О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 401
гр. София, 29.06.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1672 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД, представлявано от адв.М. К., и „Крит“ ЕООД, представлявано от юрк. В. И., срещу решение № 86 от 22.02.2021г. по т.д. № 2603/2020г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1162 от 05.08.2020г. по т.д. № 66/2019г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав в частта, с която са уважени предявените от Главен публичен изпълнител към Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП София против „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД и „Крит“ ЕООД искове по чл.216, ал.1, т.3 ДОПК и е прогласен за недействителен по отношение на държавата извършеният от „Крит“ ЕООД апорт в капитала на „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД на седем броя недвижими имоти – апартамент № 401 В, апартамент № 501 В, апартамент № 601 В, ателие № Д 102, ателие № Д 103, ателие № Д 105 и апартамент № П 302, ведно с принадлежащите им помещения и идеални части от общите части на сградата, находяща се в УПИ I – 414, 415, 416 от квартал 64 по плана на [населено място], местност „Манастирски ливади – Изток“.
Касаторът „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че по делото не е установен релевантният за изхода на спора факт, а именно надлежното връчване на „Крит“ ЕООД на заповедта за възлагане на ревизия. Сочи, че представеното удостоверение за извършено връчване по електронен път не притежава характеристиките на официален документ. Поддържа, че съдът не е извършил служебна проверка относно валидността на административните актове – заповед за възлагане на ревизия и ревизионен акт. В тази връзка счита, че в противоречие с АПК и с принципа за законност, обективиран в чл.5 ГПК, въззивният съд е приел, че възраженията за нищожност на тези актове са срочни и незаявяването им в срока за отговор на исковата молба ги преклудира. Поддържа, че събраните доказателства не са анализирани от въззивния съд, като единствено са изложени теоретични съображения за естеството на електронните документи, които не съответстват на наведените във въззивната жалба доводи. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните въпроси:
1. Следва ли съдът при разглеждане на иск с правно основание чл.216 ДОПК да изследва валидността/нищожността на административните актове – заповед за възлагане на ревизия и/или ревизионен акт в рамките на задължението му за преценка на правопораждащите факти? Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
2. Представлява ли Удостоверение за извършено връчване по електронен път документ и каква е удостоверителната му сила? Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
3. Може ли да се приеме съгласно ЗЕДЕП /с това действащо наименование към датата на връчване на процесната заповед за възлагане на ревизия/ като подписан документ, към който не е добавен квалифициран електронен подпис? Сочи наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - поради противоречие с решение № 70 от 19.02.2014г. по гр.д. № 868/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът „Крит“ ЕООД поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че липсва надлежен, удостоверяващ спорното връчване документ. Сочи, че неправилно въззивният съд е кредитирал като официален документ удостоверението за извършено връчване по електронен път. Поддържа, че съдът не е извършил служебна проверка относно правопораждащи факти, а именно относно валидността на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт. Счита, че изводът на съда, че възраженията за нищожност са срочни и незаявяването им в срока за отговор на исковата молба ги преклудира, противоречи на АПК и на принципа за законност, обективиран в чл.5 ГПК. Навежда оплакване за липсата на кредитиране и анализиране от съда на възражението относно издателя на ревизионния акт. Твърди, че събраните по делото доказателства не са анализирани от въззивния съд, а единствено са изложени теоретични съображения за естеството на електронните документи, които не съответстват на доводите от въззивната жалба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните въпроси:
1. Следва ли съдът при разглеждане на иск с правно основание чл.216 ДОПК да изследва валидността/нищожността на административните актове – заповед за възлагане на ревизия и/или ревизионен акт в рамките на задължението му за преценка на правопораждащите факти? Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
2. Представлява ли Удостоверение за извършено връчване по електронен път документ и каква е удостоверителната му сила? Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
3. Може ли да се приеме съгласно ЗЕДЕП /с това действащо наименование към датата на връчване на процесната заповед за възлагане на ревизия/ като подписан документ, към който не е добавен квалифициран електронен подпис? Сочи наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - поради противоречие с решение № 70 от 19.02.2014г. по гр.д. № 868/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
4. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между висящи дела с едни и същи страни, когато предмет на производствата по тях е отмяна на търговска сделка по смисъла на чл.216 ДОПК и производство по нищожност на административен акт, от който произтича задължението, което е правното основание за предявяването на иска по чл.216 ДОПК? Твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с решение № 27 от 14.05.2020г. по т.д. № 335/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 7 от 21.02.2020г. по гр.д. № 1776/2019г. на ВКС, ГК, III г.о., както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
