1 Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. София, 28.04. 2016 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. Иванова . при участието на прокурора Антонова изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 4546/2015г и съобрази следното : Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. Й. Д. от [населено място] срещу решение №90 от 13.05.2015г по гр.дело № 92/2015г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска му за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ до пълния предявен размер от 15 000 лева , съответно в частта , с която след отмяна на решение № 248/22.05.2014 на РС Ловеч , присъденото на първа инстанция обезщетение от 5000 лева е намалено ,като искът е отхвърлен за разликата над 4000 лева, присъдени на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ В касационната жалба се излага оплакването за нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост поради занижаването му. Необосновано и без да бъдат преценени конкретно вредите от обвинението по чл. 210, ал.1 т.5 вр чл. 209, ал.2 вр чл. 26, ал.1 НК, които ищецът е претендирал с иска,са изтъкнати други водени наказателни производства, за да се намали размера на обезщетението, но и по тях ищецът е бил окончателно оправдан.Не са отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер Във връзка с тежестта на обвинението , съставът на деянието е включвал конфискация на половината от имуществото.Ищецът е предприемач с няколко милиона лева годишен оборот и не е преценено как именно обвинението в измама се е отразило върху репутацията и професионалната му дейност. В едно малко населено място , наказателното преследване срещу местни предприемач за умишлено престъпление от общ характер уронва авторитета му в по- голяма степен ,престижа и доверието се възстановяват по- трудно.Според защитата обезщетението не следва да се намалява при водени няколко наказателни производства , в хода на които лицето е оправдано .Размерът не е съобразен и с обществено- икономическите условия в страната . Отговор по касационната жалба не е постъпил , същата се оспорва от представителя на Върховна касационна прокуратура .Обезщетението при няколко водени наказателни производства се определя по принцип глобално ,но в случая задължение на ищеца е било да отграничи и докаже кои вреди търпи от конкретното обвинение.След като ищецът не е направил това , въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения с присъждане на обезщетение в оспорвания размер Няма основание за отмяна на решението . С определение № 1144 от 30.11.2015г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал разглеждане по същество на касационната жалба на основание чл. 280 ал.1, т. 1 ГПК по въпроса как следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди съгласно критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и кои обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер следва да се преценят , когато с иска се претендира обезщетение за вреди само по едно от водените наказателни производства с повдигнато обвинение в престъпление,по което ищецът е бил оправдан,при наличие и на други приключили наказателни производства. Допускане на решението до касационно обжалване по този въпрос е обусловено от решаващото съображение на въззивния съд как да се определи размера на обезщетението , при положение че пред него се обжалва първоинстанционно решение по иск на основание чл.2 ал.1 т.2, предл.първо ЗОДОВ във връзка с едно конкретно обвинение, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда и при положение , че по делото са установени и други наказателни производства с принос за вредите, заявени за обезщетяване ,по-конкретно злепоставяне в обществото,негативно отражение върху психиката здравето , тревога и притеснение от осъждане Обвиненията срещу ищеца за били за различни деяния , извършени по различно време ,с различна тежест и интензитет на процесуалната принуда в рамките на следствието.В конкретния случай , по едно от тези обвинения ищецът е бил задържан под стража за период, предхождащ предявяване на процесното обвинение в престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 вр чл. 209, ал.2 вр чл. 26, ал.1НК ,поради което въззивният съд е отграничил тези вреди от подлежащите на обезщетяване. По друго наказателно производство ищецът е бил осъден за престъпление по чл.235 ал.1 , предл. 3 НК, но производството е било възобновено и впоследствие ищецът е бил окончателно оправдан . В тази насока е изтъкнато от съда ,че не са налице доказателства от които да се установи и заключи ,че производството по настоящето наказателно дело е провокирало и причинило тревоги и дискредитиране пред близки , познати и работниците в ръководената от ищеца фирма в такъв размер ,в какъвто вече постановената осъдителна присъда спрямо същия и другите разследвания (конкретно , задържането под стража, по едно от тях) не са се отразили. В отговор на поставения правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква, че противно на установената задължителна практика на ВКС за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД е разрешение , при което решаващият мотив на съда не е израз на конкретна преценка на всички относими обстоятелства съгласно т.ІІ от ППВС №4/1968г, а само се изтъква нейната дължимост . Мотивите на съда за справедлив размер на обезщетението следва да отразяват как установените обстоятелства са повлияли при определянето му ,включително когато следва да се отчете приносът на други водени наказателни производства при вредоносните последици и не са налице условия съдът да присъди глобално определено обезщетение , респ.да определи обезщетението глобално , като присъди част от него. Трябва да се посочат засегнатите неимуществени блага и да се прецени стойността , която са имали за увредения,за да е съответна на критерия за справедливост оценката за степента на накърняването им. При вреди като накърняване на авторитет и злепоставяне в обществото, правилно е да се има предвид факта на водени и други наказателни дела по същото време, но изходът от тях не може да се преценява служебно като основание за обезщетение, без съдът да е сезиран с това . Квалификацията незаконно обвинение , или незаконна мярка за процесуална принуда може да се възприеме и спрямо актове , които не са предмет на конкретния иск , но само в случай , че същите са въведени в спорния предмет на делото. Когато присъжда обезщетение по иск за неимуществени вреди, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на установеност по делото , че срещу ищеца е имало и други обвинения извън исковия предмет , този факт е от значение за съда както при изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД. Извън случаите, разяснени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС, глобално обезщетение следва да се определи също така при изрично указаните в реш. №449 от 16.05.2013г по гр.д №1393/2013г ІV г.о предпоставки, като в останалите случаи намират приложение разясненията , дадени в отговор на правен въпрос по реш. № 216 от 28.11.2014г по гр.д №1604/2014г ІІІ г.о. Касационната жалба е частично основателна по същество. Неправилно е приложен критерия на чл. 52 ЗЗД и в мотивите не е посочено кои конкретни обстоятелства въззивния съд взема предвид , за да присъди обезщетението в обжалвания размер от 4000 лева . Като установени от фактическа страна , в решението са изтъкнати редица обстоятелства , които следва да се преценят при определянето на вредите, но и такива , които съгласно чл. 5, ал.2 ЗОДОВ не са основание за намаляване на обезщетението поради принос на увредения. Не е ясно в каква насока съдът е придал значение на последните. Щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, неимуществените вреди, изразяващи се в притеснения, тревога, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта , са във връзка с всички обвинения. Тази връзка следва да бъде предмет на изследване и преценка, за всеки конкретен случай .Въззивният съд правилно е съобразил, че в конкретния случай не следва да определя обезщетението за вредите от злепоставянето и негативното отражение върху психиката глобално. Правилно е взет предвид факта, че са водени и други наказателни дела , изходът от които не се преценява служебно като основание за възникване на отговорност за вреди. Присъдено е обезщетение по иск , предявен въз основа на едно от незаконните обвинения - за престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 във вр. чл.209 ,ал.2 , вр чл. 26, ал.1 НК и при установеност по делото , че срещу ищеца е имало и други обвинения в причинна връзка с увреждането . Въззивният съд правилно е преценил това , но в зависимост от естеството на претендираната вреда се преценява и приносът на конкретното незаконно обвинение за нейното настъпване. В случая е следвало да бъде съобразено ,че обвинението в измама е свързано с дейността на фирмата за дърводобив и преработка и е злепоставило ищеца като търговец и предприемач в степен, решаващо повлияла на възможността той да продължи активно да развива дейност. Обвинението допълнително се е отразило и на доверието към него като търговец, в установената от показанията на свидетеля И. А. степен , макар че за ищеца злепоставяне и накърняване на доброто му име е произтекло от по-рано предявеното обвинение за незаконен дърводобив, също свързано с дейността на фирмата му [фирма]. По това обвинение , Д. е бил признат за виновен с присъда № 92/17.09.2010г на ОС Ловеч , но след възобновяване на делото(реш. от 03.05.2011г по н.о.х.д№1075/2011г на ВКС)е постановена оправдателна присъда, потвърдена с реш. №73/13.06.2012г. на ОС Габрово. По настоящето дело е налице констатация за висящ исков процес с предмет обезщетение на вредите от това незаконно обвинение ,по иск на основание чл. 2 , ал.1, т.4 ЗОДОВ , съответно констатация за постановено съдебно решение, което не е влязло в сила (протоколно определение от 20.02.2015г по гр.д № 55/2015 на ОС Ловеч).Наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение ,за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от вредите , които претендира.Няма възражение от страна на ответната Прокуратура,нито основание за съда служебно да направи извод, че Д. е вече обезщетен за всички, или за част от претендираните понастоящем неимуществени вреди. Когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, неговата законност предпоставя изключване на вредата от кръга на подлежащите на обезщетяване и приложение намира разрешението по т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г. По настоящето дело не е налице факт с подобна относимост. На следващо място,неправилно въззивният съд е изтъкнал липсата на афиширане от страна на Прокуратурата сред обществеността за воденото наказателно разследване, защото от този факт не може да се съди за вредоносните последици,свързани с уронване на авторитета, което при ищеца засяга както дейността на фирмата му,така и възможностите му за социална реализация. Той се е занимавал с предприемачество в областта на дърводобива, има висше лесотехническо образование и накърняването на репутацията му предвид станалото известно в средите на неговите професионални контакти ,сред работниците във фирмата и служителите на ДГС-Б. обвинение в измама и причинена имотна вреда на Държавното горско стопанство в големи размери ,за ищеца е и вреда с неимуществено измерение, подлежаща на обезщетяване по справедливост. Останалите установени по делото обстоятелства са изтъкнати в решението на въззивния съд.Правилно сред обстоятелствата , обуславящи размера на обезщетението за вреди не е посочено обвинението в незаконен дърводобив,по което ищецът също е признат за невинен.След като при обезщетяването на вредите по настоящето обвинение правилно е съобразен периода на наказателното преследване от две години (от 09.05.2011г до 18.07.2013г ) и след като правилно е отчетено , че в досъдебната фаза ищецът е взел участие само в трите минимално регламентирани процесуални действия - привличането му като обвиняем , разпита в това му качество и предявяване на досъдебното производство , неправилно въззвният съд е намерил ,че отлагането на делото на процесуални основания в съдебна фаза за пет от насрочените заседания, по причина ангажираност или заболяване на неговия адвокт , следва да бъде решаващо изтъквано в посока занижаване размера на обезщетението по критерия на чл. 52 ЗЗД. Съответно е съобразено и изтъкнато от въззивния съд , че Д. не е търпял съществени ограничения на гражданските си права във връзка с конкретното наказателно производство при взетата мярка за неотклонение – подписка , но не е съобразено в достатъчна степен , че заради нея ищецът не е могъл да се придвижва свободно извън населеното място без разрешение.Същият е бил е подложен на щателно разследване,засягащо и взаимоотношенията с търговски партньори ,с работниците в дърводобивното предприятие и въобще търговските му дела.Видно от приложеното н.о.х.д №493/2011г ,в предварителното производство са разпитвани негови работници и служители,иззета е обемна документация и срокът за разследване бил е удължаван трикратно.Ищецът е привлечен да отговаря за обвинение в тежко умишлено престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години ,с възможност спрямо него да се постанови конфискация на половината от имуществото му , в която връзка последният е търпял негативните последици от действията на разследващите по проверка и изискване на множество данни и справки, свързани с търговските му взаимоотношения.Освен страх и тревожност от неоснователно осъждане , засегната е била и възможността ищецът спокойно да развива бизнеса си. Въпреки ,че по делото не е установено психическо разстройство и по- сериозно отражение върху общото здравословно състояние с физическа изява на конкретно заболяване,следвало е да се съобрази заключението на приетата по делото медицинска експертиза за това ,че при ищеца реакцията е била кризисна, което обяснява и проявните форми на депресивно състояние , конкретно установени и от показанията на изслушаните свидетели.Това , наред със значителното злепоставяне на ищеца пред в сферата на упражняваното занятие и бизнес партньорите, страхът ,че като упражнява дейност по дърводобив , ищецът дава поводи за нови неоснователни обвинения срещу себе си, е дало отражение върху развиваната от предприятието му стопанска дейност. Занятието на местен предприемач , което Д. е упражнявал чрез своето предприятие в [населено място] , изисква енергия и увереност, при което обяснимо от човешка гледна точка е в резултат на водените срещу него наказателни производства , свързани с тази му дейност , ищецът да загуби самочувствие , да загуби интерес към работата си и да не може да ръководи същата пълноценно, както сочат в показанията си тримата разписани свидетели по делото . Ищецът е понесъл тежко повдигнатото обвинение по което е знаел , че е невинен , също както е знаел ,че е невинен и по другото повдигнато срещу него обвинение.Не може да се приеме че щом доброто му име в обществото и репутацията му на спазващ законите предприемач е било вече накърнено от по-рано повдигнато обвинение (което е предмет на друго заведено дело за обезщетение ,като незаконно) за ищеца вредата в рамките на настоящето производство не е доказана.От значение за размера на обезщетението в конкретния случай е това ,че при ищеца обвинението в измама е било предявено ,съответно вредите от него за понесени към момент , когато въпросът за невинността му по другото обвинение не е намерил съответното на закона разрешение и Д. е бил несправедливо осъден. Тази неедновременност и последователност на наказателната репресия е увеличила тежестта на негативните последици за ищеца , оказала е влияние е на социалния му статус, както и на притеснението и безпокойството от неоснователно осъждане,което би довело до ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. При така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на процесното незаконно обвинение, въззивният съд неправилно е присъдил занижено обезщетение от 4000 лева. За да бъде удовлетворен общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено- икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото,за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението , следва да се определи обезщетение от 8 000 лева.Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд . Отчитайки също така изтъкнатите от въззивния съд обстоятелства , най-вече периодът и интензивността на наказателното преследване по конкретното обвинение , който период не е продължителен и взетата мярка за неотклонение е била „подписка”, претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение над посочения размер, се явява завишена . Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението , определено по справедливост, решението на Габровски окръжен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т. 2,предл. първо ЗОДОВ да се уважи за още 4000 лева , със законните последици . Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 18.07.2013г, като законна последица. Разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно изхода на спора.За настоящата инстанция касаторът не извършил разноски за адвокатска защита , представляващият го адв. Д. Н. от АК Ловеч претиндира възнаграждение съразмерно и съгласно чл. 38 , ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗАдвокатурата ,тъй като съгласно договор от 27.11.2013г,приложен по първоинстанционното дело , е поел безплатно защитата . Съобразно уважената част от иска и наред със сумата от 336 лв., присъдени с въззивното решение в полза на осъществилия безплатна правна помощ и представителство адвокат Д. Н. от АК Ловеч- която част въззивното решение ,съответно първоинстанционното решение за разноските не се отменя , на същото основание и съгласно чл.7 ,ал.2 от Наредба №1/2004 за минималните размера на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят още 394 лева. На касатора Д. следва да се присъдят и 30 лева разноски по делото (за държавни такси ) Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №90 от 13.05.2015г по гр.дело № 92/2015г. на Габровски окръжен съд в частта , с която е отхвърлен иска на О. Й. Д. от [населено място] за обезщетение на неимуществени вреди против Прокуратурата на РБ,произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер , за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда ,за размера над присъдената сума от 4 000 лева до размера на сумата 5 000 лева и в частта ,с която е потвърдено решение №248 от 22.05.2014г по гр.д № 2258/2013г на Районен съд - [населено място] за отхвърляне на иска до размера на сумата 8 000 лева и вместо това постановява : ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на О. Й. Д. от [населено място] , [улица] , ЕГН [ЕГН], още 4 000лв.(четири хиляди лева)обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 във вр. чл.209 ,ал.2 , вр. чл. 26, ал.1 НК , за което ищецът е оправдан с присъда , влязла в сила на 18.07.2013г , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от18.07.2013г до окончателното изплащане, както и сумата 30 лева разноски в настоящето производство. Осъжда Прокуратурата на РБ ,гр. София [улица] да заплати на адвокат Д. Д. Н. от АК – Ловеч, ЕГН [ЕГН] , допълнително още 394 лева адвокатско възнаграждение . Потвърждава решение №90 от 13.05.2015г по гр.дело № 92/2015г. на Габровски ОС в останалата обжалвана част. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: