Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 250                                    гр. София, 14 май 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова        и в присъствието на прокурора Николай Любенов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 237 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Д. В., депозирана чрез защитата му, срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 9 от 17.02.2009, по ВНОХД № 318/08, с което е изменена присъда на Габровски окръжен съд № 89 от 14.11.08, по НОХД № 47/08, като деецът е оправдан за нарушения на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116 ЗДП, чл. 193 ППЗДП, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 5.11.07, в гр. Г., при управление на МПС, е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 116 ЗДП и чл. 193 ППЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д. Г. , с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от десет месеца, както и е осъден да заплати на Н. В. Г. и И. В. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размери, както следва: 56 000 лв, в полза на първата, и 49 000 лв, в полза на втората, заедно със законните последици. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено с отказа на въззивния съд да допусне изслушване на АТЕ, която да отговори на въпроса: възможен ли е механизмът на произшествието, описан в АТЕ и СМЕ, при положение, че по предната броня и капака на автомобила, управляван от подсъдимия, не са установени деформации. Иска се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Производството пред ВТАС е проведено по протест на прокурора, жалба на частните обвинители и жалба на подсъдимия. С въззивния протест е поискано назначаване на АТЕ, която да потвърди изводите на приетата АТЕ, при условие, че решаващият съд намери това за необходимо. Подсъдимият не е отправял или поддържал такова искане. ВТАС е отказал да допусне поисканата с протеста експертиза, с мотива, че това би означавало изслушване на Повторна или Допълнителна АТЕ, без да са налице условията на чл. 153 НПК.   Настоящата инстанция не счита, че правото на защита на подсъдимия е нарушено с отказа да се допусне поисканата от прокурора АТЕ. Правомощие на съда е да прецени колко и какви доказателства са необходими за разкриване на обективната истина. Когато за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са събрани доказателствените източници, достатъчни за правилното решаване на делото, отказът на съда да събира нови доказателства не ограничава процесуалните права на страните. Приетата по настоящето дело АТЕ допринася за изясняване на делото от фактическа страна, отговаря пълно на поставените въпроси и не възниква съмнение в нейната правилност, поради което не се налага назначаване на Повторна АТЕ или Допълнителна такава. Въззивният съд обстойно е обсъдил възраженията на подсъдимия срещу приетия механизъм на произшествието, анализирайки заключенията на АТЕ, СМЕ, обясненията на подсъдимия / заявил, че е усетил удар откъм лявата страна на автомобила /, свидетелските показания, писмените доказателствени средства, веществените доказателства. Правилно е отхвърлено основното възражение на жалбоподателя, че пострадалият е пресичал отдясно наляво и е бил ударен от друг автомобил. Приетият от вещите лица механизъм се базира на естеството на получените от пострадалия телесни увреждания, на мястото, където тялото се е установило след удара, на спецификата на повредите по автомобила на подсъдимия, местоположението на иззетите от местопроизшествието веществени доказателства / шапка, очила, чанта и букет, носени от пострадалия /. Съгласно този механизъм, ударът е настъпил първо с предната броня на автомобила, управляван от подсъдимия, последвало е завъртане на тялото, политането му във въздуха и окончателното му установяване в насрещното движение пред колата на св. В, която обаче не е докоснала тялото / а по този автомобил липсват каквито и да било повреди /. Версията на подсъдимия е оборена и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Ю св. Владов, за това, че други превозни средства, движещи се пред автомобила на подсъдимия, към момента на удара, не е имало. Правилно са съобразени данните от протокола за оглед, в който са отразени повредите по автомобила на подсъдимия, кореспондиращи напълно на възприетия механизъм на произшествието. Затова не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че, след като липсват деформации по предната броня и капака на автомобила, то обективно е невъзможен механизмът, приет от съдилищата. Версията на подсъдимия, че пострадалият е бил ударен от друг автомобил, е проверена и чрез разпита на свидетели, поискани от жалбоподателя с твърдението, че са очевидци, каквито всъщност не са били. Тези свидетели са заявили, че не са възприели инкриминираните събития, а са „чули, че така се говори за катастрофата”. Несъмнено, такъв вид информация / по „слухове” / няма как да бъде ползвана при формиране на доказателствените изводи, но, по-същественото, в случая, е, че, с оглед на събраните доказателства, соченият от подсъдимия механизъм на произшествието е обективно невъзможен, в какъвто смисъл е и становището на инстанциите по същество.   По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато твърдяното нарушение на правото на защита. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.   ВКС счете, че не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. С оглед приетите фактически положения, деянието съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, по който текст на НК е квалифицирано, тоест, материалният закон е приложен правилно.   По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА решение № 9 от 17.02.2009 г на Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 318/08. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: