Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 31.03.2021 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Галина Тонева... ЧЛЕНОВЕ: ...Теодора Стамболова... ...Петя Шишкова... при секретар Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия П. Шишкова КД № 871/20г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по постъпила касационна жалба с допълнение към нея от защитника на Б. Й. Й. срещу присъда № 138 от 10.08.2020г., постановена по ВНОХД № 160/2020г. по описа на Бургаския апелативен съд, с която е отменена присъда № 29/29.01.2019г. по НОХД № 395/2018г. на Окръжен съд – гр. Бургас, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.07.2016г. в [населено място], в апартамент на [улица], по непредпазливост причинил смъртта на П. П. П., в следствие на умишлено нанесена на 10.07.2016г. лека телесна повреда, и на основание чл.124, ал.1, вр. чл.130, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години. В касационната жалба се твърди, че въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения и неправилно е приложила материалния закон. Съдът е упрекнат в едностранчив анализ на доказателствата и игнориране на част от експертните мнения, необсъждане на противоречията и непълнотите в заключенията, в резултат на което е постановена присъда, без да е изяснена причината за смъртта на пострадалия. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник не се явяват и не взимат становище по съществото на делото. Представителят на прокуратурата предлага присъдата да бъде оставена в сила. Счита, че всички относими обстоятелства са правилно изяснени. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационното производство е второ по ред. ВКС е сезиран с жалба, в която е изразено изрично съгласие с по-голямата част от фактическите изводи на съда. Събитията от нощта на 10 срещу 11 юли 2016г. са изчерпателно проследени и изяснени и изводите за действията на подсъдимия, включително за нанасянето на удар на пострадалия, не се оспорват. Претендираните пороци на въззивния акт са отнесени изцяло до преценката, че смъртта на П. е резултат от телесната повреда. Фактическата трудност по делото произтича от невъзможността експертите, изготвили заключенията на основание чл.144, ал.2, т.1 от НПК да се ангажират с категорично становище за причини за смъртта на пострадалия. Именно по тази причина първоинстанционният съд е приел, че вината на Й. не е доказана по несъмнен начин. Състав на апелативния съд е потвърдил оправдателната присъда, но така постановеното въззивно решение е отменено с решение №74/20г. по к.н.д. №242/20г. ВКС е върнал делото за ново разглеждане поради констатирано съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на собствен доказателствен анализ. Дадени са указания при изясняване на причината за смъртта, съдът да не изолира становищата на вещите лица, а да съобрази и разясненията им в съдебно заседание, да изследва свидетелските показания, и съвкупността от всички материали, като по този начин преодолее доказателствения дефицит от компрометираната кръвна проба. При постановяване на осъдителната присъда Бургаският апелативен съд е изпълнил коректно дадените му указания. В хода на наказателното производство са обсъждани няколко възможни причини за смъртта на П.. Първоначално вещото лице д-р Я., който е присъствал на огледа на трупа и е извършил аутопсията, дал заключение, че непосредствената причина за смъртта е комоцио, предизвикано от удара. По-късно, след като се е запознал с веществените доказателства – парчета от счупена чиния, както и с твърденията на св.А. П., че е разговарял с брат си, експертът сам е коригирал становището си и е изключил вероятността за смърт в следствие на мозъчно сътресение. Мнението му е споделено и от останалите медици, работили по делото. Основавайки се на категоричното единодушно мнение на експертите, съдът обосновано е отхвърлил мозъчното сътресение като възможна причина за смъртта. Така на преценка са били подложени останалите две алтернативи – алкохолно отравяне и кръвозагуба от откритата рана на главата. В жалбата се съдържа оплакване, че е пренебрегната възможността смъртта да е резултат от комбинираното действие на алкохолна интоксикация и кръвозагуба. В експертните заключения тя не е разгледана като самостоятелна хипотеза, а е спомената от вещите лица при разпита им поради това, че алкохолът, от една страна е забавил кръвосъсирването, а от друга е замъглил симптомите, затруднил реакциите, притъпил болката, и така е попречил да бъде оказана своевременна медицинска помощ в ситуация, в която смъртта е била предотвратима. Посочените обстоятелства не изключват ангажирането на наказателната отговорност на Й., тъй като не прекъсват причинно-следствения процес между травмата и последвалата смърт. Бургаският апелативен съд е извършил обстоен анализ на гласните и веществените доказателства, на писмените заключения на вещите лица и на дадените от тях разяснения в съдебно заседание, и мотивирано е достигнал до заключението за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между леката телесна повреда и последвалата смърт на П.. Нараняването представлява conditio sine qua non по отношение на съставомерния резултат. Обективно, всестранно и пълно е изследван въпросът дали концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е достигнала смъртоносни нива. В жалбата се поддържа достоверност на резултата от първоначалната химическа експертиза, който е 5,21 промила. Съдът аргументирано е отхвърлил тази теза, след като е обсъдил повторната комплексна химико-токсикологична експертиза, проверила броя на съдържащите се в пробата тромбоцити, на тройната СМЕ, на четворната комплексна експертиза, разясненията на д-р Я. и на токсиколога д-р А.. Убедително е мотивирал извод, че течността, взета при аутопсията, не представлява годна за изследване на алкохолната концентрация кръвна проба. Позовал се е на химическия анализ и визуалната проверка установили, че количеството кръв в шишенцето е силно разредено, вероятно с ликвор или друг замърсител. С тази констатация се е съгласил и самият лекар, извлякъл пробата, като в съдебно заседание е заявил, че вероятно я е взел от черепната или гръдната кухина. Мнението му, че е процедирал правилно, е категорично опровергано. Всички останали експерти, специалисти по съдебна медицина и токсикология, поддържат и се обосновават научно и документално, че кръвната проба следва да се вземе от дълбок периферен съд. При липса на втора, контролна проба и на проба от урина, съдът правилно е приел, че възможностите за точно установяване на алкохолната концентрация чрез химически анализ са изчерпани, и е съсредоточил усилията си върху останалите налични по делото доказателства и доказателствени средства, позволяващи преценка на възможността П. да е починал от алкохолна интоксикация. Информацията по делото в тази насока е в достатъчен обем, а при оценката й са ползвани специални медицински познания. С помощта на свидетелски показания е установена дългогодишна алкохолна злоупотреба, повишила толеранса на организма на пострадалия, изяснено е какъв алкохол и приблизително в какво количество е употребил вечерта на 10.07.2016г., за какъв период от време. Съобразен е съпътстващият прием на храна, психическото му състояние, поведението и реакциите преди и след удара, преценени са приблизително ръста и теглото му. Съвкупността от посочените данни е достатъчна за аргументирането на извод, че нивото на алкохол в кръвта на П. не е било смъртоносно. От друга страна, въззивният съд е установил и обсъдил в акта си, доказателства за това, че количеството на изгубената кръв е било фатално за пострадалия. Без да е възможно да бъде точно изчислено, то е прието за значително въз основа на показанията на свидетелите Л. и П., както и на протокола за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум. Експертното заключение обосновава обилното и продължително кръвотечение с измененията в кръвосъсирването след дългогодишна алкохолна злоупотреба. Съществен аргумент в мотивите към присъдата е безспорното установяване на рязка промяна в поведението на пострадалия след нараняването. Преди това седял до масата, спорел и се заяждал с подсъдимия, а непосредствено след удара паднал на леглото, спрял да се движи и да говори и издавал единствено нечленоразделни звуци. Посоченото обстоятелство е оценено напълно логично като факт, изключващ плавното постепенно изпадане в коматозно състояние, предхождащо смъртта от алкохолна интоксикация, и кореспондиращ на реакция на остра кръвозагуба. Според жалбоподателя липсата на анемия на вътрешните органи категорично изключва възможността П. да е починал от кръвозагуба. Възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно по следните съображения: На първо място, твърдението, че съдът е приел за безспорно установена липсата на анемия, не намира опора в мотивите към присъдата. Съдът не би могъл сам непосредствено да изясни това обстоятелство, а е следвало да се позове на заключението на вещото лице. Единственият медик, който би могъл да диагностицира анемия на вътрешните органи, е извършилият аутопсията. Неговите наблюдения са отразени в изготвената съдебномедицинска експертиза №188/2016г., но там не фигурира подобна констатация. Направеното при разпита му изявление за липсата на такава обективна находка не се отличава с необходимата степен на категоричност, предвид липсата на спомен за част от манипулациите по време на същата аутопсия. На следващо място, този довод е бил поднесен на вниманието на вещите лица, изготвили комплексната експертиза по време на разпита им, но не е променил заключението, че най-вероятната причина за смъртта е кръвозагубата. Изтъкната е принципната възможност в някои случаи на кръвозагуба да не се наблюдават признаците на вътрешна анемия. Така, след като всички хипотези, освен една, са изключени като възможни, логическият извод, че причината за смъртта е травмата на главата, е надлежно мотивиран и правилно е приет за безспорен. Процесуалният път, по който съдът е достигнал до решението си не е опорочен, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 138 от 10.08.2020г., постановена по ВНОХД № 160/2020г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.