Ключови фрази
установяване право на собственост към минал момент * земеделски земи * доказателства * възстановяване в стари реални граници * Спор за материално право на собственост върху земеделски земи

1076 от 2005

                  Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      № 632

 

                          София, 23.11.2009 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 300 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. В. и Н. И. К. против решение № 721 от 24.11.2008 г., постановено по гр.д. № 672 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-София, с което е оставено в сила решение от 29.05.2008 г. по гр.д. № 348 от 2006 г. на Районен съд-Ботевград за отхвърляне на предявения от В. И. В. и Н. И. К. против К. Т. Н. и Е. Т. Г. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Т. наследодателят на ищците И е бил собственик на нива от 1 дка в землището на с. Т. при съседи: река, наследници на В. К. Т. , Т. С. Т. и път.

Касаторите са навели довод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказ на съда да събере поискани доказателства, довело до необосновани изводи.

Ответниците по касационната жалба К. Т. Н. и Е. Т. Г. оспорват същата.

С определение № 419 от 12.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречие на постановеното решение с указанията по приложение на процесуалния закон в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.

В исковата молба ищците В. И. В. и Н. И. К. са изложили твърдения, че е възстановено в стари реални граници правото на собствеността на наследници на И. К. Д. на нива от 1.000 дка в землището на с. Т., местността Б. , при граници: река, н-ци на В. К. Д. , Т. С. Т. и път, но при заснемането на имота в цифровия модел на землището се установило, че същия изцяло застъпва имот № 0* възстановен на К. Т. Н. и имот № 0* възстановен на Е. Т. Г., поради което са поискали да се признае за установено, че с описания имот наследодателят им И. К. Д. е влязъл в ТКЗС. При възстановяване в стари реални граници възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. В случая спорът за материално право не е свързан с принадлежността на правото на собственост, а касае именно установяване конкретното местонахождение към момента на образуване на ТКЗС на имотите, възстановени на всяка от страните. За произнасяне по така наведения спор са необходими специални знания с цел преценка доколко представените писмени доказателства позволяват идентификация на старите реални граници на имота. С писмена молба от 10.10.2008 г. ищците са навели конкретни доводи за възможността да се идентифицират границите и са поискали допускане на експертно заключение, както и на свидетелски показания. Съдът е отхвърлил искането без да изложи мотивите си защо го приема за неоснователно, а с решението е счел, че ищците не са провели пълно и главно доказване, че наследодателят им е придобил и владял именно спорния имот.

Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени указания по приложението на процесуалния закон, свързани със задължението на въззивния съд да допусне и събере доказателства, целящи установяване на обстоятелства от значение за спора, дори същите да са поискани несвоевременно от страната. В случая въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отказвайки да събере относими към предмета на спора доказателства, което налага отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 721 от 24.11.2008 г., постановено по гр.д. № 672 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: