Ключови фрази

7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 412

София, 05.07.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т.о., в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав :
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 506 по описа за 2022г.и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на ищеца И. Т. Т. срещу решение № 180/12.11.2021г.по възз.т.д. № 462/2021г. на Апелативен съд – Пловдив.
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260153/13.04.2021г. по т.д.№ 150/2020г. по описа на ОС - Пловдив за отхвърляне на предявения от касатора иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 11 500лв. до предявения размер от 31 500лв.
Основано на въведените касационни основания за неправилност по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска в пълния предявен размер от 31 500лв. със законната лихва.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1.При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните му явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще?
2.Общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД налага ли сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва ли да е единна съдебната практика в сходни случаи, както и дали големи различия между присъдените размери на обезщетенията с аналогични факти нарушава този критерий?
По тези въпроси е въведена допълнителната предпоставка по т.1, предл.1-во на чл.280, ал.1- противоречие с ППВС № 4/1968г.и по т.1, предл.последно на чл.280, ал.1 - противоречие с практиката на състави на ВКС, обективирана в цитирани от касатора решения по чл.290 ГПК. Допускането на обжалването е обосновано с въведените в жалбата доводи за определяне на размера на присъденото обезщетение в несъответствие с действително претърпените от ищеца болки, страдания и негативни последици след инцидента.Касаторът поддържа, че не е взето предвид, че са му причинени не една, а множество травми; че съдът не се е мотивирал защо определя толкова нисък размер на обезщетението, макар да е установил, че увреждането е от най-висока степен с проведено оперативно лечение; че съдът се е произнесъл противоречиво, като е приел, че възстановителният период е бил общо 6 месеца, а в същото време е приел, че ищецът продължава да изпитва болки и не може да извършва физическа работа, като в т.см. съдът не е взел предвид състоянието на ищеца към настоящия момент, а е взел предвид само изводите на експерта за продължителността на оздравителния процес за травмите; че съдът не е съобразил сравнително младата възраст на ищеца, 51г. и нанесените му вреди в емоционален и психологичен план; че съдът не е изложил мотиви за размера минималната работна заплата и за нивата на застрахователно покритие към момента на ПТП; че не са съобразени решенията на българските съдилища по аналогични случаи; че не са взети предвид като утежняващи начинът на увреждането и обстоятелствата, при които е извършен деликтът, както и липсата на съпричиняване; че в недостатъчно степен е съобразено за значимостта за размера на вредите това, че ищецът е бил в активна и трудоспособна възраст и предизвиканата принудителна промяна в личния, професионалния и социалния му живот и пълна зависимост от чужди грижи месеци наред, липсата на пълно възстановяване, остатъчните явления и тяхното проявление във времето, както и обществено-икономическите условия на живот.
В писмен отговор ответникът по касация „Дженерали Застраховане“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът е предявил срещу ответното застрахователно дружество пряк иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за застрахователно обезщетение за репариране на причинените му неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 12.01.2019г., в резултат от противоправното поведение на застрахован водач на МПС.Предявеният размер е 31 500лв., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2019г. до окончателното изплащане, определен като разлика между претендираното по щетата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. и изплатеното по щетата обезщетение в размер на 18 500лв.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение, с което предявеният иск за застрахователно обезщетение е изцяло отхвърлен.
Съставът на въззивния съд е приел за безспорно по делото, че на 12.01.2019г., ок.12.55ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]е настъпило пътно-транспортно произшествие, предизвикано от противоправното виновно поведение на застрахования при ответното дружество водач З. Б.К. на лек автомобил „Ситроен С 5“ с рег. [рег.номер на МПС] , който при предприемането на ляв завой не е пропуснал стъпилия и преминаващ по пешеходната пътека пострадал пешеходец – ищеца и го е ударил. Въз основа на основното и допълнителното заключение на СМЕ въззивният състав е приел за установено следното:В резултат на това произшествие на ищеца са били причинени изкълчване, навяхване и разтягане на външна вътрешна колатерална ставна връзка на коляното, разкъсване на външната лява колянна връзка, които поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник.Непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал умерени, на моменти значителни, по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване. На 12.01.2019г. на ищеца е извършено оперативно лечение за възстановяване на колатералните лигаменти, с поставена метална фиксация на меките тъкани, която ще остане за цял живот, но същата по никакъв начин не затруднява движенията. След това крайникът е бил имобилизиран за ок. 6-7 седмици, след което е последвал период на неговото щадене. След 14.05.2019г. няма медицински данни за настъпили усложнения във възстановителния процес. Продължителността на оздравителния процес е била ок.7-8 месеца.От показанията на разпитания свидетел М. Т. е прието за установено, че 15-20 дни след изписването от болница ищецът не е можел да става, ок. 3 месеца е бил на подлога, носел е патерици 3 месеца след като станал, 7-8 месеца е изпитвал много силни болки, и в момента кракът продължава го боли, при ходене понякога му се огъва, изпитва и трудност при изправяне след слизане от кола, вече не може да изпълнява тежката физическа работа, която е работел преди това, и е бил трудоустроен, както и е станал по-мрачен.При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съставът на въззивния съд е посочил като релевантни и подлежащи на съобразяване фактите относно вида и характера на причинените травми, проведеното оперативно лечение с поставяне на метален винт, фиксиращ меките тъкани, възстановителният период от ок.6 месеца с използване на патерици и с провеждане на рехабилитационни процедури.Въззивният състав е съобразил, че в случая се касае за увреждане от най-висока степен от този тип, които обикновено се лекуват с обездвижване, тъй като се е достигнало до операция, първоначално изпитваните болки и страдания са били с висок интензитет, а ищецът още изпитва болки и търпи неудобства при изправяне, както и, че вече не може да изпълнява тежката физическа работа на железопътен работник, която преди това е вършил.Въззивната инстанция специално е отчела начинът на извършване на увреждането - при пресичане на пътното платно на обозначеното за това място. Съобразила е, че изплатеното от застрахователя обезщетение е в размер на 18 500лв. По тези съображения е формиран извод, че справедливото допълнително обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 11 500лв./общо в размер на 30 000лв., заедно с вече изплатеното от застрахователя/, която сума се дължи, ведно със законната лихва от образуване на щетата на 31.01.2019г. до окончателното изплащане.
Искането за допускане на касационен контрол на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за застрахователно обезщетение за разликата над 11 500лв. до предявения размер от 31 500лв., по подадената касационна жалба от ищеца не следва да бъде уважено:
Формулираните от касатора въпроси в изложението са свързани с приложението на чл.52 ЗЗД.Същите не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол и не са относими в производството по чл.288 ГПК, а съставляват доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като предполагат извършване на проверка на правилността на изводите на въззивния съд за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, която може да бъде осъществена във втората фаза на касационния контрол, но само след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество.
Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от задължителната и константната казуална практика по приложението на чл.52 ЗЗД, в т. ч. и от цитираните в изложението ППВС № 4/68г. и решения по чл.290 ГПК. Въззивната инстанция е отчела релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въз основа на които е определила размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди се базира на приетите за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на обезщетение в посочения размер, който е по-нисък от претендирания от ищеца.
При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2020г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват.
За подаването на отговор на касационната жалба на ищеца на ответника по касация се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.:
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 180/12.11.2021г.по възз.т.д. № 462/2021г. на Апелативен съд - Пловдив, в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260153/13.04.2021г. по т.д.№ 150/2020г. по описа на ОС - Пловдив за отхвърляне на предявения от И. Т. Т. иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, против „Дженерали Застраховане“ АД за разликата над 11 500 до предявения размер от 31 500лв.
Осъжда И. Т. Т. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 100лв./сто лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:


Членове: