Р Е Ш Е Н И Е
№ 336 Гр.София, 04.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, 2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.537/23 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 01.11.2023 г.,постановена от ОС-Монтана /МОС/ по Н.Д.31/21 г., подсъдимият Б. Т. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, търпимо при първоначален общ режим, като в съответствие с чл.354 А, ал.6 НК е постановено отнемане на високорисковите наркотични вещества-предмет на престъпно посегателство. Б. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.339,ал.1 НК. На основание чл.53,ал.2, б.А НК е отнет в полза на държавата предметът на това деяние.
Присъдата е потвърдена с решение №125/06.04.23 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.531/22 г.
Срещу оповестения от въззивната инстанция съдебен акт е постъпила жалба от защитника на подсъдимия с посочени всички визирани в нормата на чл.348,ал.1 НПК касационни основания и с развити такива, които могат да се преценят като подведени под т.1 и т.2 от този законов текст. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца или отново при отмяна на същото-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС с даване на задължителни процесуални указания; или изменение на решението с преквалифициране на деянието спрямо Б. в по-леко наказуемо престъпление и/или намаляване на наложеното му наказание.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и упълномощеният от него защитник поддържат жалбата с отразените в нея възражения и искания.
Представителят на ВКП настоява решението на САС да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:
Прави впечатление,че доразвивайки аргументите по касационната жалба в съдебно заседание пред ВКС, упълномощеният защитник откровено се позовава на недостоверност на ценени гласни доказателствени материали, на необоснованост на решението и на несъбиране на определени доказателства, довели до недоказаност на обвинението. Трябва да се отбележи,че не само видно от закона, но и при дълголетното прилагане на правилата за касационното наказателно производство, не е имало съмнение, че поначало ВКС е съд по правото. С изключение на хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК пред него не могат да бъдат поставяни на преглед доказателства по делото по същество и респективно да се релевират оплаквания за необоснованост на съответния съдебен акт и за недоказаност на обвинението. Такова поведение е допустимо пред съдилищата по фактите.
Както неведнъж до момента този съд е заявявал, при първо и второ редовно разглеждане на делото висшата съдебна инстанция по наказателни дела отговаря единствено на оплаквания за допуснати съдебни грешки по прилагане на процесуалния закон, откъдето да се прави извод за неверни заключения при приемане на фактите и оттам- по приложение на материалното право. Той не оглежда доказателствената съвкупност в нейната същина и не се произнася по преоценката й, в съответствие с въздигнати оплаквания за това. Оправдаването от тази инстанция е допустимо в случаите на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК, когато самата приета от контролираната инстанция фактология е непрестъпна, но въпреки това лицето е признато за виновно и осъдено.
Предвид казаното, ВКС заявява, че няма да обърне внимание на изложени в касационната жалба и на релевирани в открито съдебно заседание пред него изявления по конкретно обсъждане на доказателствената маса в същината й, според виждането на атакуващата страна. И най-простият разбор на съдържанието на доводите установява, че става дума за необоснованост, каквито и опити да се правят за обуславяне на процесуални нарушения. Същото се отнася и за оплакванията какви доказателствени материали не били набавени в хода на досъдебното разглеждане на производството /по изразените претенции в съдебно заседание пред ВКС/, откъдето пък се обосновава недоказаност на деянието. Като оставим настрана,че в съгласие с чл.7 НПК централната фаза на процеса е съдебната такава, когато се очаква да се генерира активност от страните, сред които са подсъдимият и неговият защитник, очевидно е, че обжалващата страна желае произнасяне от този съд при преоценка на доказателствата, след като иска директно оправдаване при очертана фактология по очевидно престъпна деятелност, приета от САС.
Отделно е другото прокарано в касационната жалба искане за произнасяне по силата на чл.9,ал.2 НК, поради малозначителност на деянието. Това означава ВКС да приеме, че от формална страна подсъдимият е извършил престъплението, и то според фактологията,възприета от контролираната инстанция, но да активира различно приложение на материалния закон. На такова основание вече върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е легитимирана да се произнесе, но едва след като направи преценка за основателност или не на процесуалните възражения, на изведената фактология и на съдебната позиция по принципното прилагане на НК със съответно осъждане на дееца.
ПО СЪЩЕСТВОТО НА ДОПУСТИМИТЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ДОВОДИ:
1/ В жалбата са откроени съществени неблагополучия на досъдебното производство, които не са отправени по-рано, а и не са намерили служебен преглед от никоя от решаващите съдебни инстанции. И макар да не е формулирано сериозно касационно изражение на твърдените обстоятелства, с оглед искане за оправдаване при преразглеждане на доказателствата, имплицитно е въздигнат същностен довод, който не може да бъде подминат.
Видно от материалите от досъдебната фаза, настоящото наказателно производство е образувано с протокол за първоначални и неотложни процесуално-следствени действия за извършено престъпление по чл.354 А,ал.1 НК-сиреч, по правилата на чл.212,ал.2 НПК. И действително, както е повдигнато обвинението и по обстоятелствената част на обвинителния акт, на 12.12.18 г. при проведена полицейска операция са задържани лицата П. М., Т. Н. и К. М., в които са били намерени различни наркотични вещества и които са признали,че са закупили същите от подсъдимия. За времето оттогава до 21.12.18 г.в хода на досъдебното производство /ДП/ са разпитани посочените лица, както и свидетелите В. Г., В. А. и А. Б.. Те,очевидно в съдържателен план на депозираните показания, уличават подсъдимия Б.. Това се е случило включително и при проведени пред съдия от съответния първоинстанционен съд разпити /преди привличане на дееца като обвиняем/.
На 04.01.19 г.в дома,обитаван от касатора, от 15.30 ч.до 17.40 ч.е проведено претърсване, за което е оформен протокол /л.27 от ДП/ за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение. В него е посочено,че той се налага поради налична информация в претърсвания дом да се държат наркотични вещества. В кориците на делото не присъства яснота каква е тази оперативна информация, още повече предвид образуваното вече производство на основание иззети наркотици и разпити на няколко човека, уличаващи дееца. В хода на проведеното мероприятие не са намерени никакви забранени субстанции и са иззети електронни везни и боеприпаси.
Казаното навежда на разсъждение дали при провеждане на процесуално-следствените действия претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия, е била налице хипотезата за неотложен случай по смисъла на чл.161, ал.2 НПК. Отговорът е отрицателен. Това се дължи на момента на започване на досъдебното производство и ранното идентифициране на дееца според разпита на определени свидетели. При времевото съотнасяне на действията на компетентните органи с оглед несъмнената възможност в близкия до едномесечен срок, изминал от провеждане на първото действие по разследване, те да са били в състояние да поискат разрешение от съответен първоинстанционен съдия, за извършване на претърсване и изземване в обитваното от касатора жилище, се стига до заключение, че след снабдяване с такова, са можели да преценят конкретния момент,в който да предприемат нужното поведение. Това не е сторено, поради което при наличните в делото данни не следва да се приеме, че при процесните претърсване и изземване е налице неотложен случай по силата на чл.161,ал.2 НПК, когато провеждането на тези действия е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.
Няма съмнение, че обсъденият протокол е одобрен от съдия при първостепенния съд-л.26 от ДП. Това обаче не стига,за да се обоснове законосъобразност на процесуално-следствените действия с оглед тяхна неотложност. Както винаги досега настоящият съд е отстоявал тезата си, от една страна съдията не разполага с материали по делото /извън познание на чисто формалните предпоставки като престъпление, което се преследва; разследващ орган и време на извършване на действието и представянето на протокола за одобрение/, от които да извежда заключение доколко в същински смисъл се е касаело за неотложност.
От друга- ако се приеме тезата, че след като има съдебно одобрение, то съдилищата по същество не следва да преценяват при наведени данни за това обосноваността и състоятелността на проведените процесуално-следствени действия с оглед тяхна неотложност, то тогава би се придала забранена от процесуалния закон предустановена доказателствена сила на определени материали и би се обезсмислило съдебно разглеждане на доказателствата в контекста на валидно тяхно набиране и при комплексен подход на преценка. Никога не е имало нито теоретично, нито практическо съмнение, че казаното току-що е незаконосъобразно.
В същата насока, макар и погледнати от различен ъгъл спрямо въпросите по отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване, са постановките по решение на СЕС, 4 състав, от 07.09.23 г., постановено по дело С-209/22 г.
Ето защо не може да не бъдат упрекнати решаващите съдилища за пасивното си поведение при преценка на изложените дотук въпроси. Дори и защитата да не е релевирала възражения по тях, внимателният прочит на доказателствената наличност е изисквал вземане на отношение по стореното и отхвърляне на обсъждания протокол за претърсване и изземване. Въз основа на него са приобщени като веществено доказателство две електронни везни. Притежанието на последните не е забранено. Но пък тяхно присъствие в обитавания от Б. дом е очертавано от контролирания съд като допълнителен аргумент в посока на приемането, че касаторът е разпространил инкриминираните наркотични вещества, продавайки ги на трима свидетели. При дължимо изключване на протокола това не би било сторено.
Погледнати по очертания начин, претенциите по касационната жалба за некачествено проведено досъдебно разследване с отразената конкретика, се явяват основателни.
Само предвид пълнота на процесуалното изследване е нужно да се отбележи, че при обсъжданото претърсване са иззети и боеприпаси, предмет на обвинението по чл.339,ал.1 НК, за което подсъдимият е оправдан, без сезиране за незаконосъобразност на присъдата в тази й част. Затова, въпреки че изключването на коментирания протокол би повлякло след себе си изключване на инкриминираните боеприпаси като годно иззети по този ред веществени доказателства, и респективно активиране на друг доказателствен път за установяване на тяхно присъствие, с признаването на дееца за невиновен по това обвинение неговите процесуални права се явяват защитени в пълнота.
2/ Част от касационната жалба е посветена на личен за страната анализ на неправилността на съдебното поведение по кредитируемост на показания на свидетели, уличаващи подсъдимия в извършване на престъпното деяние по чл.354 А НК. Същото е положението и с развитието на тази позиция в открито съдебно заседание пред ВКС. Този съд не се меси в суверенната дейност на решаващ съдебен състав по приемане на доказателствен материал, стига да е изведена негова годност и да е мотивирана преценката. Няма да го направи и сега. И въпреки недотам изчистената теза на защитата по отношение на допустимостта на съдебния анализ, е засегнат важен проблем, заслужаващ разрешаване. Прочитът на възраженията, отнесен към решението на САС с неговата аргументация, го очертават /проблема/ по следния начин, годен за обсъждане от касационната инстанция:
Както вече бе казано, голяма част от свидетелите са били разпитани в хода на досъдебното производство, преди привличане на подсъдимия в качеството му на обвиняем, и пред разследващ орган, и пред съдия от съответния първоинстанционен съд. Тези лица са употребявали наркотици и на ДП твърдят, че са закупили конкретните такива по обвинението, а и въобще-от дееца. Предвид характеристиката на престъпната деятелност не може да се очаква,че свидетелите биха били някакви безукорни граждани, с изявена гражданска активност и ярко желание да помагат на разследващите органи. Самите те поначало са били уязвими към привличане като обвиняеми поради намирането в тях на наркотични вещества.
Казаното дотук не е самоцелно. То иде да покаже с каква осторожност е следвало да подходи контролираната инстанция при осмисляне на депозираните показания, а при вътрешно противоречие и/или между тях, на кои да даде вяра и защо. На практика се е случило следното: В съдебно заседание пред МОС свидетелите Б., М. и Н. са отрекли дадените на досъдебното производство показания, включително и пред съдия, прикрепени към годната за ценене доказателствена маса чрез необходимата процесуална техника. В тях те са разказали за закупуване на наркотици от Б., каквото не признават пред решаващата инстанция. Съдилищата от своя страна, и в частност САС, са зачели дадените показания пред съдия на ДП. Отнасяйки ги едни към други, както и да се е опитал въззивният съд да обоснове тезата си, фактически им е придал предустановена доказателствена сила- действие, забранено по силата на чл.14,ал.2 от процесуалния закон.
По-нататък, изявленията на свидетелите М. и Г., депозирани в хода на досъдебното производство, в които бива уличен деецът, са прочетени пред първоинстанционния съд, след като мъжете не са се явили да свидетелстват лично-л.119 от Н.Д.31/21 г. Те са възприети за годни и достоверни и от САС, независимо че лицата като обвиняващи подсъдимия никога не са били конфронтирани с него и той не е бил поставен в положение да може да им се противопоставя по допустим процесуален ред.
А. Б. продължава пред решаваща инстанция да утвърждава казаното на ДП, че е купувал наркотик от касатора. Той обаче сам признава в съдебно заседание пред МОС, че има психиатрично заболяване /л.56 от първостепенното производство/, за което е бил настаняван на принудително лечение. Доказателства в тази насока не са дирени, нито пък е имало някакви искания от страните или служебна преценка за това доколко, с оглед тази информация, лицето се явява годен свидетел в наказателния процес.
Що се касае до свидетеля А., той и в съдебно заседание поддържа казаното от него на досъдебното производство, че от подсъдимия са били закупувани наркотични вещества,но не твърди да е присъствал на конкретно инкриминирана продажба, а че му е било казано за нея от друг. При проведената в хода на съдебното производство очна ставка със свидетеля Б. /който отрича пред МОС това/, всеки поддържа своята теза.
В крайна сметка, съпоставянето на ценените доказателствени материали установява, че подсъдимият е признат за виновен и осъден за продажба на наркотични вещества на основание отречени показания на трима свидетели; уличаващи такива на двама, на които не е бил в състояние да се противопостави в открит съдебен процес; на уличаващи изявления на лице, за което не е било достатъчно ясно, че има свидетелска годност; на основание показания на свидетел, неочевидец на твърдяно от него инкриминирано снабдяване с наркотик от подсъдимия; на основание наличието в обитавания дом на електронни везни, чието притежание не е забранено, при това иззети повече от двадесетина дни след първоначалните данни за реализирано престъпно поведение /по протокол, който е следвало да бъде изключен, както бе разяснено по-горе/. Няма никакви данни за присъствие на наркотични вещества у Б.. Наред с това той упорито отрича продажбата на процесните такива на процесните лица.
Ето защо, без по никакъв начин да взема отношение доколко кредибилни са показанията на коментираните свидетели и кои по-точно е следвало да бъдат зачетени за такива, при очертаната процесуална действителност ВКС смело може да направи извод за нарушаване от страна на въззивната инстанция на заложените в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107,ал.5 НПК правила за доказателствен анализ, което е повлияло върху законосъобразно приемане на фактите, а оттам- и до извеждане на дължимото материално право. По този начин е ограничено участието на подсъдимия и на неговия защитник в процеса.
Казаното по двата пункта дотук обуславя извод за допускане на съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, изискващи отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
3/ Пред ВКС за пореден път се поставя въпросът за това,че нито подсъдимият, нито защитникът му са призовавани от органите на ДП да присъстват на разпити на ключови свидетели, включително и пред съдия, по какъвто начин съществено е накърнено правото на защита. Отговор на този въпрос е даден от въззивния съд, който се е фокусирал върху момента на привличане на подсъдимия в качеството му на обвиняем и по-ранни по време разпити на свидетелите, обстоятелство, изключило призоваване на изискващите това страни. Защитата не се противопоставя на същината на заявеното от съда, а просто отново поставя на разглеждане своята теза, все едно по нея липсва отговор въобще.
Поначало не противоречи на процесуалната действителност приетото от САС по обсъждания въпрос. Същевременно, в касационната жалба липсва установяване на позиция как да бъдат уведомявани обвиняемият и неговият защитник за разпити на свидетели, които без съмнение са осъществени преди привличане на Б. като процедурна фигура по НПК. Ако се има предвид качеството на лицето като уличено такова /заподозряно/ вследствие събираемите доказателства, със съответните последици в тази връзка, то тогава тезата следва да бъде посочена ясно и разгърната мотивирано, което е възможно включително и с позоваване на практика на СЕС и ЕСПЧ по въпроса. Това е нужно да бъде направено от претендиращата страна, доколкото тя поставя проблема, както и от съда при новото разглеждане на делото.
В случая е вярно обстоятелството, че с по-късното установяване на подсъдимия в качеството му на обвиняем /едва в средата на януари 2019 г./ органът на ДП, четейки буквално закона, е избегнал необходимостта от призоваване на Б. и неговия защитник за провеждане на разпити на ключови свидетели пред съдия. Съдът несъмнено следва да отчита казаното при по-нататъшно развитие на процеса на плоскостта на предоставяне на възможност за конфронтиране на обвиняващите подсъдимия свидетели, чието осуетяване или игнориране води до нарушаване на правото на защита. По един начин се оценява дадена възможност на подсъдим/обвиняем и неговия защитник да се противопоставят на свидетели директно /разбира се, с ограничения при определени процесуални случаи/, което те не са сторили, защото така са избрали; а по друг- реалната липса на възможност да се реализира подобно поведение. Това следва да бъде преценено в рамките на специфичните характеристики по настоящото дело и да се направи опит да се преодолеят неблагополучията, което винаги е допустимо в открито заседание пред съд. А ако е невъзможно- да се активират съответни последици за наказателното производство, в рамките на което могат да се избират различни доказателствени пътища и да се правят дължими изводи въз основа на набавената по тях информация.
4/ В касационната жалба е залегнало искане след отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на последния да бъде указано от ВКС да се допуснат и проведат преразпити на свидетелите М., Н., М. и Г. за изчистване на противоречията в техните показания. Това искане е доста общо отправено. Както вече бе казано, първите двама свидетели са разпитани пред МОС и са отрекли показнията си,дадени на досъдебното производство, със съответни разяснения пред съда; а изявленията на вторите двама, депозирани в подготвителната фаза, са били приобщени по верен процедурен ред чрез техниката на прочита. Така че,като оставим настрана липсата на каквато и да е процесуална активност на атакуващата страна да бъдат допуснати преразпити пред контролирания съд, чиито грешки ВКС ревизира, остава генерално неясно какви и кога установени противоречия се цели да бъдат изяснявани. Въззивният преглед на един съдебен акт не изисква обезателно допускане и събиране на набавена вече в хода на първоинстанционното разглеждане на делото доказателствена наличност и при отправяне на такова искане или собствена на съда преценка за необходимост от това- е необходима надлежна мотивировка.
Отделен е въпросът, че няма пречка при новото разглеждане на делото пред САС да бъдат призовани и разпитани непосредствено,ако съдът прецени, В. Г. и К. М.. Това се отнася и за всеки от другите свидетели, както и въобще за набавянето на необходими доказателствени материали, при надлежни искания или служебна съдебна преценка, и с видими аргументи. За пълнота на изразената позиция, трябва да се посочи, че както е известно от теорията и дълготрайната съдебна практика, дори и изпълнението на задължителни указания на ВКС по силата на чл.355,ал.1 НПК не ограничава събирането на относим материал и решаването на делото по вътрешно убеждение от следващия състав на долустепенния съд, стига то да почива на процедурно вярно набавена и анализирана доказателствена наличност, очертаваща приетата фактология, като спрямо последната от своя страна бъде приложено правилното материално право.
5/ Поради приетото по-горе по незаконосъобразно упражняване на правилата на процесуалното право от страна на контролирания съд, а оттам- и по негодно изведени фактически положения и невъзможност да се прецени правилността на приложение на материалната наказателна норма с осъждане на дееца, не следва да се взема отношение от ВКС по възраженията за обмисляне на предпоставки по чл.9,ал.2 НК. Същото се отнася и досежно предявеното искане за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо такова и/или намаляване на наложеното наказание.
И на последно място, подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.339,ал.1 НК още от първата инстанция, както вече бе заявено. САС не се е произнасял по този въпрос, тъй като не е бил сезиран от никоя страна. В решението му само е посочена правилността на присъдата в тази й част. Следователно ВКС трябва да остави в сила съдебния акт на САС по потвърждаване на оправдаването на Б. за извършено от него престъпление по чл.339 НК, без повече обсъждане. В тази насока се преценяват постановките, установени в т.4 от ТР №5, постановено от ОСНК на 21.05.18 г.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №125/06.04.23 г.,постановено от АС-София, НО, 1 състав, по В.Н.Д.531/22 г. в частта, в която е потвърдена присъда от 01.11.21 г., постановена от ОС-Монтана по Н.Д.31/21 г. по осъждане на подсъдимия Б. Б. за извършено от него престъпление по чл.354 А НК и отнемане на инкриминираното наркотично вещество на основание чл.354 А,ал.6 НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |