Р  Е Ш Е Н И Е                                         №  554                      София, 21.10.2009 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 45 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на М. П. К. и И. С. Н. против решение от 10.09.2008 г. постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Б състав, с което е оставено в сила решение от 2.10.2003 г. по гр.д. № 3009/1997 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав за отхвърляне на предявените от М. П. К. и И. С. Н. против В. С. М. искове по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане и допускане до делба на недвижимите имоти – апартамент и магазин. Касаторите са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по отношение извода, че не е установено дарение на сумата 70 000 лв. и за нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсват мотиви защо се приема, че част от представените разписки за парични суми от периода 1987 – 90 г. не са дарения. Искат да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се намалят направените дарствени разпореждания до размера на запазената им част и да се допусне делба при законните квоти. Ответникът по касационната жалба В. С. М. оспорва същата, като претендира направените разноски. С определение № 133 от 24.02.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос – следва ли при писмен договор за дарение да е налице изрично изявление на дарителя, че предава дарената сума, за да се приеме, че договорът е породил действие с оглед разпоредбата на чл.225, ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното: Спорът е висящ по искането на М. П. К. и И. С. Н. за възстановяване на запазените им части чрез намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 1* том LІ, дело № 10986/92 г., с което наследодателят С е дарил на ответника В собствената си ½ ид.ч. от апартамент в партера на сградата на ул.”Ц” № 1* гр. С., както и един магазин – западния в същата сграда, както и по отношение иска за делба на тези имоти. Безспорно е, че в наследството на С. Н. , починал на 3.01.1993 г. са останали апартамент № 13 в гр. С., бул.”А” № 194 /като въззивното решение в частта, с която е прието, че този имот е лична собственост на наследодателя и същия е допуснат до делба при права от по 1/3 ид.ч. за страните, е влязло в сила като необжалвано/ на стойност към момента на откриване на наследството 550 000 лв., движими вещи в режим на съпружеска имуществена общност на стойност 125 650 лв., от които в наследството са останали права върху ½ ид.ч. на стойност 62 825 лв. Посочените вещи изчерпват чистия актив на наследството. Спорно е какви дарения е извършил наследодателя в полза на сина си В. М. По делото е представен писмен договор за дарение от 10.07.1992 г., в който е отразено, че С. И. Н. дарява на сина си В. С. М. сумата 70 000 лв., а В. С. М. заявява, че е съгласен и приема направеното дарение на сумата 70 000 лв. Въззивният съд е приел, че формулировката, че направеното дарение се приема, касае не предаването на сумата, а съгласието на В. С. М. да приеме дарението, което е договор, а не едностранна сделка, а при това положение, за да произведе своя правен ефект подписите на страните е следвало да бъдат нотариално заверени /чл.225, ал.2 от ЗЗД/ или да се докаже предаването на дарената сума на надарения. При тълкуване волята на страните по писмен договор следва да се изхожда от обективираните им в същия изявления и от правилата на чл.20 от ЗЗД. Изявленията в процесния договор от 10.07.1992 г. са за безвъзмездно отстъпване, съответно приемане на парична стойност от 70 000 лв., а не на конкретни движими вещи, поради което релевантно е дали от тези изявления може да се установи реалното предаване на сумата, доколкото страните по договора не са съставили нарочна разписка. В случая употребеното от дарителя сегашно време на глагола „дарява” /носещо семантична характеристика на извършвано в момента на изявлението действие/ и употребеното от надарения минало страдателно причастие „направеното дарение” /носещо семантична характеристика на минало действие спрямо момента на изявлението и качество, което е резултат от някакво действие, извършено върху определен обект/ обуславят извода, че едновременно с изготвянето на договора в писмена форма е сключен и договора за дарение чрез предаване на парична сума на стойност 70000 лв. Допустимо е страните да придадат на договора и характеристика на разписка за фактическото предаване и без изрично изявление в тази насока, щом употребените граматически категории позволяват да се направи еднозначен извод за извършеното действие. Следователно при образуване на наследствената маса следва да се отчете и направеното в ползва на В. М. дарение на сумата 70000 лв. От показанията на свидетелката Г, а и с оглед поддържаната от ищците във възивната им жалба теза, е видно, че тази сума е била семейни средства на наследодателя С ищцата М, поради към сумата от чистия актив на наследството следва да се прибави ½ от нея или сумата 35 000 лв. По делото са представени разписки за получавали от В. М. пощенски записи за парични суми в периода 1987 – 1992 г. Дори да се приеме, че всички суми са били дарения /макар, че свидетелката М говори за период след началото на 1990 г./ то общия им размер на 8925 лв. /разписките от записа от 11.11.1991 г. за 700 лв. и от 20.11.1991 г. за 1000 лв. са копирани и представени два пъти, съответно на стр.115 и стр.116 от първоинстанционното производство/, като към наследствената маса следва да се прибави ½ с оглед признанието на ищцата М тезата на ищците във въззивната им жалба, че се касае до общи с наследодателя средства или сумата 4462.50 лв. С прибавяне стойността на дарените ½ ид.ч. от апартамента и магазин на ул.”Ц” от 160 000 лв., стойността на наследствената маса става 812 287.50 лв., а съответно разполагаемата част на наследодателя, както и запазената част на всеки от тримата наследници е 203 071.875 лв. От останалия в наследството чист актив на стойност 612 825 лв. всеки от наследниците е получил 1/3 или активи на стойност 204 275 лв. Следователно въпреки направените дарствени разпореждания в полза на ответника, ищците са получили наследствени права на стойност надхвърляща запазената им част от наследството на С. Н. , поради което предявения иск по чл.30 от ЗН се явява неоснователен. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и иска по чл.30 от ЗН да бе основателен, това не би се отразило върху извода за неоснователност на претенцията за делба на дарените имоти, тъй като надареният е прехвърлил собствеността върху тях чрез правна сделка на трето лице през 1993 г. Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от съделителя, срещу когото е постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице при условията на чл.37 от ЗН, а съответно до провеждането на този иск не може да се допусне делбата. Макар въззивният съд да е направил необоснован извод за доказателственото значение на писмения договор за дарение на парична сума от 4.07.1992 г. и неправилно да е определил стойността на наследствената маса, а съответно и на разполагаемата и запазената част, то крайният извод, че липсва накърняване на запазената част на ищците, поради което исковете по чл.30 от ЗН и иска за делба на дарените права от апартамент и магазин са неоснователни, по същество е законосъобразен, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящото производство и липсата на доказателства ответника по жалбата да е направил разходи за касационното обжалване /въпреки, че е поискал възстановяването им в депозирания отговор/, разноски за касационното производство не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.09.2008 г. постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Б състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: