6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 557 София, 05.12.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2746/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК ГПК. С решение № 6323/07.09.2015 г. по гр. д. № 3314/2014 г. Софийският градски съд признал за установено по иск на Л. В. В., предявен срещу А. Т. К. и Й. М. К., че ответниците не са собственици на апартамент на целия първи надпартерен етаж, находящ се в [населено място], [улица]/бивша [улица]/ № 54, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, с площ от 144 кв. м., при съседи на апартамента по документи за собственост: отдолу - партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре - етаж на „Софжилфонд”, от две страни - двора и [улица], заедно с таванско помещение от 8 кв. м. при посочени съседи, избено помещение от 8 кв. м. при посочени съседи, заедно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ.... от кв. .... по плана на [населено място], м. „Г.-6-І част”, с графично изчислена площ от 604 кв. м., при посочени съседи. Със същото решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека № ...., т. ...., рег. ...., дело № .... г. на нотариус М. Г., вписана в регистъра на НК под № ...., с който А. Т. К. и Й. М. К. са учредили ипотека в полза на „Юробанк България” АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България” АД/ върху недвижимия имот, предмет на иска за собственост, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, по иск на Л. В. В., предявен срещу А. Т. К., Й. М. К. и „Юробанк България” АД. С първоинстанционното решение е прекратено като недопустимо производството по искането на Л. В. В. с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на н. а. № .... г. на нотариус М. Г. за покупко-продажба и на н. а. .... г. на нотариус М. Г. за учредяване на договорна ипотека. С решение № 2008/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. Софийският апелативен съд отменил първоинстанционното решение в частите по уважените искове за собственост и за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека и вместо това отхвърлил исковете; констатирал, че в частта, с която производството е прекратено по искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, решението е влязло в сила като необжалвано; посочено е, че решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответниците К.: С. С. А. и Д. С. А. като наследници на първоначално конституирания помагач С. С. А., както и при участието на трети лица-помагачи на ответника „Юробанк България” АД: нотариус М. Г., нотариус В. К. и нотариус Р. Д., заместен по реда на чл. 227 ГПК от Й. Х. Х.-Д., В. Р. Д. и Д. Р. Д.. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца, който иска то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима. От ответниците по касация е постъпил писмен отговор от „Юробанк България” АД със становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, останалите не са подали отговори. При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Въззивният съд приел, че ищецът е титуляр на правото на собственост на първия надпартерен етаж, ведно с прилежащите помещения и идеални части от общите части и терена. Сградата, в която същият се намира , се състои от сутерен /мазе, зимник , изба/, партерен етаж, първи надпартерен етаж, втори надпартерен етаж и тавански етаж. Партерният етаж, първият надпартерен етаж и вторият надпартерен етаж са с площ от по 144 кв. м. Партерният етаж се състои от три шоу-рума, заседателна зала, стая за управител, коридор и тоалетна. Въззивният съд приел, че на 18.02.2008 г. ищецът се явил пред нотариус Р. Д., пред който подписал пълномощно с рег. № 4355/2008 г., с което овластил С. С. А. да продаде от негово име лично на себе си или на когото намери за добре, на каквато цена намери за добре, недвижимия имот, находящ се на [улица], партерен етаж, [населено място], преустроен в магазин и шоу-рум за бутикови облекла. Според приетата в първоинстанционното производство графична експертиза подписът в пълномощното не е положен от лицето, което се сочи за упълномощител, но въззивният съд намерил, че така възникналата колизия между заключението и нотариалното удостоверяване следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/. С н. а. .... г. ищецът чрез пълномощника С. С. А. продал на С. С. А. като договарящ сам със себе си, процесния първи надпартерен етаж. Въззивният съд приел, че имотът е индивидуализиран с основните характеристики, посочени в пълномощното, и тези, вписани в партидата му въз основа на анекс от 21.05.2007 г. към договор за наем, сключен с Юсуфи Ашим /първи надпартерен етаж с предназначение магазин шоу-рум за бутикови облекла/, и описанието на имота в нотариалните актове, които са съвпадащи и взаимно неизключващи се. Купувачът С. С. А., легитимирайки се с н. а. № .... г., сключил с ответниците А. и Й. К. с н. а. № .... г. договор за продажба на целия първи надпартерен етаж. Цената от 125 000 лева, при данъчна оценка от 124 778.10 лева, е заплатена от купувачите чрез отпуснат от „Юробанк и Еф Джи България” АД банков кредит по договор за банков кредит от 18.04.2008 г. Банковият кредит е в размер на 450 000 лева, от които 125 000 лева - за покупка на недвижимия имот, и 325 000 лева - за други разплащания. Кредитът е обезпечен от купувачите с учредена договорна ипотека върху закупения имот, за което е съставен н. а.№.... г. Банковият кредит е усвоен, но не и възстановен, поради което кредитодателят „Юробанк България” АД се снабдил с изпълнителен лист за главница, договорна лихва и начислени такси. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и е извършен опис на първия надпартерен етаж, предмет на ипотеката. Въззивният съд приел, че няма конфликт между ищеца и ответниците К. по отношение ползването на партерния етаж, за който ищецът твърди, че е собственик, но не представя доказателства, а ответниците твърдят, че го ползват и това е закупеният от тях имот. Въззивният съд приел, че събраните по делото доказателства установяват воденето на симулативен процес между ищеца и ответниците К. като естествено продължение на колективните им задружни усилия, довели до усвояването на един голям и необезпечен кредит, поради което този процес е насочен пряко да увреди ответника „Юробанк България” АД. По отрицателния установителен иск за собственост въззивният съд приел, че ищецът валидно е упълномощил С. С. А. да договаря сам със себе си и да продаде на каквато цена намери за добре първия надпартерен етаж, и го е снабдил с необходимите писмени доказателства, удостоверяващи в годините как е придобил правото си на собственост върху този обект. Договорът за продажба, сключен с пълномощника, е валиден, породил е своето вещно действие, поради което и последният, като титуляр на правото на собственост, валидно го е прехвърлил на ответниците К., което прави иска неоснователен и подлежащ на отхвърляне. По иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека въззивният съд приел, че ответниците К. валидно са придобили правото на собственост върху процесния първи надпартерен етаж, предмет на договорната ипотека, а след като в деня на сключването на договора учредителите са собственици на ипотекирания имот, то искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. при постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира; 2. следва ли въззивният съд да съобрази решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правпорелевантните факти; 3. следва ли съдът да мотивира отхвърлянето на приетата по делото пред първоинстанционния съд категорична експертиза; задължен ли е въззивният съд по свой почин във връзка с правомощията му съгласно чл. 7 ГПК да назначи експертиза, която да докаже или отхвърли предположенията му за прикриване на почерковия навик. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, а в касационната жалба - и на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Съобразно с данните по делото, че А. и Й. К.- ответници по двата кумулативно съединени иска, са обжалвали първоинстанционното решение само в частта по уважения отрицателен установителен иск за собственост, но не и в частта по уважения иск за прогласяване нищожност на договора за учредяване на ипотека, а така също съобразявайки факта, че въззивна жалба не е подадена от другия ответник по втория иск - „Юробанк България” АД, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК с цел извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/. Останалите въпроси, които касаторът поставя, касаят съществото на правния спор. С разпореждане от 20.05.2014 г. по гр. д. № 3314/2014 г. /л.л. 64-65/, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с определение от 25.06.2014 г. /л. 71/, първоинстанционният съд частично е освободил ищеца от заплащане на дължимата за производството държавна такса в размер над 150 лева по всеки от двата обективно и субективно съединени иска и е отхвърлил молбата за освобождаване за сума в размер на 150 лева по всеки иск. Съгласно т. 12 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, а такава по делото не е установена. При това положение и съобразно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 150 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2008/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. на Софийския апелативен съд. Указва на касатора Л. В. В. да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 150 /сто и петдесет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. При внасяне на държавната такса в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: