4 Р Е Ш Е Н И Е № 640 С., 18.10.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева При секретаря на Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 398/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 892 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 777 от 17.11.2008 г. по в. гр. д. № 549/08 г. на Б.ския окръжен съд. Касаторите Е. М. С.-У. и С. М. М. поддържат, че обжалваното решение е постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците М. А. М., Д. С. М., Е. И. Т. и С. И. А. считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е от касаторите иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 З. /отм./, сега чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, за установяване на грешка в кадастралната основа, изразяваща се в неправилно заснемане на 28 кв. м. от имот пл. № 813 от кв. 32 като част от УПИ XIX-817 от кв. 32 по плана на гр. Б. от 1997 г. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 4346 от 17.11.2004 г. по гр. д. № 723/03 г. на Б.ския районен съд, и искът е отхвърлен. По делото е безспорно установено, че съседните, притежавани от страните, урегулирани поземлени имоти са образувани по плана от 1955 г. от един имот пл. № 1589, който е бил собственост на общия им праводател С. С. С.. Ищците са собственици на УПИ ХХ-813 от кв. 32 по плана от 1997 г. на основание дарение по н. а. № 110 от 1997 г. /след покупка с н. а. № 92 от 1981 г. от техния праводател М. Ст. Стоилков/, а ответниците притежават УПИ XIX-817 от кв. 32 по силата на нотариално публично завещание № 5 от 02.03.1967 г. и покупко-продажба по н. а. № 156 от 1993 г. С помощта на технически експертизи е установено, че при изработване на кадастралния план от 1972-1975 г., при актуализирането му през 1990 г., а и понастоящем, на място не е имало и няма материализирана граница /ограда/. Дворищнорегулационна линия между двата съседни парцела не е трасирана от общината. Спорната граница, отразена като нематериализирана, се покрива с дворищно-регулационната линия по сега действащия план, но не съвпада с дворищнорегулационната линия между УПИ XX-1589 и УПИ XIX-1589 от кв. 32 по плана от 1955 г. Налице е изместване в посока запад, като площта, заключена между тези две линии, е 28 кв. м. При тези данни въззивният съд приел, че влезлият в сила план от 1955 г. не е приложен и не е могъл да стане кадастрална основа на следващия план. Затова не може да се приеме, че е налице грешка в плана от 1997 г., която да засяга материалните права на собственост на ищците. Касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса коя е вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план, при положение, че по предходния план парцелите са отредени за части от имот, собственост на едно лице. Имот пл. № 1589, от който са образувани парцел XX-1589 от кв. 32, идентичен с УПИ ХХ-813 от кв. 32, и парцел XIX-1589 от кв. 32, идентичен с УПИ XIX-817 от кв. 32, е бил собственост на едно лице, поради което не може да се приеме наличие на придаваеми части между парцелите. Придаваеми са тези части, които се придават от един недвижим имот към парцел /парцели/ на други правни субекти, с цел образуване на дворищнорегулационни парцели чрез урегулиране на пълномерни имоти или урегулиране на маломерни имоти при съответно упълномеряване. В разглеждания случай страните не са изправени пред такава хипотеза. Като образувани от имот на едно лице, парцелите са били собственост на същото лице, по която причина не може да става въпрос и за уреждане на регулационни сметки /когато парцелите, при наличие на придаваеми части, имат различни собственици/, или за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти. С оглед действащия към 1955 г. Закон за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ-отм./ дворищнорегулационният от 1955 г. план следва да се счете за приложен с влизането му в сила. Предвижданията на този план са меродавни при изготвянето на последващите, включително и на този от 1997 г. Несъобразяването с регулацията от 1955 г. и преместването на кадастралната линия в плана от 1997 г. на запад – в имота на ищците, съставлява грешка по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 З. /отм./, респективно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР. Позоваването от ответниците по касация на решение № 464 от 21.03.1962 г. по гр. д. № 7427/1961 г. на ВС, I-во г. о., е неоснователно. С него е прието, че в производство по иск по пар. 70, ал. 2, т. 2 ППЗПИНМ /отм./, търсейки и изяснявайки кадастралната основа на сега действуващата регулация, съдът е следвало да изясни и установи какъв е бил парцелът, притежаван от ищеца към момента на влизане в сила на сега действуващата регулация, респ. към момента на обезсилване на предшествуващата регулация, тъй като това е кадастралната основа на сегашния регулационен план. Същото разрешение се дава и на сега разглеждания случай. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, и предвид данните по делото, касационната жалба е основателна. В кадастралния план от 1997 г. при отразяване на имотната граница между съседните на страните имоти е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на 28 кв. м. като част от имот пл. № 817 от кв. 32. Въззивният съд, като е определил неправилно статута на спорната част и в резултат е приел, че не е налице грешка в кадастралната основа от 1997 г., която да засяга материалните права на собственост на ищците, е постановил неправилно решение. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът за установяване на грешка в кадастралната основа бъде уважен. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер общо на 1 112 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 777 от 17.11.2008 г. по в. гр. д. № 549/08 г. на Б.ския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. А. М., Д. С. М., Е. И. Т. и С. И. А., че при влизане в сила на кадастралния план на гр. Б. от 1997 г. Е. М. С. - У. и С. М. М. са били собственици на 28 /двадесет и осем/ кв. м., защриховани в зелен цвят на скицата на л. 67 по гр. д. № 47/2005 г. на Б.ския окръжен съд, които неправилно са заснети като част от УПИ XIX-817 от кв. 32 по плана на града. Скицата е приподписана от състава на Върховния касационен съд и е неразделна част от настоящото решение. ОСЪЖДА М. А. М., Д. С. М., Е. И. Т. и С. И. А. да заплатят на Е. М. С. - У. и С. М. М. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 112 /хиляда сто и дванадесет лв./ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: