Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е № 105   София, 26,07,2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,   първо отделение,  в  публично заседание на  дванадесет и  четвърти юни през  две хиляди и десета  година в състав:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЛЮБКА ИЛИЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:         РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                              МАРИАНА КОСТОВА   при секретаря    Красимира Атанасова      при                                                                      участието на прокурора                                                                     като изслуша докладваното от   съдията   Караколева  т.д. № 226 по  описа за  2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по молба от К. И. Б. за отмяна на решение по гр. д. № 12264/2002 г. на Софийски районен съд /СРС/, 36 състав, с което са отхвърлени предявени искове на молителя срещу „П” АД по чл.55 ал.3 ЗДДС вр. чл.54 ал.2 ППЗЗДС за сумата 400 лв. – част от вземане в размер на 35548.35 лв., представляваща сбор от стойностите на дължим ДДС за продадени вещи, предмет на договори за особен залог. В молбата си молителят твърди, че като ЕТ „К” и по молба на ответника с решение на Врачански окръжен /ВОС/ е обявен в неплатежоспособност, несъстоятелност и дейността му е прекратена. Твърди, че постановеното решение на /ВОС/ е било порочно, за което сезирал Висш съдебен съвет /ВСС/ и много други органи, като едва сега установил, че инспекторатът към ВСС е наложил наказания на съдии, постановили решението на ВОС. С оглед на това иска отмяна на решението на СРС и връщане на делото за ново разглеждане като прилага писмени доказателства, а именно: писма от 11.05.2009 г., 12.06.2009 г. и 07.08.2009 г. на Европейска комисия, генерална дирекция „К”; пълномощно на В. П. А. ; публикация от 18.03.2009 г. на сайта на вестник „П”; писмо 963/27.03.2009 г. на А. К. ; писмо изх. № 296/ 23.06.2009 г. на професор Л. Г. ; съдебни удостоверения на СГС и ВКС, оставени без уважения от Б. В. С допълнителна молба от 07.06.2010 г. представя още нови доказателства, които счита, че изясняват спорът му с ответната страна и действия по укрити доказателства от същата, а именно: разпечатка от сайта на СРП за пр. преписка № 32708/2005 г., разпечатка от сайта на СГС за пр. преписка № 00864/2010 г., определение от 18.05.2010 г. по ч.т.д № 339/2010 г., уведомление от 10.05.2010 г. до прокурор Кокинов с молба от 26.05.2010 г. до него; препис от искова молба и жалба на молителя. Ответната страна по молбата – „П” АД счита, че няма основания за исканата отмяна, тъй като са налице правноирелевантни твърдения без посочване на конкретни обстоятелства, представляващи основания за отмяна на процесното решение – изложени съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решението на СРС, чиято отмяна се иска, са отхвърлени искове срещу „П” АД по чл.55 ал.3 ЗДДС вр. чл.54 ал.2 ППЗДДС за сумата 400 лв. – част от вземане в размер на 35548.35 лв., представляващо сбор от стойностите на дължим ДДС за продадени вещи, предмет на договори за особен залог. СРС е приел, че ответната банка, като заложен кредитор на настящия молител е продала заложени от молителя два трактора, плуг и самосвал, в съответствие с разпоредбите на ЗОЗ като купувачът е заплатил дължимият ДДС, приведен по сметка на ищеца и настоящ молител К. Б. , поради което исковете му за незаплатен ДДС са отхвърлени. Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Съгласно чл.303 ал.1 т.2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В настоящия случай представените от молителя доказателства не дават основание да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на чл.303 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Всички доказателства са свързани с водена кореспонденция между К различни институции, изобилстват с твърдения и квалификации на Б. за длъжностни лица от съдебната система, но са неотносими към разрешения спор с решението на СРС, чиято отмяна се иска, нито установяват неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението на СРС, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото от СРС. Щом това е така, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за отмяна решението на СРС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът:   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от К. И. Б. за отмяна на решение от 14.08.2003 г. по гр. д. № 12264/2002 г. на Софийски районен съд, 36 състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.