Р Е Ш Е Н И Е № 500 гр.София , 06 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1729/2014 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба ,депозирана от адв.С.,защитник на подсъдимата Ю. Е. К. срещу определение за прекратяване на наказателното производство,постановено по внчхд №3030/2014 г.по описа на Софийски градски съд,НО,16 въззивен състав,на основание чл.346 т.4 от НПК. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като въззивната инстанция, прекратявайки наказателното производство за престъплението по чл.130 ал.2 от НК,поради изтекла давност, неправилно е приел ,че основанието за това е чл.82 ал.1 от НК /разпоредба касаеща давността по изпълнение/,вместо разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 във вр.с чл.81 ал.3 от НК.Освен това се твърди ,че прекратявайки наказателното производство спрямо подсъдимата К. за престъплението по чл.130 ал.2 от НК ,въззивната инстанция е следвало да отмени първоинстанционната присъда,нещо което тя не е сторила.Моли се да бъде уважена жалбата. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата К.-адв.С. поддържа жалбата по съображенията ,изложени в нея и моли да бъде уважена. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец Л. Т.-адв.А. счита ,че обжалваното определение е правилно и моли да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В последната си дума подсъдимата Ю. К. моли жалбата да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 13.12.2013 г.,постановена по нчхд №15830/2011 г., Софийски районен съд, НО,103 състав е признал подсъдимата Ю. Е. К. за виновна в това ,че на 29.03.2010 г. в кабинет , находящ се в сградата на Стоматологичен факултет на МУ-София ,на [улица],гр.София, причинила на Л. Л. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в депулпиране на 17 зъба в устната кухина на Т., довела до нарушения на функциите на същите, касателно до сериозни затруднения с дъвченето и силен отток,с което е причинила разстройство на здравето,поради което и на основание чл.130 ал.1 във вр.с чл.78а ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност,като й е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв.-престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимата е призната за виновна и в това ,че за периода 29.03.2010 г.-01.04.2010 г. в кабинет ,находящ се в сградата на Стоматологичен факултет на МУ-София ,на [улица], [населено място], причинила на Л. Л. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,престъпление по чл.130 ал.2 от НК ,като на основание чл.81 ал.3 във вр.с чл.80 ал.1 т.5 от НК,поради изтекла абсолютна давност , не й е наложил наказание. Подсъдимата е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Л. Т. в размер на 15 000 лв. от деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2010 г.до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение в размер на 5000 лв. от деянието по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването му, като гражданските искове са отхвърлени до пълните им предявени размери. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски, д.т. върху уважените части на гражданските искове,както и разноски , сторени от частния тъжител и граждански ищец. По въззивна жалба на подсъдимата К. е било образувано пред Софийски градски съд, НО,16 въззивен състав внчхд №3030/2014 г. В съдебното заседание, проведено на 08.10.2014 г. подсъдимата К. е направила изрично изявление, че желае да бъде прекратено наказателното производство, водено срещу нея за престъплението по чл.130 ал.2 от НК , поради изтекла давност. С определение съдът се е произнесъл по направеното искане и е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на Л. Л. Т. против Ю. Е. К. за извършено в периода 29.03.2010 г.-01.04.2010 г. престъпление по чл.130 ал.2 от НК,като в мотивите към определението си е посочил,че основанието за взетото решение е разпоредбата на чл.82 ал.1 от НК. На първо място следва да се посочи, че за разлика от първоинстанционния съд, който съобразно разпоредбата на чл.289 ал.1 и 2 от НПК може да прекрати наказателното производство в съдебното заседание с определение, когато основанията по чл.24 ал.1 т.3 от НПК се разкрият в хода на неговото провеждане и подсъдимият не е направил искане производството да продължи /защото не решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия/, то въззивната инстанция при същата хипотеза и с оглед правомощията си по чл.334 ал.1 т.4 от НПК следва да се произнесе по въпроса за давността едва с решението и ,ако констатира наличието на изтекла давност за наказателно преследване да отмени присъдата и прекрати наказателното производство. В конкретния случай ,въззивната инстанция е допуснала нарушение на процесуалния закон - чл.334 ал.1 т.4 от НПК, като от една страна неправилно е прекратила наказателното производство с определение в хода на съдебното заседание, а не с окончателния си съдебен акт, а от друга- не се е произнесла по отмяна на присъдата в частта й относно престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Независимо от това обаче, доколкото е невъзможно утежняване положението на подсъдимата, понеже настоящето производство е образувано единствено по нейна жалба, е невъзможна отмяната на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане,а посоченият недостатък следва да бъде отстранен от върховната инстанция. Така или иначе, абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението по чл.130 ал.2 от НК към датата на постановяване на определението на СГС- 08.10.2014 г. е била изтекла /същата е била изтекла още към момента на постановяване на присъдата, поради което и първата инстанция е приложила закона за давността и не е наказала подсъдимата/. И това е така, тъй като деянието е извършено на 29.03.2010 г.- 01.04.2010 г., същото е наказуемо с „лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.” и съобразно разпоредбата на чл.81 ал.3 във вр.с чл.80 ал.1 т.5 от НК , абсолютната давност е три години и е изтекла на 01.04.2013 г. Основателно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на посоченото от въззивният съд основание, на което той е прекратил наказателното производство, което представлява нарушение на материалния закон. Видно от контролираното определение, СГС неправилно е счел, че основание за прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл.130 ал.2 от НК е хипотезата на чл.82 ал.1 от НПК, която обаче касае изпълнителската давност- тогава когато наложеното наказание не се изпълнява, тъй като са изтекли определен брой, визирани в закона години, а не давността за наказателно преследване, какъвто е настоящият случай. Всъщност основанието за прекратяване на наказателното производство за коментираното престъпление ,както беше отразено и по-горе е чл.81 ал.3 във вр.с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Доколкото отмяната на постановената присъда в наказателно –осъдителната й част относно престъплението по чл.130 ал.2 от НК е задължително следствие от прекратяване на наказателното производство и това не е било сторено от въззивната инстанция, ВКС намира, че и в тази насока обжалваното определение следва да бъде коригирано. Независимо ,че наказателното производство по горепосоченото обвинение следва да бъде прекратено,въззивната инстанция следва да се произнесе с окончателния си съдебен акт по приетия за съвместно разглеждане граждански иск за обезвреда на частния тъжител от деянието по чл.130 ал.2 от НК. / ТР №1/2013 г. по т.д.№2/2012 г.на ОСНК/. С оглед на изложените съображения се налага извод за основателност на касационната жалба, като атакуваното определение следва да бъде отменено; на основание чл.24 ал.1 т.3 НПК във вр.с чл.81 ал.3 във вр.с чл.80 ал.1 т.5 от НК наказателното производство,водено срещу подсъдимата Ю. К. за престъплението по чл.130 ал.2 от НК прекратено,а постановената присъда отменена в частта относно осъждането на подсъдимата за деяние по чл.130 ал.2 от НК ,извършено на 29.03.2010 г.- 01.04.2010 г.. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА протоколно определение от 08.10.2014 г.,постановено по внохд №3030/2014 г. по описа на Софийски градски съд,НО,16 състав,с което на основание чл.82 ал.1 от НК е било прекратено наказателното производство за престъпление по чл.130 ал.2 от НК,водено срещу подсъдимата Ю. Е. К.. На основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК във вр.с чл.81 ал.3 във вр.с чл.80 ал.1 т.5 от НК ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО , водено срещу Ю. Е. К. за престъпление по чл.130 ал.2 от НК,извършено на 29.03.2010 г.-01.04.2010 г. ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА от 13.12.2013 г., постановена по нохд №15830/2011 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,103 състав, в частта, в която подсъдимата Ю. Е. К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, осъществено на 29.03.2010 г.-01.04.2010 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд,НО,16 въззивен състав за по-нататъшното му разглеждане. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/