5. Следва ли съдът при разглеждане и произнасяне по специалните отменителни искове по чл.216, ал.1 ДОПК да разгледа възражението и вземе предвид наличието на обезпечения, превишаващи размера на задълженията, както и погасяванията по конкретните публични задължения, установени към датата на извършване на разпоредителните сделки с имущество на длъжника? Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация Национална агенция за приходите не изразява становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са редовни - подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е споделил изводите на Софийски градски съд относно наличието на елементите от състава на чл.216, ал.1, т.3 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на извършения апорт в капитала на новоучреденото дружество „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД на седем недвижими имота, част от имуществото на длъжника „Крит“ ЕООД, след връчване на заповед за възлагане на ревизия № Р-22221015010925-020-001/28.12.2015г. и установяването на публични задължения в резултат на ревизията. Във връзка с наведените доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения решаващият съдебен състав е приел, че разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК е спазена, тъй като приложените като писмени доказателства към исковата молба електронни документи – заповед за възлагане на ревизия № Р-22221015010925-020-001/28.12.2015г. и ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001/15.09.2016г., са представени на хартиен носител, заверен от ищеца. Установил е от извършения удостоверителен запис по документите, че същите са издадени чрез ИС „Контрол“ и са подписани с електронен подпис от С. Т. К. на длъжност „началник сектор“, както и е отбелязал, че удостоверението съдържа код при полагане на подписа и дата и час на подписване. Изтъкнал е изрично заявеното от ответниците в писмените отговори на исковата молба, че не възразяват приложените към исковата молба доказателства да бъдат приети, както и че не са направили искане по чл.184, ал.1, изр.второ ГПК документите да бъдат представени на електронен носител. Изтъкнал е още липсата на оспорване на приложените документи, включително на процесните заповед за възлагане на ревизия и ревизионен акт, и в частност, че не изхождат от сочения в документите автор, респективно, че не са подписани от него. Съобразил е, че ответниците не сочат и обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като особени и непредвидени и които да обосновават заявяването на оспорване истинността на представените с исковата молба писмени доказателства след изтичане на срока за отговор. С оглед на това е въззивният съд е споделил отказа на първоинстанционния съд да разгледа преклудираните възражения, като е отбелязал, че последните няма да бъдат разгледани в процедура по чл.194 ГПК и във въззивното производство. Обобщил е, че доколкото не е оспорена в срок истинността на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт, следва да се зачете тяхната формална доказателствена сила, установена в чл.180 ГПК, и в частност, че изхождат от сочения в документите автор, който ги е подписал с електронен подпис. Приел е за преклудирани и заявените по – късно и поддържани в жалбата възражения относно липсата на надлежно удостоверяване по ЗЕДЕУ /преди ЗЕДЕП/, като е изтъкнал липсата на възражение в депозираните писмени отговори по отношение на верността на извършеното удостоверяване за подписване на документи с електронен подпис, както и за начина на удостоверяване на последното. В допълнение, при позоваване на редакцията на ЗЕДЕП /изм. в ЗЕДЕУ/, действала към датата на създаване на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт, както и на Регламент /ЕС/ № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, апелативният съд е изложил съображения, че процесните електронни документи са надлежно подписани с електронен подпис от сочения техен автор. Отбелязал е, че соченото удостоверение по чл.24 ЗЕДЕУ /преди ЗЕДЕП/ има различно придадено с националния закон значение и нормативната уредба не изисква прилагането на такова към всеки подписан с електронен подпис документ.
На второ място, въззивният съд е приел за неоснователно наведеното възражение за липсата на установено връчване на заповедта за възлагане на ревизия на „Крит“ ЕООД. В тази връзка е съобразил представеното с исковата молба удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, съобразно записа по което документът е изпратен на задълженото лице „Крит“ ЕООД на 14.01.2016г., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи е активирана на 10.03.2016г. от IP 212.43.48.115 и документът е изтеглен от имейл r711@abv.bg. Взел е предвид и представената Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължим годишен корпоративен данък с вх. № 2210И0208626/28.03.2015г., в която „Крит“ ЕООД в графа Е – mail е посочил електронен адрес за получаване на съобщения - r711@abv.bg. С оглед на тези съображения, апелативният съд, при позоваване на разпоредбите на чл. 28, ал.2, чл.29, ал.4 и чл.30, ал.6 ДОПК, е заключил, че заповедта за възлагане на ревизия е редовно връчена на ответника на 10.03.2016г.
