Ключови фрази


1

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр.София, 20.04.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2752/ 2020 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 801/ 17.12.2020 г., постановено по настоящето дело, по жалба на кооперация „Шуменска заря”, [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 101/ 03.06.2020 г. по гр.д.№ 93/ 2020 г., с което е признато за установено в отношенията между касатора и Н. В. Н., че кооперация „Шуменска заря” дължи на Н. Н. сумата 7 200 лв, представляваща неплатени девет месечни възнаграждения по договор за правни услуги, сключен на 12.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. със законната лихва върху тази сума от 05.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 207/ 05.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 366/ 2019 г. на Шуменски районен съд.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправните въпроси обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени.
За да се даде отговор на тези въпроси е необходимо да се съобрази вече установената от Върховния касационен съд практика по спорове за плащане на възнаграждение по договори за оказване на адвокатска услуга. Според тази практика договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка). Когато е сключен договор за правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от договора за правно обслужване (ненаименован, рамков по естеството си договор), като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора (решение № 212/ 03.11.2017 г. по гр.д.N 358/ 2017 г., ІV г.о.). Като се има предвид това принципно разбиране за естеството на договора за правна услуга, на поставените в настоящето производство следва да се отговори, че правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за ангажимент – т.е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован (няма законова уредба), поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично.
В обжалваното въззивно решение на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, е даден противоположен отговор. Въззивният съд е приел от правна страна, че при сключен договор за правно обслужване с уговорка, че услугите ще бъдат извършвани след поискване от възложителя, възнаграждение се дължи и без услуги да са били предоставени, щом договорът не е развален или прекратен. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, поради което по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Същото следва да се отмени, а доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
От фактическа страна по делото е установено, че на 21.08.2014 г. между страните по делото (кооперация „Шуменска заря“ – възложител и адвокат Н. В. Н. – изпълнител) бил сключен договор за правни услуги. С него ответникът възложил, а ищецът се задължил да извършва правни услуги във връзка с дейността на предприятието на възложителя при поискване от негова страна. Примерно са изброени услугите, които възложителят можел да поиска - правни консултации, мнения, становища, подготовка и изготвяне на документи, както и процесуална защита и представителство по всякакъв вид дела. В договора е посочено изрично (т.3), че „Срещу предоставяните по т.1 услуги възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лв.“. Ответникът освен това се задължил да заплаща отделно възнаграждение за процесуално представителство и защита пред съдилищата и особените юрисдикции в страната, след сключване на съответни договори за това. За периода месец 01.2016 г. – месец 12.2016 г. по четиринадесет договора за правна защита и съдействие на ищеца били изплатени от ответника като разходи суми в общ размер 3 000 лв., както и хонорари в общ размер 4 400 лв. Ищецът не бил извършвал други правни услуги по договора от 21.08.2014 г., не му били възлагани действия, поради което и не е представял отчети за извършена работа. Той обаче поискал плащане на сумата от 800 лв за всеки месец от исковия период и по ч.гр.д.№ 366/ 2019 г. на Шуменски районен съд в негова полза срещу ответника била издадена заповед № 207/ 05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение за сумата 7 200 лв. След като ответникът възразил, че не дължи сумата, ищецът предявил иска, по който е образувано настоящето производство.
Този иск е неоснователен. Тълкуването на договора между страните води до извод, че по него не е уговорено възнаграждение за поемане на ангажимент на ищеца при необходимост да извършва услуги на ответника. В т.3 от договора е посочено изрично, че възнаграждението от 800 лв месечно е дължимо „срещу предоставяните по т.1 услуги“. Точно поради това за защита, състояща се в процесуално представителство, страните са се съгласили възложителят да дължи отделно уговорено възнаграждение. Без значение е обстоятелството, че за период, предхождащ исковия, ответникът е плащал по 800 лв месечно въз основа на договора. Не е изяснено по делото дали в този период услуги са били искани и оказвани, нито пък въпроса с дължимостта на тези плащания е предмет на делото. Ответникът изрично е направил с отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумите, плащани преди исковия период, но то не може да бъде разгледано, тъй като съдът не е сезиран с осъдителен иск. Съдът е сезиран с иск за установяване съществуването на вземане за определен период от действието на договора, в който не се установява по него да са искани и предоставяни от изпълнителя каквито и да е услуги. С оглед отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, в конкретния случай изпълнителят би имал право на възнаграждение, доколкото е представил услуги и се е отчел пред възложителя. Щом за исковия период услуги по договора не са искани и не са предоставяни, съответно не е дължимо и уговореното възнаграждение. Неправилно въззивният съд е третирал като забава на кредитора – възложител фактът, че за исковия период не е претендирал извършването на услуги по договора. Забавата на кредитора е виновно поведение, а в случая такова нито се твърди, нито се установява. Ако възложителят по договора за исковия период не е имал нужда от предоставяне на правни услуги, фактът, че не е искал такива от изпълнителя, не съставлява поведение, което може да се третира като забава на кредитора. Без значение е обстоятелството, че за исковия период договорът не е бил развален или прекратен. Щом в него е уговорено, че възнаграждението е дължимо срещу предоставяне на услуги, при липса на предоставени услуги такова не се дължи.
Неоснователно ищецът поддържа, че сключеният между страните договор е за текущо правно обслужване и че по него възнаграждение се дължи, щом договорът не е прекратен, дори услуги да не са били искани и предоставяни. Принципно е възможно страните по договор за правна услуга да уговорят и задължение за плащане на възнаграждение само срещу ангажимент за оказване на услуги, но в конкретния случай такава изрична уговорка липсва. Клаузите на договора не позволяват тълкуване в смисъл, че постигнатото съгласие е за текущо (абонаментно) правно обслужване, обективиращият договора документ не е озаглавен така (заглавието му е „Договор за правни услуги“) и в него изрично е посочено, че възнаграждението се дължи срещу предоставени услуги, а не за ангажимент.
Неоснователни са и доводите, че липсата на изпълнена дейност при поръчката не може да е основание за недължимост на уговореното възнаграждение. Няма забрана страните по договор за поръчка да се съгласят, че възнаграждението ще е дължимо само при изпълнение на възложеното, това е изцяло в рамките на свободата на договаряне.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 101/ 03.06.2020 г. по гр.д.№ 93/ 2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], против кооперация „Шуменска заря”, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], иск за признаване на установено, че кооперация „Шуменска заря“ дължи на Н. Н. сумата 7 200 лв, представляваща неплатени девет месечни възнаграждения по договор за правни услуги, сключен на 12.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. със законната лихва върху тази сума от 05.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 207/ 05.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 366/ 2019 г. на Шуменски районен съд.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на кооперация „Шуменска заря”, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], 1 011 лв (хиляда и единадесет лева) разноски за производството във всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: