Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр. София, 14 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар Кр.Павлова. и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1635/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимия С. Д. Й. и на неговия защитник адвокат П. Ч. против решение № 73 от 02.03.2011 г.на Софийския апелативен съд по внохд № 80/2011 г. В жалбата на подсъдимия се сочи, че решението , с което се потвърждава първоинстанционната осъдителна присъда на Софийския районен съд , е незаконосъобразно и почива на превратна оценка на доказателствените материали. Жалбоподателят изцяло оспорва авторството на деянието , като се позовава на пристрастност и противоречивост в показанията на разпитаните свидетели. В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди наличието на всички касационни основание по чл. 348, ал.1 от НПК. Изброяват се нарушения на процесуалните правила , довели до ограничаване на правото на защита на касатора , както и до неправилно приложение на материалния закон. Явната несправедливост на наложеното наказание се атакува с аргументи за подценяване на отсъствието на отрицателни характеристични данни , тежкото семейно положение и малките количество и стойност на инкриминираното вещество. В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваното въззивно решение с посочване на няколко алтернативни последици - оправдаване на подсъдимия , ново разглеждане на делото от друг второинстанционен състав или намаляване на наложената санкция. Прокурорът пледира срещу основателността на жалбите, като се позовава на доказателствата , еднопосочно подкрепящи изводите на съда за авторството на деянието и справедливостта на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Софийският градски съд , двадесет и първи състав , с присъда № 330 от 25.10.2010 г. признал подсъдимия С. Д. Й. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1 , пр.4 , алт.1 от НК и му наложил наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба от 10 000 лева. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение определеното по нохд № 1247/2009 г. по описа на СГС наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.Съдът приспаднал от срока на наказанията лишаване от свобода времето , през което подсъдимият търпял задържане по мерки за неотклонение. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Софийският апелативен съд с решение № 73 от 02.03.2011 г. по внохд № 80/2011 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са основателни единствено в частта им, атакуваща справедливостта на наказанието. Останалите изложени в тях оплаквания следва да се отхвърлят по следните съображения: Касаторът и неговият защитник поставят под съмнение достоверността на показанията на разпитаните свидетели с аргументи , които са обсъдени от предходната инстанция . Въззивният съдебен състав защитил убедително основанията , поради които не приема доводите , изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия в тази насока. Показанията на полицейските служители Банков, Р., Н. и П. не са останали извън проверката за пристрастност и противоречивост, но тя не е довела до разколебаване на изводите за обективност на съобщените от тях данни. Установено е , че свидетелите били ангажирани с провеждането на специализирана полицейска акция по задържане на лица, продаващи наркотици в[жк]след предварителна информация , че е едно от тях е „Гипса” – прякорът , с който жалбоподателят Й. бил известен на полицията. Свидетелите са категорични , че именно него са разпознали като лицето , което изхвърлило плика, в който били установени инкриминираните топчета марихуана. Липсата на колебания у свидетелите при идентифициране на извършителя съдът логично свързал както с предварителната информация, която те имали, така и с отсъствието на данни за тяхната предубеденост и заинтересованост да свидетелстват във вреда на подсъдимия. Ето защо съдът не е имал основание да отхвърли тези показания поради хипотетичните съмнения на подсъдимия за изградена полицейска конспирация срещу него в резултат на неизпълнени уговорки за съдействие и отмъстителност. Не намира доказателствена подкрепа и опитът на защитата на подсъдимия да постави под съмнение изводите на съда за кредитиране на показанията на посочената група свидетели , като ги конфронтира с тези на заловените на местопрестъплението купувачи на наркотици - свидетелите А. и Г.. Пред първата инстанция двамата заявили, че не познават подсъдимия. Двете предходни инстанции са положили възможните и необходими усилия да проверят достоверността на показанията на тези свидетелите , анализирайки съобщените от тях данни в съпоставка с информацията от останалите доказателствени източници. В този анализ не се съзират елементи на избирателност, превратност или алогичност. Оценена е обстановката,в която подсъдимият е контактувал със свидетелите, и произтичаща от това уязвимост на тяхната позиция, но това обстоятелство е обсъдено наред със съвпадащите и взаимно подкрепящи се данни в техните показанията и тези на полицейските служители. Проверено е и възражението на защитата , че свидетелят Т. А. посочил като извършител лице, продавало марихуана по времето , когато подсъдимият се е намирал в следствения арест.Наред с изолираността на това изявление /за разлика от уличаващите подсъдимия свидетелски показания/ съдът се е позовал и на допускащата объркване и смесване на възприятията на свидетеля безспорно установена схема на разпространение на дрогата. Според нея наркотикът се предоставял от две лица – едното събирало поръчките , а другото предоставяло „стоката”. Разбирането на съда , че свидетелят А. не създава категорично алиби на подсъдимия, било подкрепено и от колебливостта на свидетеля относно цвета на якето на приносителя на марихуаната. Непоследователността на свидетеля по този важен факт наложила съдът да прочете показанията на А. от досъдебното производство и да се опита да преодолее констатираните противоречия чрез допълнителен разпит. В крайна сметка А. заявил , че е купувал марихуана преди инкриминираното деяние от момчето , което било „с черно яке”, т.е лицето, на което платило дрогата , а не фактическият й държател, и по този начин изключил възможността в показанията му да се изолира убедителен контрафакт срещу съобщеното от свидетелите Банков, Р., Н. и П. относно личността на извършителя. Обжалваното решение дава процесуално екзактен отговор и на възражението на касатора за ограничаване правото му на защита поради отхвърляне на искането за разпит на поемните лица при разпознаването по снимки , извършено от Г. и А.. На стр.6 са изложени съображения за спазване на процедурата за разпознаване , описана в чл. 171 от НПК, изведени от съдържанието на протоколите за тези процесуално-следствени действия. В тази връзка не са пренебрегнати твърденията на свидетелите , че не са били категорични в разпознаването,тъй като въпреки изразената пред съда позиция, в досъдебната фаза те са се ангажирали точно със снимката на подсъдимия, която „най-много приличала” на дилъра, от който закупили марихуаната. Съгласно чл.131 от НПК протоколите, съставени при установените от закона ред и условия, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. С исканите разпити на поемните лица защитата на подсъдимия не е атакувала конкретни аспекти на следваната в досъдебната фаза процедура, тъй като / видно от протокола от 23.02.2011 г./ е признала формалното й спазване. Подсъдимият доуточнил искането на адвоката си , като заявил че „има съмнения” за повикани по-късно поемни лица, без да мотивира съмненията си . В крайна сметка от мотивите на въззивното решение личи , че съдът не е фаворизирал данните от разпознаването , а ги е ценил наред с всички останали доказателства, събрани с приложените по делото доказателствени източници. Съдът не е избягал от констатацията за противоречие в гласните доказателствени средства, а е формулирал подробни , логични и доказателствено подкрепени съображения защо подкрепя първата инстанция в заключението й да приеме за достоверни показанията на свидетелите Банков, Р., Н. и П. и да отхвърли тези на свидетелите Г. и А.. До същия извод води и оценката на показанията на бащата на подсъдимия – св.Д. , тъй като те, поради липсата на конкретика , не изключват възможността С. Й. да се е намирал на местопрестъплението на инкриминираната дата. На следващо място неоснователно е оплакването за неяснота и противоречие в мотивите. Непредубеденият прочит на оспорваните съдебни актове показва , че правната квалификация на деянието и подкрепящите я мотиви са еднопосочни и обосновават престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1 , пр.4 алт.1 от НК – държане с цел разпространение на наркотични вещества. Тази квалификация кореспондира с параметрите на повдигнатото обвинение. Подсъдимият не е съден за разпространение на наркотични вещества – престъпление по чл. 354а,ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 от НК. Въззивното решение с цитирания в касационната жалба на защитника абзац/ от стр.5 на мотивите/ достатъчно ясно подчертава тази разлика , като конкретизира, че по делото има данни за разпространение, но те не са обхванати от настоящия процес.Упрек търпи първата инстанция, която безкритично привнесла в присъдата си от обвинителния акт паразитния израз „ и разпространил на Т. А. и И. Г.”, макар в мотивите си да е приел този факт единствено като подкрепящ съставомерната цел на престъплението по чл. чл. 354а, ал.1, изр.1 , пр.4 алт.1 от НК – държане с цел разпространение на наркотични вещества. Допуснатото нарушение не е от категорията на съществените , защото не се е отразило на правото на защита на подсъдимия. Стандартът на доказване по чл. 303 и чл. 305, ал.3 от НПК е спазен при изготвяне на актовете на предходните инстанции, поради което и на това основание следва да се отхвърлят твърденията за касационно основание по чл. 348 , ал.2 от НПК. Основателно е единствено оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Съдът принципно правилно е очертал високата степен на обществена опасност на деянието и дееца , както и отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, но е подценил относителната тежест на лошото здравословно състояние на подсъдимия и липсата на по-значими вредни последици предвид неголемите количество и стойност на държаните наркотични вещества. С тези съображение и за постигане целите на чл. 36 от НК настоящият съдебен състав намалява срока на наложеното на подсъдимия С. Д. Й. наказание лишаване от свобода на три години без да ревизира размера на наложеното наказание глоба.Така определената двукомпонентна санкция има потенциал да въздейства превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия и да излъчи предупредителен сигнал върху останалите членове на обществото. Водим от горното и на основание чл.354,ал. 2, т.1 във вр. с ал.1 , т.3 във вр. чл.348, ал.1 , т.3 и ал.5,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 73 от 02.03.2011 г. на Софийския апелативен съд по внохд № 80/2011 г., с което е потвърдена присъда от 25.10.2010 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 21 състав , постановена по нохд№ 3088/2010 г., като намалява наложеното на подсъдимия С. Д. Й. наказание лишаване от свобода от четири на три години. Оставя в сила решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.