На следващо място, въззивният съд е приел, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.3 ДОПК, с оглед установените вследствие на ревизията публични задължения в размер на 4 552 255,19 лева – дължим ДДС и 2 133 537,20 лева – лихви. Отбелязал е, че доколкото възраженията за нищожност на ревизионния акт не са заявени от ответниците в срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба, поддържаните в по – късен етап възражения в този смисъл са преклудирани на основание чл.370 ГПК. В допълнение, при съобразяване на нормата на чл.17, ал.2 ГПК относно извършването на проверка за валидността на приложения по делото административен акт, въззивният съд е приел, че същият не страда от такива съществени пороци, които имат за последица неговата нищожност. Обобщил е, че доколкото ответниците не са оспорили в срок авторството на ревизионния акт, формалната доказателствена сила на документа следва да се зачете. В заключение, апелативният съд е приел, че процесният електронен документ е надлежно подписан и е издаден от компетентния орган С. Т. К. на длъжност „Началник сектор“, възложил ревизията, а възраженията на ответниците за нищожност на административния акт поради липса на подпис и неиздаването му от посочения автор са неоснователни.
Решаващият съдебен състав е приел за необосновани и поддържаните пред първоинстанционния съд и с въззивната жалба доводи, че има отношение към валидността на ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001/15.09.2016г. решение № 152/03.02.2017г. на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № П-22221016192863-003-001/02.11.2016г. за поправка на фактическа грешка в процесния ревизионен акт. С оглед констатацията, че проверката е извършена единствено по отношение на ревизионния акт за отстраняване на очевидна грешка, въззивният съд е изтъкнал, че ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001/15.09.2016г. е в сила във вида, в който е издаден, без поправките по обявения за нищожен акт. Предвид липсата на оспорване на констатациите по издадения протокол за връчване на ревизионния акт по реда на чл.32 ДОПК, апелативният съд е приел, че е налице редовно връчване на ревизионния акт, както и че същият е влязъл в сила.
Решаващият състав е приел за неотносими към фактическия състав на чл.216, ал.1, т.3 ДОПК заявените от ответниците оспорвания, че дължимите суми за публични задължения са в различен от установения с ревизионния акт размер, отбелязвайки, че нормата не отдава значение на размера на публичните задължения, а само на установяването на такива. Изтъкнал е, че поради пропускането на срока за обжалване на ревизионния акт „Крит“ ЕООД е пропуснал възможността да оспори неговата незаконосъобразност като постановен при неправилно изчисляване на дължимия данък, като последните му възражения не подлежат на изследване предвид разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК. В допълнение, при съобразяване на заключенията по единична и две допълнителни съдебно – счетоводни експертизи, апелативният съд е приел, че възраженията за липса на публични задължения са опровергани и като неверни. Приел е още, че без правно значение са и поддъражните в хода по същество възражения относно начина на счетоводно отразяване в НАП на публичните задължения.
На последно място, въззивният съд е счел, че е налице последната уредена в закона предпоставка – извършването от длъжника „Крит“ ЕООД след връчването на заповедта за възлагане на ревизия на непарична вноска на следните недвижими имоти, част от имуществото му: апартамент № 401 В, апартамент № 501 В, апартамент № 601 В, ателие № Д 102, ателие № Д 103, ателие № Д 105 и апартамент № П 302, ведно с принадлежащите им помещения и идеални части от общите части на сградата, находяща се в УПИ I – 414, 415, 416 от квартал 64 по плана на [населено място], местност „Манастирски ливади – Изток“. В тази връзка е съобразил представения учредителен акт на „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД и вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Приел е за установено, че „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД е учредено с решение на едноличния собственик на капитала – „Крит“ ЕООД, като капиталът е внесен чрез апорт на процесните недвижими имоти от „Крит“ ЕООД, както и че апортът и новоучреденото дружество са вписани на 10.09.2016г., след датата на връчване на заповедта за възлагане на процесната ревизия, приключила с ревизионен акт за установяване на публични задължения. Счел е за неотносими към основателността на предявения иск възраженията за липса на увреждащо поведение, като е изтъкнал, че законът не отдава правно значение на размера на престациите по атакуваните по чл.216, ал.1, т.3 ДОПК действия на длъжника по извършване на непарични вноски на негови имуществени права. Приел е още, че без правно значение за основателността на иска са и възраженията дали длъжникът разполага с друго имущество или не.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три въпроса от изложението на касатора „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД и първите три въпроса от изложението на касатора „Крит“ ЕООД са идентични и са предпоставени от оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неизвършването на проверка относно валидността на процесните административни актове и кредитирането като доказателство на удостоверение за връчване по електронен път на заповедта за възлагане на ревизия. Във връзка с първия въпрос следва да се посочи, че противно на твърденията на касаторите, съобразявайки нормата на чл.17, ал.2 ГПК, въззивният съд е извършил проверка на валидността на заповедта за възлагане на ревизия и не е констатирал пороци, водещи до нищожността й. Поради това въпросът не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, с оглед на което не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият и третият въпроси се отнасят до удостоверителната сила на представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път. По този въпрос не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Редът за връчване по електронен път на съобщения е уреден в чл.29, ал.4 ДОПК, а начинът за удостоверяване на това връчване е посочен в чл.30, ал.6 ДОПК. Тези разпоредби са пълни и ясни и в тях изрично е предвидено, че електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация, а съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система или чрез електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. В настоящия случай като способ за връчване ищецът е ползвал реда, предвиден в чл.29, ал.4 ДОПК за връчване на съобщението за възлагане на ревизията с електронно съобщение, чието достигане до адресата и съдържанието му е удостоверено по реда на чл.30, ал.6, изр.второ ДОПК – чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Същевременно, не е било спорно, че „Крит“ ЕООД е декларирало към 28.03.2015г. валиден електронен адрес за кореспонденция, на който е изпратено съобщението за заповедта за възлагане на ревизия. Въззивният съд е взел предвид представеното с исковата молба удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, съобразно записа по което документът е изпратен на задълженото лице „Крит“ ЕООД на 14.01.2016г., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи е активирана на 10.03.2016г. от IP 212.43.48.115 и документът е изтеглен от имейл r711@abv.bg. Следователно формираните във връзка с редовността на осъщественото връчване изводи на въззивния съд са обусловени от обсъждане на съдържанието на представените по делото доказателства, установяващи връчването, а несъгласието на касаторите с тези изводи представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство. По отношение на третия въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посоченото от касаторите решение № 70 от 19.02.2014г. по гр.д. № 868/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. не касае начина и формата на удостоверяване на връчването по електронен път по реда на чл.28, ал.2, чл.29, ал.4 и чл.30, ал.6 ДОПК.
Формулираният от касатора „Крит“ ЕООД четвърти въпрос е свързан с оставената без уважение от въззивния съд негова молба за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с окончателен акт на административното производство, образувано по спор относно валидността на процесния резивизионен акт. Въпросът е релевантен, но по отношение на него не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 964 от 30.12.2009г. по гр.д. № 3306/2008г. на ВКС, ГК, III г.о., по реда на косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на административните актове, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор. По материалната законосъобразност на акта съдът може да се произнесе инцидентно, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В този смисъл е и решение № 6 от 16.03.2011г. по гр.д. № 925/2011г. на ВКС, ГК, II г.о., в което е прието, че страната, която не е била страна в производството по обжалване на административния акт, може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика, като е взел предвид, че страна по настоящото дело – необходим другар по иска, е лице, което не участва в административната процедура и няма да бъде обвързано от евентуално решение по висящото административно дело. За пълнота следва да се посочи, въпросът е поставен във връзка с твърдението, че е необходимо да се зачете изходът на адм.дело № 10679/2020г. на Административен съд, [населено място], 43 състав за прогласяване на нищожност на ревизионен акт № Р-222221015010925-091-001 от 15.09.2016г. Това производство е приключило с решение № 2894 от 29.04.2021г., с което е отхвърлена жалбата с искане за обявяване за нищожен посочения ревизионен акт, като с решение № 1734 от 23.02.2022г. по адм.д. № 7056/2021г. това решение е оставено в сила. Поради това отказът на въззивния съд да спре производството по делото не е довел до незачитане на задължителната сила на постановеното по административното дело решение. Неотносими към настоящия спор са цитираните от касатора решения на ВКС, тъй като същите разглеждат съвършено различна от обжалваното решение хипотеза - относно спирането на производството по дело, образувано по иск с правно основание чл.135 ГПК, до приключването с влязъл в сила акт на производство по дело, образувано по предявен от кредитора иск за съществуване на вземането му.
Поставеният от касатора „Крит“ ЕООД пети въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Първата част от въпроса е свързана с относимостта на възражение за наличие на обезпечения в полза на кредитора. По този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него е формирана постоянната практика на ВКС – решение № 18 от 04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. и цитираните в него решение № 407 от 29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 48 от 21.02.2014г. по гр.д. № 4321/2013г. на ВКС, IV г.о., постановени във връзка с иска по чл.135 ЗЗД, но относими и към разглеждания иск по чл.216, ал.1 ДОПК. Съгласно тази практика за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество и кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, е увреждащо кредитора. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с така формираната практика. Втората част на въпроса е свързан с твърдението за извършено погасяване на задължението. Въззивният съд е приел, че релевираните в този смисъл възражения са неверни, с оглед констатацията на вещите лица в заключенията по единичната и двете допълнителни съдебно – счетоводни експертизи, че „Крит“ ЕООД остава задължен за публични задължения, включително и непогасени такива по процесния ревизионен акт. Поради това в тази част въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд, който се е произнесъл по възражението за погасяване на задължението на кредитора, и с оглед на това не може да обоснове допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 22.02.2021г. по т.д. № 2603/2020г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |