. № 205/2011 г. на ВКС-І т.о. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие е налице и затова е налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С опр. №234/23.03.2011 г. по ч.т.д. № 205/2011 г. на ВКС-І т.о. е прието следното: Съдът може да постанови издаване на заповед за изпълнение за вземания за обезщетение за забава и за неустойка, чийто размер не е цифрово определен в документа по чл.417,т.3 ГПК, но е определяем, ако страните са уговорили в договора критериите за определянето му и ако в заявлението този размер е посочен като абсолютна величина. Изискванията за редовност на заявлението по чл.410 във вр. с чл.127,ал.1,т.3 ГПК включват посочване размера на вземането като абсолютна величина, но същата би могла да бъде определена от заявителя при спазване критериите в договора за определяемост на дължимата престация. Евентуалните грешки на заявителя или спорът относно определения размер на вземането, подлежат на разглеждане и разрешаване в исковото производство по чл.422,ал.1 ГПК, след депозиране възражение на ответника. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна. Въззивното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение по останалата част от заявлението, включително и за разноски за всички съдебни инстанции. Водим от горното, ВКС-І т.о. О П Р Е Д Е Л И: Отменя определение № 4952/2.11.2011 г. по ч.т.д. № 2825/2011 г. на Варненски ОС и потвърденото с него разпореждане № 39094/20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 13662/2011 г. на Варненски РС в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като постановява: Да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изп.лист на основание чл.417,т.3 и чл.418,ал.1 ГПК за заплащане от Ш. О.-В. в полза на А. Б. АД-С. на останалите суми по заявлението в отхвърлената му част, включително и за разноски по делото за всички съдебни инстанции. Връща делото на Варненски РС за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: